ЗА ДОБРИТЕ РАЗБОЙНИЦИ И ЛОШОТО ВРЕМЕ

0
257

За аферата Мис Стоун, едно от най-шумните отвличания през миналия век, е писано много. Но и досега в тази история  има слабо изследвани страни, любопитни факти, които от дистанцията на времето дават нови нюанси. Те  отварят фокуса на времето, пресъздават емоции и отношения,които изглеждат човешки близки, исторически далечни, с невъзможността да останеш безучастен.

На снимката – мис Стоун

Къде е границата между патриотичното чувство, романтичният порив към свобода и чисто човешката драма, преплела толкова различни съдби? Похитените се прекланят пред себеотрицанието на своите похитители, а похитителите откриват в похитените вратата към друг свят.

Книгата на Константин Пандев и Мая Вапцарова, второ преработенэ издание, свързва спомените на американската протестантската мисионерка Елена Стоун и съпровождащата я българка Катерина Цилка с разказите на войводите Яне Сандански, Христо Чернопеев, и Сава Михайлов, като е допълнена с нови документи, материали, бележки. Те дават  картина на тази емоционална среща между „разбойниците“ и отвлечените, които след случката ще станат мисионери на каузата за освобождаването на Македония. На снимката – Катерина Стефанова – Цилка

Две американски протестански организации работят на територията на България и Македония в началото на миналия век. Те действат още преди Освобождението, отбелязва в предговора към книгата Константин Пандев. На север от Стара планина действа Американската методистка мисия, а на юг – членовете на Американския съвет за чуждестранни мисии с център Бостан, щата Масачузетс, наричани още конгрешани или съборяни.  И двете организации разполагат с храмове, молитвени домове, училища в Северна и Южна България, Македония. Работата сред българите в Македония се ръководи от Солун от д-р Джон Хенри Хаус. Той е бил първоначалната цел на комитите, които преди това отхвърлят и други различни варианти и личности, сред които и Фердинанд I. Отказват се от плановете за Джон Харис Хаус, защото той е добре приет от селяните, а и трудно можело да бъде примамен в Банско. Затова се спират на идеята да отвлекат протестанската мисионерка  Елена Мария Стоун и нейната помощничка Катерина Цилка, които обучават в Банско учителки за българските протестантски училища. Мис Стоун работи за американско списание преди да пристигне с мисия в България, а Катерина Стефанова – Цилка е родена в Банско, учи в САЩ, където се запознава и омъжва за албанец от Корча. След завръщането си от САЩ двамата стават учители в Корча, а Григор Цилка е и пастор. През лятото на 1901 г. семейството гостува на родителите на Катерина в Банско. Елена Стоун я моли да й помага, а на път от Горна Джумая към Солун двете са отвлечени за откуп.

По това време ВМРО изпитва силни затруднения за финансиране на организацията и войводите избират този начин за набиране на средства. Освен че дава двете версии на преживяванията – от една страна на мис Стоун и Катерина Цилка, а от друга –  на похитителите, второто допълнено издание на книгата добавя нови документи от българските архиви, както и публикации от онова време в американския печат.

Това е книга за революционната борба, националните идеали, саможертвата, непоколебимата вяра, за границата между доброто и злото и човешките измерения на времето и обстоятелствата. Трогателна е грижата на „разбойниците“ към бебето, което ражда по времена пленничеството бременната Катерина Цилка. Документалният разказ пресъздава една сложна, противоречива, драматична  човешка  история, възникнала  в трудно време, но предизвикала  съчувствие и съпричастие към съдбата на българите в Македония.

На снимките: мястото на отвличането, публикации в печата, участниците в аферата „Мис Стоун“: Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев

*Аферата Мис Стоун, спомени, документи и материали, съст. Мая Вапцарова, Константин Пандев,  С., 2021

Коментари

comments