ЕСЕН ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА С КНИГА В РЪКА

0
426

Когато навън се смрачава и захладнява, какво по-примамливо от това, да се отдадем на домашния уют с хубава книга в ръка.
Няколко заглавия, които ще ни отворят сетивата за нови духовни светове и приключения.
Какво ни предлагат от издателство „Колибри“?

КИТАРА ОТ ПАЛИСАНДРОВО ДЪРВО
КРИСТИНА ГАВРАН

Едно  екзотично заглавие: „Китара от палисандрово дърво“.
Структуриран като мозайка от истории, като музикална композиция, романът на Кристина Гавран третира универсални проблеми за женската жертвеност и мъченичество; за майчинството и любовта; за свободата и трансформиращата сила на творчеството…

На фокус в „Китара от палисандрово дърво“ (превод: Ася Тихинова-Йованович, художник: Стефан Касъров) са съдбите на пет жени, обитаващи отдалечени във времето и пространството светове: митологични, подчинени на суеверията и патриархалните норми, и съвременни, където вече са в сила различни модели на поведение. Пет истории на жени (като петте струни на китарата), които преминават през непреодолими граници и така осъществяват своята еманципираност и житейската си мисия. А връзката между тях е приказното пътешествие през годините на една уникална китара – от посятото семенце през израстването му като палисандрово дърво до превръщането му в произведение на изкуството, въплътило душата на Майстора и таланта на Музиканта. За да събере фрагментите от живота в завършена цялост.

Кристина Гавран е родена през 1987 г. в Загреб. Завършила е драматургия в Загребската академия за драматични изкуства. Работила е като театрален педагог и ръководител на семинари по творческо писане. Автор е на драматургични произведения за деца и възрастни. За своя сборник с разкази „Дъжд в Индия, лято в Берлин“ (2016) получава наградата на Асоциацията на хърватските писатели за най-добра дебютна книга. През 2018 г. печели овациите на публиката и критиката с дебютния си роман: „Китара от палисандрово дърво“. Живее и работи в Англия, където участва в театрални и литературни проекти.

ПРОИЗХОД
САША СТАНИШИЧ

Една забележителна книга за родината от спомените и родината от въображението. Книга за езика и срама, за промяната и изправянето на крака, за щастието и смъртта. Преводът е дело на Мария Енчева, художник на корицата е Люба Халева.

 

„Произход“ (352 стр), е книга за първата случайност в биографията на един човек: случайността да се родиш някъде. Ала това е и разказ за всичко онова, което идва впоследствие. Заигравайки се с особеностите на жанра, авторът разказва за детството си във Вишеград, за края на мирното съжителство в Бивша Югославия, за бягството на босненско-сръбското си семейство в Германия, за установяването там и трудностите, които съпътстват имигрантския живот. С много обич, но и с ирония в гласа той описва страната, в която е роден, близките си и раздялата с баба си, която, докато Саша колекционира спомени, постепенно губи своите.

Саша Станишич е роден през 1978 г. във Вишеград, днешна Източна Босна и Херцеговина. На четиринадесет години е, когато семейството му бяга от войната и намира подслон в Германия. Станишич прекарва остатъка от детството си в Хайделберг, където учителите запалват у него страстта към писането. Завършва Хайделбергския университет с диплома по славянски езици и немски за чужденци. През 2006 г. излиза първият му роман, който е преведен на 31 езика и печели множество награди в Германия и в чужбина. С излизането си през 2019 г. последният му роман „Произход“ е удостоен с Немската книжна награда, сравнима по престиж с английската „Букър“ и френската „Гонкур“.

РАЗКАЗИ НАСЪН
ПАНОС ЙОАНИДИС

Сборникът „Разкази насън“ свързва триизмерното, хартията и мастилото с беглия фантом на съня. За да ни внуши по един опияняващо алегоричен начин, че животът, съзиданието и сънят са неделими. Невъзможно е да ги разделиш с ясно очертани граници, както не можеш да разделиш въздуха от водата.

„Разкази насън“ (превод: Иван Б. Генов, 176 стр), съдържа най-добрите разкази на Панос Йоанидис: магнетични и вълнуващи, те увличат в междинното състояние между съня и реалността, а героите му се запечатват в паметта заедно със специфичното гръцко преплитане между древен мит и действителност, между творчество и подражание, с вкуса на солени простори и горещи плажове. Всичко е толкова пленително, че читателят неусетно се изкачва в Кулата на страданието на скулптора, където ще открие „Пиета“ на Микеланджело, оставя се да го понесе из безбрежната шир делфинът на митичния Арѝон, омагьосан е от вълшебната флейта на незнайния лечител.

Роден във Фамагуста през 1935 година, Панос Йоанидис е вероятно най-многостранният съвременен кипърски творец. Следвал е журналистика и медии в САЩ и цели 40 години е работил на различни длъжности в държавното Кипърско радио и телевизия. Писател, поет, драматург, с всяка своя изява той печели признанието на литературната критика и на публиката в страната си и по света, преведен е на повече от 10 езика, включително на турски, арабски и японски. В зрелия му период неговата проза се отличава с особена чувствителност и поетика, тя съчетава в едно общогръцките традиции с местния кипърски колорит. През 2007 г. му е връчена Специалната награда за литература на Република Кипър.

Нещо задължително за всяка библиотека:
Нов, пълен превод на научнофантастичния шедьовър „Соларис“, подписан от полския писател визионер Станислав Лем!

„Соларис” -художник на корицата: Люба Халева, е най-известният роман на един от великите световни майстори на научната фантастика. Книгата принадлежи към поджанра, изследващ контакта с извънземния интелект. Тази преведена на всички езици творба предлага оригинална визия за непознаваемия чужд разум, като заедно с това представя по уникален и вълнуващ начин драмата на себепознанието и космическите измерения на любовта. Идеята за океана-мозък, заемащ повърхността на планетата Соларис и способен да придава материален облик на човешките спомени и мисли, не оставя равнодушни нито психолога Крис Келвин и колегите му космонавти от космическата станция, описана в романа, нито милионите читатели на полския фантаст. Нито известните режисьори Андрей Тарковски и Стивън Содърбърг, които екранизират произведението съответно през 1972 и 2002 г.

Забележителен фантаст, сатирик, хуманист, философ, футуролог, есеист и експериментатор, Станислав Лем (1921-2006) е носител на множество полски и международни награди и е преведен на над 40 езика, включително на български. Романите му „Соларис“, „Едем“, „Сенна хрема“, „Облакът на Магелан“, циклите му за роботите, за Ийон Тихи, за пилота Пиркс са любими на няколко поколения читатели. Наскоро „Колибри“ издаде и „Дневник, намерен във вана“, а навръх 100-годишнината от рождението му излезе първо българско издание на книгата анкета „Свят на ръба“, в която Станислав Лем разговаря с полския критик и журналист Томаш Фиалковски на предела на миналия век и на прага на новото хилядолетие.

 

 

 

Коментари

comments