Как библиотеката на БАН съхранява будителския дух в дигиталния свят

0
1360

Разговор със Силвия Найденова, директор на ЦБ на БАН за безценните богатства на фондовете и възможностите те да бъдат ползвани днес.

В историята на българското книжовно дело библиотеките са били онези светилища, в които е покълвало знанието и са израствали будителите на българския народ. Библиотеката на БАН има специално място в тази духовна история. Нейният живот тръгва с учредяването на Българското книжовно дружество в Браила през 1869-а година, а неговите учредители са вписали в Устава на дружеството изричното условие, да дарят свои колекции книги за изграждане фонда на библиотеката. Да вградят своята любов и почит към знанието като завет към поколенията.

Как съвременните  дигитални технологии спомагат това богатство да стига до днешните поколения, разговаряме със Силвия Найденова, директор на  ЦБ на БАН, която е убедена, че трябва да има приемственост между модерността и историята.

Силвия Найденова:
-Когато се учредява Българското книжовно дружество в Браила през 1869-а година, в самия устав на дружеството е вписан член, който гласи, че Дружеството създава своя книжна сбирка. Тази книжна сбирка е първообразът  на нашата библиотека, навършила 152 години. Там е записано още, че членовете на дружеството се задължават да даряват книги така, че да се състави тази книжна сбирка и още едно важно условие, което Дружеството трябва да изпълнява е, че книжният орган на това дружество „Периодическо списание“, да се заменя за други такива издания в чужбина.  Това е 1870-та година. Така се поставя началото на книгообмена с други академии, дружества, университети, като целта е освен да бъдат разпространявани световните, европейските знания в България, така също и постиженията на българската наука да се популяризират по света.
Ние продължаваме и до днес да поддържаме този книгообмен и сега в настоящия момент имаме изключително много партньори по света.

-Как са се съхранявали тези първоначални екземпляри?

-Когато Българското книжовно дружество се премества от Браила в София, в документите пише, че са били натоварени на два сандъка и с каруца са стигнали до столицата. От начало фондът на библиотеката се е съхранявал в различни сгради преди да бъде построена настоящата сграда, в която сме от 1911 г., а когато Българското книжовно дружество се преименува в Българска академия на науките, тогава вече и библиотеката се установява в тази сграда. Като първоначално се е помещавала там, където сега е книжарницата. Там са се съхранявали периодичните издания, а по време на бомбардировките там пада бомба, всичко е разрушено, после отново възстановено. Слава богу всички ценни колекции са били изнесени в село Бистрица, само периодичните издания остават и дори има  един вестник Македония от 1880 година, който е „прострелян“ от шрапнел личат следите от шрапнела.

Сега фондът наброява над 2 милиона библиотечни единици Към всеки институт на БАН има библиотека,  която си има свой фонд, обслужващ самия институт и всичките тези библиотеки заедно с библиотеката на централната сграда, образуват академичната библиотечна система. Този фонд, не само в нашата сграда, но и в институтските библиотеки, образува едно общо цяло и има изключително ценни колекции и сбирки.

-Кои са най-ценните издания, пристигнали с тази първа каруца от Браила?

-В този устав, за който стана дума, има още една точка, която гласи, че всички учени и членове на Българското книжовно дружество, в последствие на Академията, трябва да  даряват своите трудове. Както знаем,  това са най-будните умове най-изявените учени на времето:  Васил Златарски , Богдан Филов, интелектуалци, учени писатели са дарявали своите лични библиотеки и всяка колекция носи името на дарителя. Имаме колекция „Сакаров“,* Колекция Златарски*, „Колекция Филов“*,  Царската библиотека-всички книги на царското семейство  -изключително ценни издания.

Гордеем се също с колекцията си от старопечатни книги, която наброява над 800 заглавия, като хронологията е от Неделника на Софроний Врачански от 1806-а година, до книги, излизали 1878-а година. И смея да кажа, че тази колекция от старопечатни книги е най-пълната от всички библиотеки в страната. Тези книги са обработени и се намират в електронния ни каталог. Дигитализирани са с много подробни описания и може да се намерят на нашия сайт. С тази колекция от старопечатни книги ние участваме в два много важни проекта- единият е Световната дигитална библиотека, където част от нашите старопечатни книги могат да бъдат намерени, а другият е голям европейски проект EUROPEANA където се намират друга част от старопечатните ни издания. Така че ние сме част по този начин от цялото европейско книжовно наследство и нашата библиотека принадлежи към него.

