ДА ЗАГЪРБИШ ЛИЧНОТО СИ ПАРТИ ЗАРАДИ КОНЦЕРТ
Признавам, причината да предпочета зала България вместо гостите у дома, се нарича ЕМАНУИЛ ИВАНОВ, пианист и композитор. Не се чудете ако не знаете това име – той е млад в началото на – дай Боже! – триумфалния си концертен път, роден е 1998 г. и няма бляскавото развитие на дете-чудо, свикнало отрано със сцената, с възторзите и венцехваленето. Скромно звучи – завършил Немската гимназия в Пазарджик, ученик (частен навярно)на проф. Атанас Куртев.
Докато през 2019 не сразява жури и съперници на реномираното и трудно клавирно състезание ФЕРУЧО БУЗОНИ, Болцано, Италия.
Нека поясня. Пътят до най-горното стъпало на конкурсната стълбица по правило е „облян в кръв, пот и сълзи“, освен всичко останало. Хеле пък на такъв световен форум! Но – застанал на това най-горно стъпало – ти получаваш и редица аванси: премерил си сили с равни на теб; представил си се пред аудитория от професионалисти, която е там за да ти помогне, но и за да добие естествено изгода за себе си; осигуряват ти серия от ангажименти; има и „финансови патерици“. И тези обстоятелства ти проправят пътя. Важното е да не се главозамаеш.
Емануил Иванов сякаш става още по-скромен. Той си знае с какъв кураж душевен е излязъл на сцената на Миланската скала – да свири сам-самичък за околосветско излъчване: разтърсващо е усещането у артиста, че сега ще се покаже пред хиляди очи и уши, вперени с критично внимание в него. А какво ли е когато в теб „са се вперили“ само камери / милиони слушатели зад тях/ и празни седалки? Поразителен концерт по време на пандемията. Празна зала. Полумрак. Пандемия. На подиума – майсторството на едно крехко момче от Пазарджик .
На второмартенския концерт в София от пианото на Емануил Иванов връз публиката се сипеха водопади от съвършени брилянти и перли, тежки и мощни, трудни октавови пасажи, картина след картина, образ след образ, обагрени живописно „ориенталски“. Виртуозно изпълнени. „Техническите трудности? Клавирната партия е безумна.“ (Емануил Иванов).
Бис. Поредната „пръстотрошачка“. Рахманинов.
ОТВЯ НИ ЕМАНУИЛ ИВАНОВ!
ОТВЯХА НИ СОФИЙСКИТЕ ФИЛХАРМОНИЦИ ПОД ДИРИГЕНТСТВОТО НА САША ГЬОТЦЕЛ!
Във втората и в третата концертна пиеса оркестър и диригент продължиха с майсторското живописване. Саша Гьотцел беше оформил цял концерт с „програмна“ музика – сиреч музика, която разказва конкретни истории, рисува конкретни картини, описва преживявания на автора, които той сам оповестява в заглавието. Концертна програма, която по възхитителен начин стимулира музикалната фантазия на слушателя, който на края благодари с „овации в такт“, продължили близо 10 мин.
Тил Ойленшпигел (концертмайстор Павел Златаров) – любима за публиката творба, мъчна за оркестър и диригент, защитена блестящо, специално от дървените духачи на Филхармонията. Аплодисменти за Красимир Костадинов+валдхорнова група, както и за Михаил Живков! Виенската валсова елегантност доминираше като дух над закачките на Тил. Тук сякаш стихията на танца обзе и самия Саша Гьотцел, (диригент-танцьор), та още по-релефно му помогна да внуши успешно идеите си на музикантите.
Римските пинии – още една красива многобагрена музикална звукопис, след Тил – ново, още по-трудно музикално-ритмично предизвикателство, интерпретирано с възхитителна лекота! Увеличеният оркестров апарат + римски военни тромпети и флигорни в самата зала на балконите,( беше ръководен от маестро Гьотцел с виртуозна бравурност и изумителна заразителност не само по посока на оркестъра, но и по посока на залата. Френетичен финал, изпроводен с френетични овации.
Благодаря за конгениалната находка-заглавие на Томислав Вичев /пианист/, мислил успоредно и еднакво с мен!
ДУМАТА ИМА ПУБЛИКАТА
Божанка Михова, химик: „Не само в приказките има вълшебници, имаме и Емануил Иванов.“
Стефан Тафров, дипломат, политик: “Емануил Иванов ни остави без дъх. Освен виртуоз, той е пианист с усет за детайла, чувствителен и елегантен.“
Маргарита Горанова, художник: „Изключителният вкус при подбора на програмата, съставена от великолепния Саша Гьоцел, владеенето в съвършенство на диригентската палка, бяха придружени от невероятната му хореография и убедителност при провеждането на музикалните теми на Респиги. Имах усещането, че гледам един истински майстор на „меките“ бойни стилове в китайските бойни идкуства, който винаги успяваше да бъде няколко секунди напред пред „въображаемия съперник“. За мен това беше голям празник за ухото и за душата, с нестихващи аплаузи.“
Радосвета Гетова, филолог: „Виртуоз с невероятна техника, който изтръгва мощен звук от пианото, а същевременно го гали с нежност! Голяма сила има в това наглед крехко тяло! От Емануил Иванов се излъчва едно невероятно благородство, достойнство и скромност. Но също и вътрешно самочувствие.“
автор: Здравка Андреева
