ГЛОБАЛНИЯТ КОНСЕНСУС ЗА СВОБОДАТА В ИНТЕРНЕТ

0
87

В световен контекст вече има високо ниво на глобален консенсус относно основите на свободата на Интернет, под формата на основни цели и принципи за управление на достъпа и използването на обществени мрежи, които са от решаващо значение за обществения интерес. Ситуацията обаче се променя и напред излизат нови приоритети.своободата в

Това, което се налага като здрава основа за бъдещето в глобаен план, е, че демокрациите трябва да улеснят диалога между националните регулатори и да засилят ангажираността на международните органи за определяне на стандартите за свободата в Интернет. Дипломатите трябва да координират общи подходи за противодействие на авторитарното влияние в рамките на Общото събрание на ООН, Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и други многостранни органи. Многостранното вземане на решения трябва да подкрепя, но не и да замества конкретни дейности по управлението на мрежата от неправителствени или организации с много заинтересовани страни. Американските законодателни органи трябва да приемат законодателство, което издига ролята на киберполитиката в рамките на външнополитическите институции на САЩ, насърчава по-голямо сътрудничество между демократичните съюзници и установява инвестиционни механизми за американските технологии в трети страни като Закона за кибер дипломацията.

Правителствата трябва да предоставят допълнителни ресурси за обучения по цифрова сигурност и цифров активизъм, и безплатен софтуер в рамките на съществуващите програми за подпомагане на демокрацията. Правителствата трябва да увеличат подкрепата за технологии, които позволяват на хората в затворена среда да заобикалят правителствената цензура, да се предпазват от наблюдение и да преодолеят временните ограничения на свързаността. Такива инструменти трябва да бъдат с отворен код, лесни за употреба и приемливи на местно ниво, за да се гарантират високи нива на сигурност и ползване.

Частните компании трябва да поставят ударението върху свободното изразяване и достъпа на потребителите до информация особено що се отнася до журналистиката, да насърчават дискусиите относно правата на човека, както и да популяризират образователни материали и различни политически, социални, културни, религиозни и артистични форми.Нужно е те да дават ясни  обяснения относно това коя реч не е допустима, на какви цели служат ограниченията и как компанията оценява съдържанието. От позициите на свободата на словото компаниите трябва да се уверят, че исканията за премахване на съдържание от правителствата са в съответствие с международните стандарти за правата на човека, и да използват всички налични канали, за да отблъснат проблемните искания.Те трябва да избягват да разчитат на автоматизирани системи за маркиране и премахване на съдържание без възможност за смислен човешки преглед. Компаниите трябва да се ангажират да зачитат правата на своите потребители и трябва да извършват периодични оценки, за да разберат напълно как техните продукти и действия могат да засегнат тези права, включително свободата на изразяване, недискриминацията и неприкосновеността на личния живот.  Изключително важно е бизнисът да бъде в непрекъснат диалог с организациите на гражданското общество, за да се  разберат последиците от политиките и продуктите на компанията. Тези консултации с групи и организации трябва да подпомагат подхода на компаниите към модериране на съдържанието, подходящо прилагане на държавните изисквания и противодействие на дезинформацията, наред с други дейности.

Проучванията показват, че когато потребителите са по-наясно с цензурата, наблюдението и дезинформацията, те често предприемат действия, които подобряват свободата на Интернет и защитават другите потребители. Групите на гражданското общество трябва да се ангажират с иновативни инициативи, които информират обществеността за правителствената цензура и наблюдение, както и да разследват и разобличават кампании за дезинформация, включително техния произход и цели. Гражданското общество и неговите съюзници вече спечелиха победи в съда, които отмениха спирането на мрежите и решенията за цензура в Индонезия, Индия, Пакистан, Судан, Того и Зимбабве. Те трябва обаче внимателно да обмислят дали да заведат дела срещу самите правителства или да подкрепят други, които искат да го направят, като се има предвид, че процесът може да бъде сложен и скъп.

Необходимо е всички заинтересовани страни да защитят ефективни решения. Някои от най-важните постижения в областта на поверителността и свободното изразяване-като широкото разпространение на криптирането от край до край и по-сигурната комуникация чрез HTTPS сърфиране произтичат от иновациите в техническите стандарти и продуктовия дизайн, които бяха усъвършенствани от групи за застъпничество. Ще са необходими значителни усилия, за да се гарантира, че водещите демокрации могат да предложат жизнеспособна алтернатива на авторитарния модел на киберсуверенитет.

 

Линк https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2021/global-drive-control-big-tech

 

Коментари

comments