ДОРА  БОНЕВА на 85. Нейният път, нейният свят.

0
540

СБХ „Райко Алексиев“ „Раковски“ 125
Една необичайна юбилейна изложба, посветена на 85 годишнината на Дора Бонева.  вернисаж, който не само представя цялостно ѝ творчество, но и откроява трайното, самостойно присъствие на един творец в родното ни изкуство.
Куратор е нейната дъщеря, също художник, Марта Левчева, която с упорит труд е събрала от галерии и частни колекции, реставрирала и консервирала картините и  подредила платната по начин, който не само да покаже, но и да разкаже света на Дора Бонева. Не само чрез най-известните ѝ платна. Стремила се е да я представи през етапите на нейния живот и творчество, в които се открояват и знакови моменти от развитието на съвременното ни изкуство.

Картините на Дора Бонева са това, което е самата тя. За тези, които я познават. За тези, които знаят, че освен деликатната, красива, по-скоро мълчалива спътница на поета Любомир Левчев, тя е личност и художник с категоричен профил и присъствие в съвременното изкуство. От нея са се учели  и има какво да научат поколения художници.

Кое е това, което пряви нейното деликатното присъствие  открояващо се забележимо?

Иван Маразов дава своята оценка, очертавайки акцентите в стила и техниката на художничката, сюжетите и посланията в нейните картини. Той съзира онази поетична линия, която душата пренася през изпитанията и оживява върху платното:

Това е умението  да предаде неуловимото чудо на света  около нас

 

Дора просто рисува, както някои просто пеят, а други просто пишат. Тя рисува не за критиката и не за публика. Не може да не рисува. Тя рисува, защото Мойрите са ѝ предрекли такава нишка на живота. Рисува, без да търси необикновеното като мотив или като живописно изпълнение. Напротив, поезията на нейната четка е в обикновеното, в радостта, че този свят го има и той е красив не в изключителното, а в ежедневното, което отминаваме, без да забелязваме, но което я спира с неочаквана емоция, с проблеснал лъч или с дълбокия цвят на дъжда.

Пред нейните картини стоиш дълго и мълчаливо. Именно защото зад видимото, художничката те повежда към света на собствените ти усещания, спомени и разкази.

„Ако можех да рисувам, бих искала да рисувам така“ чух да казва една посетителка.

Защото превръща обикновеното, заобикалящото във възможност за чудо. За емоция, за преживяване.

Дора отваря прозорец към света. Сякаш иска да каже „погледни какво чудо е тази зима“ или това цвете. Тихи, незабелязани преди нея вълшебства. Трябва да ги видим в платната й, за да осъзнаем, че в света има хармония, че той може да бъде тих и вглъбен. И че ние сме все още способни към съзерцание.“ Иван Маразов

Но в този  вглъбен свят има и още нещо. Има характер. Има едно  силно присъствие на жена в един мъжки свят, жена, която  притежава сила и воля да изрази и наложи себе си.

-Марта, ти влезе в ролята на куратор на тази необичайна изложба, чрез която сякаш си си поставила задача да разкажеш по някакъв начин майка си.

    • – Да, желанието ми беше да разкажа нещо много персонално за нея, като започна от първите и години. Тя влиза в Художествената Академия още на 17 години.Тук има картини и от преди това, като портрета на сестра и, например.
Опитах се да събера работи от всички галерии и частни колекции в страната
(за чужбина не ми стигна времето) и от тях да направя една среща на всичките и години. Аз самата да я видя, тя самата да се види и да открием всичко разпиляно или скрито в депата на различни галерии.

-Научи ли нещо ново за нея?

Тя започва много силно в много силен курс на проф. Дечко Узунов. Има мощни композиции и култови портрети. Искаше ми се да извадя този образ,който не се знае и помни добре, според мен. Има неща, които са изключително характерни за нея, като например този „Дъжд“ или пък тези „Дървета“ с поглед отгоре. Тя беше щастлива да види и забравени от нея картини.Това тук е нейният свят, събран в едно сбъднато желание.

Когато се запознават с баща ми, той е рисувал, а тя е пишела. И тогава са си обещали той да не рисува, а тя да не пише. Обаче той не си е спазил обещанието.

Поглед към „Св. Параскева“ в стария софийски квартал, където са си обещавали бъдеще Дора и Любо

-Тук има един неин автопортрет обаче, който изразява истината да нейния характер

– Да, тя е много кротка, но е и много силна. То се вижда и от другите картини, в които има изразен характер и мощ.

 

 

 

Владимир Левчев:

Тази  ретроспективна изложба съдържа неща, които майка ми е рисувала през годините. Тя  е от класа на Дечко Узунов, от същия клас са Свелин Русев, Христо Явашев- Кристо, Генко Генков.  Тук  има от всички жанрове, в които е работила. Пейзажите и портретите ѝ са по-известни, но тя има много композиции, които също са много хубави. Така че жанрово присъства тук с различните си лица.. Сестра ми е куратор, събирахме  картините от частни галериии, от лични колекции, не беше лесно.. Ето тук най-старата от 1953 година, а това там е дипломната ѝ работа.

Предишната изложба („Цвете за Любо“) беше изцяло посветена на портрета. Тук  Марта реши да няма от тези, които са по- преекспонирани да има повече стари неща непоказани картини.

Но аз мисля, че човек като погледне нещата ѝ, от най-ранния период до преди две години, има една стилистична последователност и стабилност, която е много  впечатляваща. Защото тя изглежда много съвременно и сега, стилът ѝ не променил не се е променил особено от 60-е години насам.

-Тебе винаги те свързват с баща ти като поет, но какво носиш от нея?

-Ама аз съм завършил Художествената академия. Завършил съм изкуствознание, но  рисувах, докато не реших, че не рисувам достатъчно добре. Тогава реших, че ще пиша, а не  да рисувам.
Но иначе, много неща, които не са свързани с изкуството, сме взели от нея.

-Като какъв човек я определяш?

-Много е трудно човек да определи майка си, тя винаги е минавала за много тих, мълчалив, кротък човек, но всъщност има една вътрешна сила и безкомпромисност, която носи в себе си.

Дора Бонева не присъства на откриването на вернисажа по здравословни причини.

Това са снимки от предпоследната ѝ изложба, „Цвете за Любо“

 

 

 

 

 

 

 

Дора Бонева е родена през 1936 г. в Габрово. Завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов. Участва във всички национални изложби и редица представяния в чужбина. Получавала е награди за своите творби от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от френската Академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище Париж. През 1989, 1990, 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994-5 г. от “Графис Арт Център” в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ.

Има повече от 35 самостоятелни изложби в България, Унгария, Англия, Полша, Холандия, Франция, САЩ. Нейни картини присъстват в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

 

Коментари

comments