КУКУ-РАДИО

0
720

Абсурдите в БНР под диригентството на заслужилата юристка Росица Кукушева, най-близката съветничка на генералния директор, вземат нови жертви и неустоимо съперничат на перото на Кафка. Тези дни, след унищожителен анализ на работата на Програмната дирекция на медията , бе уволнен програмният директор Иво Тодоров. От него било поискано да представи диплома за магистър по публична администрация до 16 часа в деня на поискването. Защо трябва да има такава и защо му я искат сега, а не при назначаването, не е ясно. Горкият човек. Ще го направят насила мъченик.

То е същото като да поискаш дипломата по журналистика на възпитаника на ВИФ Радослав Янкулов. Целият Факултет по журналистика и масови комуникации знае как е карал три години курсовете, които трябваше да го произведат в журналист. Накрая бил помолен да завърши, за да не спъва успеваемостта и с бутане от всички страни се сдобил с диплома. Светла му памет на един достоен професор по радио журналистика, той много помогнал от немай къде. Една от стипендиите, давани от БНР и ФЖМК сега носи неговото име.
Иначе Иво Тодоров стана прочут редом с кучето си Тара, което имаше собствен профил във Фейсбук. Човекът от радио и програми много не разбираше, но имаше влиятелна приятелка, която го уреди с поста. Когато тя взе та се разочарова от собствения си избор на генерален директор на БНР в лицето на Янкулов, Иво Тодоров станал излишен. Иначе, човек без опит и пределно скромна биография, той стана част от онази управленска безпринципност и безпомощност, която превръща „властелина на ефира“ в ефира на властелините. Във Фейсбук той се представяше като поданик на Нейно Кралско Величество Елизабет Втора и обичаше да организира стрийтлитпартита, на които четеше собствените си стихове. През останалото време пътуваше, предимно в чужбина и превърна пребиваването си в БНР в една прекъсната екскурзия. Тя вече свърши и производството на героична биография вероятно е резервен вариант за радиоръководството или трябва да послужи пред някого или някъде.
Отстраняването на програмния директор на БНР бе предшествано от други абсурди. Из радиото бе огласена покъртително безпомощна заповед на гендира, според която под страх от финансова и имуществена отговорност се забранява лепенето по стените. И стените на студията, са украсени с надписи „УСтавка“ и други подканяния към ръководството да вземе най-правилното за медията решение. Гендирът, обаче, не може да чете публичните знаци и твърди, че ще остане, за да изпълни обещаното в концепцията си. Ако я прочетете, ще разбере две неща – че служителите са длъжни да бъдат щастливи и ще ходят усмихнати, срещу което ще им увеличат заплатите. Янкулов, който във въпросната „концепция“ е преписвал от отчетите на предишното ръководство, не е обърнал внимание, че същата година, когато кандидатства за ощастливилия го пост, заплатите са увеличени с 10 %. А такива увеличения стават чрез натрупване на резерви, внимателен икономически анализ и структурни реформи. Човекът, под натиска на СЕМ, удари заплатите отгоре с година по-късно с 5 %, без да ги свери, обаче, с възможностите на бюджета. След това решил, че за него не се отнася изискването за 10-процентно съкращаване на разходите за издръжка на персонала и тъй като не ги бил планирал, решил да удари по хонорарите на журналистите. Няма да се мори човекът с реформи, пък и няма време. Защото десетте процента набъбват заради пищните тържества и безконтролни харчения.
Помните, че Янкулов дълго се жалва, че му били оставени от предишните само 4 свободни бройки. Колко да ви оставят, след като въпреки увеличението с четири нови на програмите на БНР и увеличените часове за излъчване, върху които се получава бюджетната субсидия, численият състав на медията беше намален. А и заради стъпаловидното увеличаване на сроковете за пенсиониране, беше отложено излизането в пенсия на много служители. В прогнозите на предишното ръководство е записано, че вълната от пенсиониране на служители, която трябваше да се случи през 2012 – 2013 г., се отлага за 2013 – 2014 г. Вместо да се възползва от благоприятното стечение на обстоятелствата и да предприеме структурни реформи, новото ръководство решава да назначи на освободените 243 бройки 158 нови служители. Те, впрочем, като механичен показател, са тъкмо онези повече от 10 %, които можеха безболезнено да решат част от проблемите на медията. Друг е въпросът и в кои структури са назначени „своите“. А след сегашните мерки БНР рискува следващите години да  остане без кадри. С което пораженията върху медията ще станат наистина необратими.
