Доц. Христина Благоева: „Опазването на зрението е живтоопределящо“

0
600

„Поставянето на здравето на по-заден план е грешка, за която плащаме скъпо“-казва доц. Д-р Христина Благоева д.м., началник клиника по очни болести МБАЛ „Света София“, преподавател СУ „Климент Охридски“. Тя е щастлив човек, защото работи това, което е мечтала. И говори за професията си с поетично вдъхновение: „Привлече ме елегантността на микрохирургията“, казва тя. А „малките революции“ в областта на офталмологията днес позволяват повечето от нелечимите болести, ако се диагностицират навреме, да бъдат овладени.
За новостите, за цената на професионализма, вредата от сеирджийския манталитет, който пречи да ценим по достойнство лекарската професия, разговаряме с доц. Христина Благоева.

 -Преди месец приключи 14-ти национален конгрес на БДО съвместно с конференция “Новости в офталмологията” на Софийско Офталмологично Дружество . Какво беше Вашето участие,  какви бяха дискусиите , темите,  какви курсове бяха проведени в рамките на това събитие?

Конгресите и конференциите са място както за обмен на идеи и знания, така и на срещи с приятели, колеги и съмишленици. Присъственото провеждане на Конгреса се оказа ключово, поради възможността да представим постиженията си, да обсъдим проблемите си, да предадем от опита си на по-младите колеги непосредствено, без бариерите на виртуалната среда. Традиционно аз се включих като лектор в курсовете за обучение с високоспециализирани методи за диагностика, каквато е оптичната кохерентна томография. Представихме собствени проучвания с нови медикаменти за лечение на глаукома.

Всички колеги положиха максимални усилия, за да може събитието да отстои своята значимост и представителност. В специална сесия се обсъдиха проблемите, касаещи работата ни в условия на пандемия. Офталмолозите имат много близък контакт с пациента по време на преглед, понякога на 5-10 см. от лицето, с продължителност 10-15 минути, както е при лазерните процедури, което ни поставя в групата на високорисковите за заразяване специалности. Ето защо, обмяната на опит за превенция както на нас, така и на пациентите беше важен.

-Доц. Благоева, Вас лично как Ви спечели очната хирургия и ако сравним какви са били възможностите на офталмологията, и очната хирургия преди, и какви са сега, можем ли да кажем, че медицината е направила революционен скок?

 – Още от началото на обучението ми по медицина се запалих по хирургичните специалности. Привличаше ме симбиозата между практически умения, аналитична мисъл, фундаментална наука, възможността за рационализации и изобретения. По време на упражненията по очни болести осъзнах как една „малка“ специалност е концентрирала знания от всички по-големи. Елегантността на микрохирургията ме вдъхновява и до днес. Офталмологията е бързо-развиваща се специалност. Новостите в терапията и хирургията ни държат в тонус непрекъснато. Малките им „революции“ се случват и сякаш вече по навик очакваме върховите технологии да се внедряват бързо в практиката ни. Когато започнах специализацията си преди години, нямаше толкова голям набор от терапевтични възможности както понастоящем – множество медикаменти за болните с глаукома, антибиотици, стероиди, изкуствени сълзи, много от тях без консерванти. В хирургичен аспект навлязоха различни импланти при глаукома, някои от които понижават очното налягане, други освобождават медикаменти и не се налага болните да поставят непрекъснато капки. Въведоха се масово най-разнообразни вътреочни лещи при лечението на катаракта, успяваме да спрем развитието влажната форма на макулна дегенерация, навлезе 3D хирургията, изобретяват се все по-сигурни и „интелигентни“ хирургични апарати.

-Кои  от най- страшните врагове на  зрението като катарактата,  макулната дегенерация, диабетната ретинопатия вече имат възможно лечение?

Когато се диагностицират навреме, голямата част от заболяванията могат да бъдат лекувани успешно. В този смисъл смятам, че най-голям враг е нашата собствена дисциплина. Отлагането на профилактичните прегледи, поставянето на здравето на „по-заден“ план от финансовото благополучие  са грешки, за които плащаме скъпо всички – пациенти, лекари, обществото. Операцията за катаракта от дълги години се смята за рутинна. Развитието на влажната форма на макулна дегенерация, открита навреме, се спира чрез вътреочно поставяне на медикаменти още от 2006 година. В лечението на диабетната ретинопатия има голям напредък, но като при всяко интердисциплинарно заболяване са необходими съвместни усилия и координация на пациенти и лекари.

-Кои  сложни случаи, с които сте се сблъсквали в собствената практика, са  били  повод  за най-голямо удовлетворение?

-Аз съм удовлетворена от работния процес като цяло. Имам късмета да работя това, което съм мечтала. Не деля случаите на по-интересни и по-малко интересни, защото опазването на зрението е животоопределящо. Чрез него получаваме най-много информация от заобикалящия ни свят. Помня много случаи, които са били професионално предизвикателство. Все пак най-много напрежение, но и най-голяма радост получавам, когато помогна да прогледне единствено око.

-Какви са тенденциите за предотвратяване и лечение на очните болести, в какви направления работят и търсят нови решения офталмолозите в международен план? В коя област от развитието на тези нови тенденции са и вашите интереси?

