Разговор с Майя Праматарова преди премиерата на «Майстора и Маргарита» на Николай Поляков и екипа на Младежкия театър «Николай Бинев».
– На 10 и 11 декември e премиерата на «Майстора и Маргарита» по Михаил Булгаков – очаквано с нетърпение театрално събитие. Николай Поляков е не само режисьор, а и автор на адаптацията на романа. Върху какво той е фокусирал сценичната си версия?
Майя Праматарова:
-Сгъстеното време, вечните теми, многото герои и събития винаги са голямо предизвикателство за всеки, решил да прави сценична версия на този любим на мнозина роман, за който всеки има свой образ в главата си. Eстествено e голямото очакване и надежди, свързани с тази премиера на Младежкия театър.
Николай Поляков е доказан познавач на руската класическа литература, той знае как да я превръща в сценичен текст. В адаптацията му на «Майстора и Маргарита» са вплетени основните персонажи и теми на романа: и идването на дявола и свитата му в Москва, и евангелската линия с Пилат Понтийски и Йешуа, и, разбира се, историята на Майстора и Маргарита – всичко това се слива в грандиозна фантасмагория на финала. В екипа са: художниците Венелин Шурелов и Елица Георгиева, композиторът Асен Аврамов, хореографът Александър Манджуков, шестнайсет прекрасни актьори и много колеги зад сцената.
– Много важни са актьорите при подобни продукции.
Майя Праматарова:
– Безспорно. Репетицията, въвлечеността на всеки един в процеса е изключително важно за толкова мащабни и амбициозни проекти. В представлението ще видите чудесна трупа: Рая Пеева, Койна Русева, Ивайло Христов, Боян Арсов, Ахмед Юмер, Юлиян Петров, Кирил Недков, Красимир Недев, Александър Хаджиангелов, Георги Гоцин, Светослав Добрев, Вихър Стойчев, Кристина Янева, Августина-Калина Петкова, Бернарда Береану, Никол Оташлийска.
– Винаги е бил голям интересът към този роман, а 130-годишнината на Булгаков е допълнителен стимул за нови прочити.
Майя Праматарова:
– Не само годишнината е повод за възобновения интерес към романа, а и смутното и по някакъв начин сюрреалистно време, което актуализира темите както за човека и авторитарната власт, така и за съня и реалността. Изключително театрална е сатиричната линия в романа, която е изведена много категорично в сценичната адаптация на Николай Поляков. Тази сатирична линия Булгаков развива още от времето на вестник «Гудок», където той работи заедно с Юрий Олеша и Валентин Катаев.
– Многобройни са театралните версии на романа по света и всяка една от тях има своите акценти.
Майя Праматарова:
-Романът е представян от над 500 театрални трупи по света. За първа сценична адаптация мнозина приемат спектакъла «Майстора и Маргарита» на знаменития екип Юрий Любимов и Давид Боровски&Co. Под това заглавие романът за първи път е представен на сцена в Театъра «На Таганка» през 1977 година, но още от 1971-ва година в Полша са правени театрални опити върху творбата, често наричани «Черна магия». В края на 70- те «Майстора и Маргарита» се прави и в Ню Йорк в Public Theater от Андрей Шчербан и тази версия е определена от създателите си като «световна премиера». Като се има предвид колко са различни сценичните адаптации на романа и досега всеки нов опит може да претендира, в някаква степен, че е световен.
– И като си помисли човек, че първата версия на романа е унищожена от самия автор.
Майя Праматарова:
– След като унищожава първата версия на романа, Булгаков се връща към него през 1932 година в хотел «Астория», където е отседнал с третата си съпруга и негова муза Елена Сергеевна. Важно е да помним името й, защото нейният принос е безценен за възраждането на творчеството на Булгаков и за публикуването на романа през 60-те (в съкратен от цензурата вид романът е издаден в СССР в журнален вид през 1966-1967 година, а през 1968 година в България излиза в книжен вид в превода на Лиляна Минкова, който е в основата на адаптацията на Николай Поляков).
– Много места, описани в романа, са пряко свързани с живота на Булгаков в Москва.
Майя Праматарова:
-Големият изследовател на Булгаков Мариета Чудакова, извършила къртовски труд като дописва думи към буквите, останали на хартията до самия кочан на унищожения ръкопис, установява, че в първоначалния си вид основната линия в романа е било идването на дявола в Москва. Едва във втората, доработвана многократно версия, се добавя и линията на Майстора и Маргарита, която носи много автобиографизъм.
Булгаков е биограф на Москва. Тя е запечатана в неговите текстове с нейните навици, аромати, привички на московчани. Патришаршите езера, които са съвсем наблизо до първата му московска квартира са място на поклонение на почитатели на творчеството му и на туристи. Има специални екскурзии за Москва на Булгаков – той мечтае да победи в Москва и успява.
Уви, голяма част от този успех е след като него вече го няма. Малко са драматургичните текстове, които Булгаков вижда приживе на сцена. Изключение е знаменитата история с «Дните на Турбини» (МХТ), спектакъл, гледан 15 или 16 пъти, според различни източници, от самия Сталин. Другите му текстове не се публикуват, или не стигат до сцена, или падат много бързо от репертоара. И това е отразено в неговите романи по различен начин, в това число в романа «Майстора и Маргарита». Днес романите му се преиздават, а версиите им се правят под най-различни форми в киното, театъра, балета. Те вдъхновяват музиканти и дизайнери. Съвсем скоро към тази мощна традиция ще се влее и представлението на Младежкия театър – светът има необходимост да погледне отново на себе си през «Майстора и Маргарита» на Михаил Булгаков.
Младежки театър «Николай Бинев»
«Майстора и Маргарита»
Сценична версия – Николай Поляков
по романа на Михаил Булгаков
в превод на Лиляна Минкова
Режисьор – Николай Поляков
Сценограф – Венелин Шурелов
Костюмограф – Елица Георгиева
Композитор – Асен Аврамов
Хореограф – Александър Манджуков
Драматург – Майя Праматарова
Асистент-режисьор – Боян Арсов
Фотограф – Гергана Дамянова
Плакат – Теодора Симова
В ролите: Рая Пеева, Койна Русева, Ивайло Христов, Боян Арсов, Ахмед Юмер, Юлиян Петров, Кирил Недков, Красимир Недев, Александър Хаджиангелов, Георги Гоцин, Светослав Добрев, Вихър Стойчев, Кристина Янева, Августина-Калина Петкова, Бернарда Береану, Никол Оташлийска