Но да се върнем към лепенето по стените. Според заповедта, ако някой залепи нещо, началникът на административния отдел носи „имуществена“ и административна отговорност. Това вече изпреварва силно юридическата практика. Значи, ако вие залепите нещо в моя вход, аз ще нося вместо вас отговорност. И всичко това защото студиото, от което трябвало да води знаменитото си предаване „Часът на директор“ г-н Янкулов, било щедро украсено с подобни надписи. Според неграмотната заповед, всички планове за евакуация също трябва да бъдат свалени, защото са закачени на стените. Куку-радио. А какво ще стане с ламперията пред 10-то студио, която по нареждане на друг освободен директор /на „Хоризонт“/ – Васил Чобанов, бе надупчена, за да се провесят лицензи, награди и други „реликви“? Нали нищо не е построил, защо да не надупчи.
За две години това ръководство смени двама директори на водещата програма „Хоризонт“ и програмен директор. Ако това не е безпомощност, на какво ви прилича? Не беше ли по-просто да си отидат ТЕ? И да не чакат дългата лятната ваканция.
На заседание на Програмния съвет, ръководено гордо от доктора на всички науки и директор на Радио София, 30-годишният млад специалност по всичко Митко Димитров, той услужливо предложил предаването „Часът на директора“, спечелило небивала популярност сред възмутените слушатели, да премине в лятна ваканция. Така де, да си почине публиката от силните емоции. За всеки случай един измислен експерт на СЕМ съобщи, че това предаване нямало проблеми. Можело да се излъчва, според компетентността на СЕМ. Освен конфликт на интереси, то обаче е нарушение на всякаква професионална етика и морал. За езиковите и професионалните норми и публичните манипулации не си струва да говорим. Е, ако такъв СЕМ твърди това, за какво ни е той? А как ви изглежда директори да водят предавания. Ако послушате същия Димитров /Митко/ по Радио София, ще си помислите че слушате лош запис от Златния фонд на БНР. Защото това и преди 30 години се водеше за слаба журналистика: обявяване, запис, отново обявяване, запис и т.н. Но момчето е завършило народни танци и явно добре танцува по кадровата спирала.
Впрочем, след като опоскаха хонорарите на журналистите и „смъртоносно раниха“ радиото, по цитата на известна журналистка-директор, ръководителите на БНР май са замислили да посегнат и на хонорарите по Евранет плюс – европейската радио мрежа, за участието на БНР в която никой от сегашното ръководство няма заслуга. ТЕ десет месеца, след като влязоха да управляват, не бяха разбрали че трябва да правят нещо по тази програма. В смисъл да попитат къде са парите по програмата. Вината пак бе стоварена върху „предишните“. Затова пък директори като въпросния Митко, прославилата се юристка г-жа Кукушева, която има фирми със сходна на длъжностната си характеристика дейност, вече са се намърдали в тази и други програми. Нали и гендирът ви казва, че каквото и да се говори, все за пари става дума. Резултатът от присъствието на такива мастити специалисти в европейските програми не закъсня. Едната програма – „Европа за мен“, която Радио София печели три години по ред по програма на Европарламента, вече е изгубена. Ако си поиграят така и с Евранет плюс, нищо чудно бюджетът й за следващата година за БНР, също да бъде силно накърнен. Защото ръководството вече се е нацелило и там в парите на журналистите.
В разочарованието си уволненият програмен директор на БНР Иво Тодоров е написал, че подписал всички документи, защото не искал да се пазари като „пълен задник“. Ако спазим лексиката, а тези слаби задници чия следваща оставка ще поискат? Тъй като някои говорят за „гръцки сценарий“ в БНР, засега ръководството е решило да използва „югославски“ – всеки от директорите в София на три месеца ще се прави на Програмен директор. И така – до края на мандата. До някои, обаче, може и да не стигне. Твърди се, че Митко Димитров е съчинителят на унищожителната критика на Управителния съвет, предизвикала оставката на Програмния директор. За награда той ще поеме трона за първото тримесечие.
А колкото до оставката на Георги Лозанов, който от 17 години в медийната регулация кара все първи мандат и шест години и е несменяем председател на СЕМ, за което време образува две кризи в БНР, тя щяла да бъде „ритуална“. Той щял да си я подаде, но ТЕ нямало да му я вземат. Сега в СЕМ на доизживяванне са двама членове – Ана Хаджиева и Анюта Асенова, а на входа чака президентският човек Бетина Жотева. Ако Гого успее отново да подаде оставка без да загуби мястото си, той вероятно ще се окаже за пореден път в първи мандат и за седми път председател на СЕМ, на какъвто рекорд в книгата с рекордите на Гинес ще хълцат. В едно интервю той заявява, че Радослав Янкулов, наричан Радко фалита, който се държи почти със СЕМ както гръцката СИРИЗА с ЕС, му се сторил „най-перспективният“ кандидат. Е, стъпихме на перспективата…
ПОПОВ& МАРКОНИ

Коментари

comments