Омразата в мрежата – доклад на Британския институт Алън Тюринг

0
292

Омразата онлайн е едно от най-уродливите превъплъщения на Интернет. Тя демонстрира тъмната страна на световната мрежа. Британският институт „Алън Тюринг“ публикува доклад за онлайн омразата.

Според доклада, четири уникални характеристики  могат да направят враждебната реч по-опасна от обидите в реална среда: (1) лекотата, с която „доставчиците на омраза“ имат достъп до аудитории; (2) размера на аудиториите, до които достигат; (3) тяхната анонимност и (4) възможността за моментално изпращане на реплики на омраза.

Оказва се, че анонимността често е най-запалимият елемент в подобна комуникация: „Хората се чувстват много по-удобно да говорят с омраза онлайн, за разлика от реалния живот, когато трябва да се справят с последиците от това, което казват“. „Взаимосвързаните клъстъри на омраза образуват глобални „магистрали на омразата “, които пресичат платформите на социалните медии, като понякога използват „задните врати“ дори след като са били забранени, както и „прескачането“ между държави, континенти и езици. Алгоритмите също са двигатели на омраза в Интернет: „Препоръчващите системи използват първоначалните леки предпочитания на хората или любопитството им към определени идеологии и перспективи, като им показват все по-голямо количество подобно (и потенциално по-екстремно) съдържание в опит да задържат вниманието им“.

Докладът определя съществуването на четири групи реч на омраза в мрежата:

Заплашително съдържание или съдържание, което изразява намерение да се предприемат вредни действия срещу група или членове на група въз основа на тяхната групова идентичност.

Подбуждащо съдържание или съдържание, което изрично насърчава, защитава или оправдава вреда, причинена на група или на членове на група въз основа на тяхната групова идентичност.

Демонизиращо съдържание или съдържание, което изрично изразява омраза, но не включва заплахи или подбудителство. Вероятно би вдъхнало  омраза у другите и по този начин може да има и подобни вреденосни резултати.

Враждебно съдържание или съдържание, което изразява предразсъдъци срещу група, но не я атакува изрично. Включва изказвания, което другите групират, като подчертават разликата, странността или маловажността на членовете на групата или се подиграват и подкопават значението на техните преживявания.

„[Меметата] изиграха ключова роля в улесняването на движението идеи на омразата от маргиналните към основните потоци в обществото, тъй като меметата  често са ангажиращи съзнанието, хумористични и безобидни – но въпреки това могат лесно да предават дълбоко предубедени идеи“. Докладът признава, че е нужно да се внимава и да се изключат: „игривото“ упражняване на език на омразата,  самоомразата, тъй като хората могат да критикуват и групата, към която принадлежат, поведение, което е важна част от гражданския дискурс. В някои случаи обаче подобни критики ще изглеждат подобни на омразата, отправена към тяхната общност от странични лица; сатира и ирония: могат да бъдат мощни инструменти за развенчаване на омразата, но ако се възприемат от непозната аудитория, могат да доведат до негативни резултати“.

Докладът описва и т.нар. „парадокс на вредата“: „По-голямата част от съдържанието  се оценява въз основа на това, което изразява и как се изразява, но не и като се вземе  предвид неговият емпиричен  ефект. Поради това често е неизвестно дали съдържание, което е обозначено като „вредно“, действително е причинило вреда“.

Парадоксът на вредата може да ни накара да се съсредоточим върху грубия, изпълнен с откровена омраза глас, но да пропуснем скритата омраза, като например в меметата, която съответно може да бъде и по-вредна.

Докладът препоръчва:

Да се изработи ясна дефиниция за омразата онлайн. Докладът дава пример с подхода на Facebook, като отбелязва, че политиките на платформата са се променили значително през последното десетилетие и все по-често показват устойчива ангажираност със „сложни“ проблеми.

Да се поставят в действие  бързи и управляеми  системи за идентифициране на омраза в мрежата. Докладът отбелязва, че има значителен напредък в използването на Изкуствен интелект (AI) отношение. Трябва да се има предвид обаче, че изкуственият интелект  не е добро средство за откриване на сатирични изказвания.

Докладът предупреждава, че твърде рестриктивният подход за премахване на съдържание не само ограничава свободата на изразяване, но може да доведе до обратен ефект, като подхранва конспиративните теории за управлението на мрежата. Градацията в средствата за защита може да включва ограничения за хостинг, за гледане, търсене или ангажиране със съдържание, като харесване /споделяне.

Важно е жалбите на потребителите е да се разглеждат  с необходимата  прозрачност за това как и защо се вземат подобни решения за модериране на съдържанието,  надеждната  и достъпна процедура за преглед е гаранция за защита на правата на гражданите в Интернет.  Докладът насочва вниманието и към „забраната в сянка“ – когато за потребителите има забрани, но те не знаят това и все още вярват, че могат да публикуват съдържание на живо – подобни механизми могат да бъдат от значение  при  разследване на случаите.

Докладът подчертава, че обучението по „медийна грамотност“ значително подобрява способността на потребителите да отделят основните от „фалшивите“ новини. „Противоречивата реч“ може да достигне до по-голяма аудитория и да има положително въздействие върху дискурса в определени онлайн пространства.

Линк https://www.ofcom.org.uk/__data/assets/pdf_file/0022/216490/alan-turing-institute-report-understanding-online-hate.pdf

Коментари

comments