Тези дигитални времена, които дават достъп до световното културно наследство, са и възможност за нови открития, знаем, че неотдавна бе открита благодарение на интернет от проф. Лилия Илиева най-старата българска история( „За древността на бащината земя и за българските дела“) ` дело на един български учен от европейски мащаб- на Петър Богдан* например,  изкушени ли са нашите изследователи от тези нови възможности?

-Да, например един проект, който беше разработен от Института по библиотекознание свързан с възрожденската книга и специално с изследванията на Маньо Стоянов за възрожденската книга и тъй като тогава, когато той е правил това изследване не са били достъпни фондовете, има грешки в това негово издание, макар да е ценно само по себе си. Сега, когато библиотеките показаха своите фондове старопечатни книги, се наложиха корекции, резултатите бяха публикувани миналата година. Така че  дигитализацията  спомага и за установяване достоверността на историческите факти.

-Току що завърши една конференция, „Библиотеката в дигиталната епоха“, какво беше вашето участие?

–  Това е ежегодната конференция на Библиотечната асоциация. Всяка година е по актуални теми, тази година нашата тема на доклада беше:“ Дигитализация и виртуализация на книжовно културно наследство“. Тема, по която ние работим от 2019 година във връзка с един наш проект, КИННПОР-който приключва тази година. Това е една програма на Министерството на културата, посветена на книжовно-документалното наследство в дигиталната епоха. Това е едно издание, което до 90-а година  излиза в 5 тома. Темата, върху която работим ние е том 6 на изданието, „Периодика и литература“. Това са всички периодични издания в България, литературни, хумористични, които са излизали от Освобождението, до наши дни. Като те са разделени на периоди- 1900-а, 20-те години-една невероятно богата епоха откъм литературен живот, най-различни литературни течения и издания, като на всяко периодично издание е посветена съответно голяма монография. 90-та година колегите от Института за литература са подготвили том 6-и, но поради липса на финансови средства не са могли да го издадат. И когато проектът се случи, тъй като нашата библиотека притежава тези издания, ние ги дигитализирахме, от Института за литература ни предоставиха статиите и сега всичко е в дигитален формат и на нашия сайт всичко може да се види.

Целта на библиотеката на БАН, тъй като се правят научни изследвания в цялата система, е библиотеката информационно да  ги осигурява. Което значи, че имаме най-новите публикации в периодичните издания във всички области на науката.  По абонамент получаваме колекции периодични издания в дигитален формат.

Освен това информационно обслужване, нашата библиотека е ценна с това, че притежава за разлика от много университетски библиотеки, колекции с книжовно документално наследство. А това наследство трябва да се опазва и съхранява. Съобразно закона за авторското право дигитализираме изданията до 44-а година

Тези колекции са най-важни. До сега имаме дигитализирани над 4000 заглавия. Те включват много периодични издания. Например в.“Мир и в.„Зора“. Те са излизали по 40 години всеки ден. Всичко това е дигитализирано и само нашата библиотека го притежава. А файловете са над 400000.
Много показателно, че точно по време на пандемията, беше уникална посещаемостта точно в тези колекции.

Осен че съхраняваме старите книги, ценното книжовно наследство, ние притежаваме и една много модерна библиотека поради факта, че работим с най-модерния библиотечен софтуер. Това е библиотечната система АLEF 500, с която работят всички световни големи университетски и национални библиотеки. Смея да кажа, че само нашата библиотека и библиотеката на СУ работят с този софтуер. Което е много престижно за нас.

Какви други методи използвате за да популяризирате тези безценни съкровища, с които разполагате, да ги представите на широката публика?

– Правим изложби. Използваме повод за някаква годишнина. Вече 7 години откакто съществува инициативата Европейски дни на наследството в седмицата 15-20-и септември.  Всяка година показваме нова колекция и интересът е изключителен.
Сега за  1-ви ноември сме подготвили една изложба, с която отчитаме проекта КИННПОР, посветена на тези литературни издания на 20-те години, които са уникални. „Лебед“, “Червен смях“ „Родина“ и стигнем до емблематичните „Развигор“, „Хиперион“ и „Златорог“. Издания, без които не можем да си подставим съществуването на нашата литературна история.

-В тези  пандемни времена при възможностите за дигитално обслужване сигурно читалнята се ползва по-ограничено, но тя е много знакова за библиотеката.

-Определено, нашата читалня е с изключителна атмосфера, има богата история, кръстена е на Стефан Панаретов*, член на българското книжовно дружество, първият български посланик в Съединените американски щати. И дарител – завещанието му е да се създаде към българската академия на науките 30-те години, читалня за студенти и преподаватели.
И  по принцип, който има интерес и знае какви ценности съдържа нашата библиотека идва.

Другата ценна колекция, които имаме, е колекцията с микрофилми. Микрофилмите са на български, гръцки и славянски ръкописи, които се съхраняват в световните библиотеки. Микрофилмите, също като хартията, с времето се разрушават, затова имаме скенер и ги дигитализираме. Така че на нашия сайт може да бъде видяна и дигиталната колекция от микрофилми. Например Лондонското четвероевангелие  и всички старобългарски ръкописи, които се съхраняват в Московската библиотека, в Петербургската, в Лондон, във Ватикана- тук е сбрано на едно място. И във връзка с тези микрофилми през лятото обикновено има бум на изследователски интерес от чужбина.   Ние издаваме и сп. Българистика и го разпространяваме по света.

-Какви други проекти инициирате, чрез които благодарение на вашите богати фондове изследвате определени етапи от културната ни история, от връзките ѝ с европейската история? Знам, че сте изследвали италианското присъствие и принос в нашата култура?

– Да, за италианските следи в България, проект, по който  колеги преди години са работили и има събрани материали, но не са го довършили, сега отново се възобновява благодарение на   италианското посолство. Преди години се работеше и върху руските емигранти в България имаме и едно издание, което излезе с с историята на белогвардейците, които са работили в най-различни области.  по същия начин  след Освобождението до 44-а  има много италианци са оставили следи в нашата култура и обществен живот.

-Много важно място в обществения и икономическия живот имат и чехите?
-Например притежаваме библиотеката на Феликс Каниц. Тази библиотека е дошла през 30-те години като дарение от племенника му, Жак Каниц. Това е неговото желание, да се дари на БАН.
– Нашата библиотека се оказва, че е една от библиотеките в страната, която има най-много преводна унгарска литература. Обединили сме я в една колекция-„ Унгарика“. В Следосвобожденска България изключително много чужденци работят за изграждане на българската култура, на българската държавност. Една част от Българското книжовно дружество и БАН в последствие са именно такива, както знаем.

„Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, Феликс Каниц е награден със златен медал на Географски конгрес (1876, Париж). Използвана е от руското командване по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

-Когато говорим за големите имена, оставили свое наследство в българската културна история, какво сте предвидили за първи ноември?

-За 1-ви ноември сме подготвили една изложба, с която отчитаме проекта КИННПОР. И това са литературни издания от 20-те години, които са уникални.  Издания, без които не можем да си представим съществуването на нашата литературна история.


– Като ви слушам с какво пристрастие говорите за работата си към библиотечното дело как се зароди, към литературата- Зад вас е книгата за Йордан Радичков, която сте съавтор

-Аз съм завършила Библиотекарския институт преди много години, завърших бакалавърска степен във Велико Търново, магистратура в Софийския университет и най-накрая защитих докторантура. Автор на тази библиография, познавам лично Йордан Радичков и преди да постъпя в библиотеката на БАН, работех в читалище „Алеко Константинов“ и го познавам. Той там беше читател и водеше внуците си на пиано, така се запознахме. И когато защитавах бакалавърската си степен, избрах дипломна работа тази библиография, която после се разрасна, работех в съавторство с Мария Младенова и Светла Деткова.
Всъщност моята страст е историята и оттам книгите. Смятам, че трябва да има приемственост между модерността и историята. И се надявам, че и ние сме наследили това, което тези преди нас са направили, като го доразвиваме и обогатяваме.  За да остане за бъдещите поколения.

Интервюто взе Паулиана Новакова

*Никола Сакаров, 1881г. роден в София, следва философия в Германия и завършва с докторат Философския факултет на Берлинския университет по специалността политическа икономия, финанси и статистика (1904 г.) Няколко пъти народен представител като член на Работническата партия. Съветник в състава българската делегация преди подписването на Ньойския договор. Сред основателите на Българското научното-социологическо дружество.

* Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“. От 1900 Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 преименувано на Българска академия на науките), секретар (1900 – 1921) и председател (1921 – 1926) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН.   

*Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 58-ото и 59-ото правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944). Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907 – 1909 г. Поставя началото на методични археологически разкопки в България. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

*Петър Богдан Бакшев (на латински: Petrus Deodatus) е български католически архиепископ, францисканец и книжовник. Един от подбудителите на Чипровското въстание. Неговата „История на България“ (1667)“За древността на бащината земя и за българските дела“( открита от проф. Лилия Илиева) предхожда Паисиевата история с близо 100 години.

*Felix Philipp Emanuel Kanitz е австрийски и австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник. Феликс Каниц посещава България осемнадесет пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.

Коментари

comments