Темата за профилактиката на очните заболявания винаги е актуална. Офталмолозите непрекъснато акцентираме на социално значимите заболявания, т.е. тези, които се срещат по-често и могат да доведат до загуба на зрение. Такива са глаукомата, макулната дегенерация, диабетната ретинопатия. За откриването им навреме, са необходими ежегодни профилактични прегледи. Сега имаме средства, чрез които можем да определим риска от развитие на дадено заболяване, а ако то вече е настъпило – да го открием и лекуваме в най-ранен стадий, когато можем да запазим напълно зрителните функции. В нашата клиника непрекъснато инициираме проучвания и участваме в международни клинични изпитвания, свързани с тези заболявания.

-Как се развива хирургията по отношение на премахването на диоптри, опасен ли е лазерът?

Това направление от офталмологията е достатъчно добре развито понастоящем. В България разполагаме с достатъчно съвременна апаратура и подготвени специалисти за корекция на рефракционните аномалии. Все още има неразрешени проблеми, но такива съществуват във всички медицински специалности. Важен е предварителният преглед и разговор с пациента, за да не се получи разминаване в очакванията впоследствие.

-Вие имате много международни специализации, работили сте в екип с колеги от международната общност, в клиниката ви гостуват международни специалисти като проф. д-р Атанасиос Николакопоулос, от какво значение са тези контакти ? Ако ние имаме добри специалисти,  доколко сме обезпечени в технологично отношение, вашата клиника в МБАЛ „Св. София“ е една от водещите като база и кадрови потенциал, първи въведохте т.н. „очен скенер“ за какво още мечтаете?

 –Възможността да контактуваме с колеги от цял свят е безценна. Благодарение на такива контакти българската офталмология не отстъпва по нищо на западноевропейската. Работим със същите апарати и консумативи, споделяме едни и същи стандарти за добра медицинска практика. Разликата не е в човешкия ресурс или технологичната обезпеченост, а във възможностите за карирерно израстване на младите специалисти, несигурността и ниското заплащане на труда ни. Самото допускане на възможността лекарят да обсъжда с пациента сумата за доплащане по някои от клиничните пътеки е извън всякаква представа за нормалност.

Вие и преподавате, и работите в екип с млади специалисти. Ако човек е посещавал вашата клиника, е виждал колко мотивирани са младите ви колеги.
Кое е най важното за изграждането на добър специалист, кое вдъхновява младите, какви са принципите на добрата екипна работа?

 –В клиниката наистина има много млади хора-специализанти, докторанти, доброволци. Предполагам, че мотивацията им да работят толкова сърцато е моята честност с тях, липсата на интриги, свободата за себеизява, високото качество на обучение и възможностите, които им предоставям за кариерно израстване, ако го искат и заслужават. Това, което сте видели, обаче са не само най-мотивираните лекари, но и най-добрите хора. Ежемесечно се разделяме с кандидати за място в нашия екип, които не показват амбиция и знания, или не могат да се впишат в тона на добронамереност.

-Има ли нови, специфични рискови фактори, свързани с рисковите групи в пандемна обстановка? 

  -По този въпрос едва ли мога да кажа нещо ново. В клиниката всички сме ваксинирани, спазваме стриктно алгоритъм за безопасност, който ни позволява да работим във възможно най-безопасна среда. Нашите пациенти са спокойни.

-Искали сте първо да бъдете журналист. Споделяте, че ориентацията ви към лекарската професия е да бъдете от реална полза в подобряване качеството на живот. Всъщност и двете професии се занимават с качеството на живота.
 С какво журналистиката може да помогне на медицината за  повишаване   качеството на лечението? За изграждане на  по-качествени взаимоотношения лекар-пациент?

-Думите помагат много в лекарската професия. Словото може да лекува чрез мотивация, успокоение, честен разговор. Убедена съм, че дори най-безнадеждно болният пациент трябва да излезе от кабинета с повече надежда, с амбиция да се пребори с болестта, с мир в душата.

Журналистиката може много да помогне за повишаване качеството на здравеопазването, чрез разкриване на точните проблеми, от правилните хора. Лично аз съм разочарована от повърхностния поглед върху здравеопазването, дребнотемието, търсенето на сензации. Описва се само тази част от айсберга, която се вижда лесно над водата. Наложи се един сеирджийски манталитет, който не е по вкуса ми. Рядко съм чела задълбочен и точен журналистически анализ. Последното, разбира се, е по-трудно, защото се изисква време за проучване на проблема, търсене на различни гледни точки и решения, не на последно място – смелост.

-Какво ви е отношението към хранителните добавки и хранителните режими?

-Аз подкрепям приема на хранителни добавки тогава, когато има рискови фактори за развитие на дадено заболяване или такова е вече налице. Същото важи и за хранителните режими.

-Как успявате да разтоварвате от напрегнатата си работа?

Най-много се разтоварвам във времето, прекарано с дъщеря ми. Обичаме спонтанните емоции, дните без план. За съжаление моята заетост е честа пречка. Винаги имам работа за почивните дни, но се старая във времето заедно  с нея да съм 100%  отдадена. Обичаме къщата си в провинцията, с цялата работа, която я съпровожда, пътуваме много. В главата ми има винаги екстравагантни и забавни идеи, които се харесват на детето ми и се радвам, че с мен не скучае.

 

Коментари

comments