Преди 30 години на днешния ден прекрати съществуването си Съветският съюз, последната рухнала политическа система. По мащабите си тя бе наистина империя, разпространила влиянието си на всички континенти. И досега в постсъветското пространство и в Русия няма единно мнение за случилото се.
Официалните „убийци“ са шестима – руснаците Борис Елцин, Генадий Бурбулис, украинците Леонид Кравчук и Витолд Фокин, беларусите Станислав Шушкевич и Вячеслв Кебич – лидерите на трите тогава бивши съветски социалистически републики и техните помощници. Първоначално заговорниците се събрали в държавната резиденция във Висколи в Беловежката пуща (гора), на десетина километра от границата с Полша, под предлог да обсъдят доставките на нефт и газ, на продоволствие. Опитали се да привлекат на своя страна и казахстанския лидер Нурсултан Назърбаев, който обаче им обяснил, че така не се прави. Събирането станало зад гърба на съветския президент Михаил Горбачов.
По официалната версия са изписани доста мемоари. Според неофициалната версия обаче, след като заговорниците порядъчно подпийнали, личните амбиции надделяли и по предложение на Генадий Бурбулис взели решение да закрият СССР като съюз на държавите, субект на международното право и геополитически фактор. Най-настоятелен, естествено е бил Борис Елцин, набиращ сила съперник на съветския президент Михаил Горбачов.
По ирония на съдбата, пръв за невероятното събитие научил американският президент Джордж Буш. Неофициалната информация гласи, че тримата се разбрали домакинът – председателят на Върховния съвет на Беларуската ССР Станислав Шушкевич, да съобщи новината на Горбачов, а председателят на Върховния съвет на Руската СФСР Борис Елцин да съобщи във Вашингтон. Тук версиите се разделят. Генералът от КГБ, който бил дежурен във вилата във Вискули поискал връзка с Москва, директно с Михаил Горбачов.
От Москва обаче не се решили да събудят Горбачов, за чийто здрав сън бдително следеше съпругата му Раиса. Така бил пропуснат златен шанс и съветският лидер узнал от Белия дом, че е останал без работа. Във Вашингтон първоначално не повярвали. На въпроса на Буш дали е вярно, Горбачов отрекъл. Но събитията вече се развивали стремглаво.
На снимката вляво: Елцин, Горбачов, Хасбулатов
Въпросът дали да се разпусне СССР бе поставен на обсъждане на референдума на 17 март 1991 г. и 78 % от избирателите се произнесоха за запазване на съюза. Случилото се в Беловежката пуща Горбачов нарече „срамилище“ и „преврат“, а дълго време след това държавните органи – Върховните съвети на републиките спориха дали Беловежките споразумения са законни или не. Върховният съвет на Руската федерация поиска актът да бъде одобрен от Конгреса на народните депутати (най-висшият държавен огран), който три пъти отказа да ратифицира документите. Споровете между президента Борис Елцин и наследилият го на поста председател на Върховния съвет Руслан Хасбулатов доведоха до въоръжени кървави сблъсъци в руската столица. На страната на опозицията премина и вицепрезидътът генерал Александър Руцкой.
В допитването в Украйна на 1 декември 1991 г. 90 % от избирателите се изказаха за независимост, въпреки че въпросите за референдума бяха с подменено съдържание. Допитването бе проведено в условията на забрана на управлявалата дотогава Комунистическа партия, с обещания Украйна да стане втора Франция, безядрена, извънблокова държава. Което се случи, без Украйна да стане втора Франция. Крим през това време беше зает с новия си статут, а в Донецк, центърът на Донбас, се разпространяваха листовки да се гласува с „Не“.
Казахстанският президент Нурсултан Назърбаев си спомня за караницата между Горбачов и Елцин, когато двамата се срещат след случката в Беловежката гора. Какви сте ги свършили, какво искате, какво става с ядрените оръжия, с въоръжените сили, пита Горбачов. Вие какво, разпит ли ми устройвате, отвръща Елцин. „Аз питам, отговаряйте – няма да отговарям“ – така тече разгорещеният спор на висок тон преминал в ненормативна лексика. Аз все още съм президент, подчертал Михаил Горрбачов. Борис Елцин станал, приближил бавно до креслото му и казал – да, засега вие сте президент, но на това кресло ще стоя аз.
На 25 декември 1991 г. в обръщение към съветския народ Михаил Горбачов обви, че прекратява дейността си на президентския пост.
Според личния помощник и преводач на Михаил Горбачов, сега прес-секретар на Фонда Горбачов, Павел Палажченко, който неотдавна издаде книга „Професия и време записки на преводача -дипломат“, минусите от разпада са повече от плюсовете. Той твърди, че Съюзът е могло да бъде спасен със създаването на конфедерация, каквото било предложението на Горбачов. С подобен политичски ход е могло да бъдат запазени общата армия, проблемите с ядреното оръжие, подялбата на флота. Подобно мнение в книгата си „Последният ден на СССР“ издадена във Франция, изказа и бившият прес-секретар на съветския президент – Павел Грачов.
Първият президент на Украйна Леонид Кравчук обаче е на друго мнение. Според него хората в СССР са били готови за този разпад и свидетелство е липсата на протести. Колкото до еуфорията, Кравчук уточнява: „Да кажем че бяхме радостни…не сме пяли и танцували. Ние разбирахме отговорността и сложността на проблема. Първото чувство, поне у мен, беше отговорността“, твърди той.
Още по темата:
