В пресклуба на БТА, в деня на Йоан Златоуст, бе учредена награда за качествена поезия с висок гражднски дух на името на Константин Павлов.
Вдъхновител на идеята е журналистката и дългогодишен ръководител на Българската редакция на „Дойче веле“, Румяна Таслакова.
Членове на журито, което ще присъжда наградата, са поетесата и драматург Мирела Иванова, литературният историк и критик проф. Михаил Неделчев и писателят Ани Илков. Статуетката, изработена от скулптора Ангел Станев, ще се връчва всяка година на рождения ден на Константин Павлов – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Идеята е подкрепена от дъщерята на поета – художничката Донка Павлова.
Националната информационна агенция ще бъде партньор на инициативата, в Присъждането на наградата за поезия „Константин Павлов“ си поставя високи литературни цели: да съхрани паметта за големия поет, да дава нови и нови поводи за преоткриване на уникалния му словесен свят и да разкрива нови пространства за разгръщане на модерната национална поезия.
Константин Павлов бе от поетите , преписвани в тетрадките от четящите поколения, но умишлено пренебрегван от официозните издания. Преди Десети направо забранен, а след това самоизолирал се от нездравословната публична среда. Затова и много подходящо директорът на БТА Кирил Вълчев припомня една негова реплика –когато го попитали къде е бил 30 години, той отговорил:“В утробата на кита.“ Надяваме се няма нужда от припомняне притчата за Йона, кита и спасението от мъртвата утроба. Но да поздравим въдхновителите на идеята да има награда на негово име, която да „спаси“ от забвение поета и ни даде шанс за спасение чрез поезията му.
Как става това, Румяна Таслакова разказва: „Една нощ сънувах константин Павлов. И като се събудихси помислих, дали има награда на негово име“. Мисълта се запечатала в паметта и отлежавала известно време, докато не я споделила с Мирела Иванова и нейния съпруг, акад. Владимир Зарев. Тогава взели решение да учредят наградата. Свързали се с проф. Михаил Неделчев и Ани Илков, които откликнали много положително.
„ Това ще е едно жури, на което много благодаря, то ще поеме трудната задача да прецени авторите, които да бъдат избрани. За мене не е важно само висотата на поезията на Константин Паврлов, но и неговото гражданско достойнство.“ Защото:
„Пламъкъкт на всяка дребна истина не ме привлича./спътници на газовите лампи са мухите/ аз съм по-суетно насекомо/слънцето е моята свещичка.“
(К. Павлов)
Михаил Неделчев:
За нас Константин Павлов беше легендарен поет. Трима са алтернативните поети от времето на късния социализъм: Константин Павлов, Николай Кънчев и Биньо Иванов. Знаехме стиховете им на изуст. Аз лично съм преписвал Константин Павлов. (Тук М.Неделчев показва афиши на срещи с К.П когато е бил напълно забранен 1983-а)
Мирела Иванова: Идеята, споделена от г-жа Таслакова ме възторгна и с радост си спомних всички преживявания, възможни и невъзможни, свързани с поезията на константин Павлов. Още като ученичка ми дадоха за една нощ негова книга със стихове появила се през 1965-а, която аз преписах на своята „Марица“. Малко по-късно срещнах на улицата поета и го помолих да ми даде автограф върху папката, в която носех преписаните стихове. В годините имах възможност и да общувам, и да пътуам с него.“
Мисля, че е неворятно каква силна съмишленическа група се събра около идеята за тази награда и каква добронамерена подкрепа получи от БТА и от г-жа Филева и г-н Димов от Софийската градска художествена галерия.
Статутът на наградата ще бъде публикуван в „Литературен вестник“ и в други национални медии, а на 2-и април в СГХГ ще бъде присъдена и първата награда.
С надежда поезията на К. Павлов винаги да ни държи будни и да ни внушава гражданското достойнство, от което се учехме и възхищавахме.
Ани Илков:
Докато идвах насам през парка видях бюстове на Владимир Башев, на много други, така че се надявам, ако всичко с наградата тръгне добре, ако тя събере обществена енергия, обществено внимание, да се създаде един комитет, да се открие сметка и да се направи един паметник на поета. Там, на Канала, където Константин Павлов живееше, където разхождаше кучето си.
Що се отнася до увеличаването на знанието за него, Константин Павлов е изключително труден поет, не е сладникав, не е неоромантик като априлските поети, това би било задача на академичното знание. Аз имам докторантка, която работи върху Константин Павлов.
Идеята е изключително хубава, да благодарим на г-жа Таслакова.
Позовавайки се на гражданските и творческите позиции на поета, който и преди 89-а, и след това е бил все неудобен на властта, критериите, които ще определят престижа на наградата ще бъдат не само „добра поезия“, а поезия със съвест, честна поезия, алтернативна спрямо всичко застинало.
Мирела Иванова:
„ Тъй като статутът в първоначалния си вид бе съчинен от мен, непрекъснато бях принудена от останалите съмишленици, да премахвам определенията. „За ярка“,“За забележителна“, „За гражданско достойнство“-всичко това отпадаше, може би защото като кажем поезия и свържем с името на Константин Павлов, всички определения са излишни. Ще се стремим да отличим високия дух на поезията и високия дух на гражданско присъствие.
