Не беше възможно да се запази СССР като доброволен демократичен съюз, категоричен е бившият председател на Върховния съвет на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) Руслан Хасбулатов. Той опровергава тезата на Андрей Грачов – бившия съветник и прес-секретар на съветския президент Михаил Горбачов, който твърди, че Горбачов е допускал подобна възможност.
Самият Горбачов вече не говореше за съюз, посочва проф. Хасбулатов, като напомня обръщението на съветския лидер на 4 декември 1991 г. към републиките с призив за създаване на конфедерация.
В книгата си „Последният ден на СССР“ Андрей Грачов отбелязва, че Съюзът вече не е можел да съществува във вида, в който е бил създаден, тъй като не е бил доброволно сдружение, а по-скоро е бил продължение на Руската империя, която имала „изостанала, архаична и неконкурентоспособна икономика“.
В интервюто си за радиостанция „Говорит Москва“ Руслан Хасбулатов напомня, че Горбачов не успя да сформира действащо съюзно правителство, нито пък да превърне Върховния съвет на СССР (парламента) в действащ и ефективен орган за управление. Съветският законодателният орган на практика беше изгубил властови функции и не беше способен да взема изпълними решения, напомня Хасбулатов.
Андрей Грачов в наскоро издадената си книга във Франция цитира мнение на Михаил Горбачов, че две събития са възпрепятствали запазването на СССР – путчът през август 1991 г. и срещата на президентите на Русия, Беларус и Казахстан в Беловежката пуща (гора). Все пак Грачов преценява казаното от бившия съветски президент като повърхностен отговор.
На 8 декември 1991 г. в съветската държавна резиденция във Вискули, на 8 км от границата с Полша, е подписано споразумението между лидерите на Русия (РСФСР), Украинската съветска социалистическа република УССР и Беларуската съветска социалистическа република (БССР) за разпускане на СССР и създаване на ново обединение – Общността на независимите държави. „Съветският съюз като субект на международното право и геополитическата реалност престава да съществува“, пише в преамбюла на договора, който е ратифициран на 12 декември 1991 от Върховния съвет на РСФСР. Споразумението в Беловежката гора е подписано от руска страна от Борис Елцин и Генадий Бурбулис, от украинска – от Леонид Кравчук и Витолд Фокин, от беларуска – от Станислав Шушкевич и Вячеслав Кебич.
Против споразумението за създавани на нова общност гласуват 7 депутати на Върховния съвет на РСФСР от общо 250, против денонсирането на съюзния договор само 3-ма, при 9 въздържали се. Конгресът на народните депутати (висшият държавен орган на РСФСР) обаче три пъти отказва да ратифицира споразумението и изключва от текста на Конституцията на Руската федерация текстове цитиращи конституцията и законите на СССР. Възниква конституционен казус. Съветският съюз престава да съществува, но съветската конституция от 1977 г. продължава да е в сила до 25 декември 1993 г. когато е приета новата конституция на Руската федерация. Тя пък става причина за остър спор между президента Борис Елцин и заместилият го на поста председател на Върховния съвет на РСФСР Руслан Хасбулатов, подкрепен от опозиционно настроени депутати.
Споровете около Беловежките споразумения продължиха дълго. Отначало Борис Елцин и Руслан Хасбулатов бяха съратници, особено по време на путча през август 1991 г. По-късно обаче те станаха непримирими противници. Причина за изостряне на разногласията между двамата станаха също действията на правителството на Егор Гайдар и проведените шокови реформи. Реформаторите бяха определени от вицепрезидента Александър Руцкой, генерал, ветеран от войната в Афганистан, като „момчетата с къси панталонки“. В отговор на недоволството на опозицията и свикването на извънреден Конгрес на народните депутати, който взе решение за предсрочни президентски и парламентарни избори, президентът Елцин разпусна Върховния съвет и Конгреса и споровете между него и опозицията преминаха през октомври 1993 г. във въоръжен сблъсък. На страната на опозицията начело с Руслан Хасбулатов застана и вицепрезидентът Александър Руцкой. Опозиционните депутати, барикадирали се в Белия дом, сградата на правителството, бяха атакувани от армейски части и командоси и бяха обстрелвани с танкове. След разгрома на опозицията, след като бе арестуван и амнистиран от парламента, през 1994 г. проф. Руслан Хасбулатов, чеченец по рождение, се опита да посредничи между Москва и сепаратистите в Чечения през лятото на1994 г. Посредничеството му бе отказано от Кремъл, а чеченската война се оказа едно от най-кръвопролитните решения от периода на управление на Борис Елцин. След събитията от този период Хасбулатов се върна на преподавателската си работа като завеждащ катедра в Руския икономически университет „Плеханов“.
През 1996 г. Борис Елцин заяви, че съжалява за Беловежките споразумения, а през 1998 г. пред създадената парламентарна комисия, която отново се опита да го отстрани от власт, Елцин призна, че споразуменията в Беловежката гора настина е трябвало да бъдат ратифицирани не от Върховния съвет, а от Конгреса на народните депутати.
На снимките: Горбачов и Грачов
В книгата си „Последният ден на СССР“, издадена през октомври т.г. във Франция, бившият съветник и прес-секретар на Махаил Горбачов – Андрей Грачов отбелязва, че вероятно Съветският съюз е можело да бъде запазен, ако се приспособи към новия свят и новото общество, каквато е била целта на перестройката. Руслан Хасбулатов обаче смята, че това е било невъзможно и че съюзът е бил обречен заради отслабващите възможности на ръководството на страната да противостои на натрупалите се неблагоприятни обстоятелства
