Бизнесът и човешките права

0
424

Корпоративната социална отговорност (КСО) е вид саморегулиране на бизнеса, което допринася за постигането на разнообразни обществени цели. За да бъдат успешни, инициативите за социална отговорност трябва да се съгласуват последователно и да бъдат интегрирани в прилаганите бизнес модели. По-специално частните компании могат да се ангажират с доброволчество или с етично ориентирани практики, които се градят върху международно признати принципи и ценности.

От 2014 г. под ръководството на специално създадена работна група на ООН и с участието на представителите на държавите, на бизнеса и на гражданското общество се работи за създаването на „правно обвързващ инструмент за регулиране в международното право на правата на човека на дейностите на транснационалните корпорации и други бизнес предприятия“ (Договор за КСО). Мандатът за разработване на договора произтича от резолюция на Съвета на ООН по правата на човека, подкрепена от Общото събрание. Целта е да се приеме международен акт,  който да гарантира, че бизнес дейностите в световен мащаб спазват правата на човека. През август 2020 г. беше публикуван вторият подобрен проект по темата.

Международните стандарти за КСО не са нови. През 2011 г. Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека (UNGP) бяха одобрени от огромното мнозинство от международната общност. Правилата са насочени както към държавите, така и към компаниите и предвиждат конкретни мерки за насърчаване на защитата на правата на човека в бизнеса.

Кои са основите на договора за КСО?

Невъзможно е да се предвидят разпоредбите, които ще бъдат включени в договора, както и държавите, които биха го ратифицирали при тези условия. Основните аспекти са следните:

1.Компаниите ще са само косвено задължени да спазват човешките права, съгласно Договора.

Това е един от най-спорните въпроси в договорните преговори. По принцип е законово възможно да се налагат преки задължения на дружествата съгласно международното право. Досега обаче съпротивата на силните индустриалноразвити страни (чието население рядко става жертва на сериозни нарушения на правата на човека от страна на чужди компании и където всъщност се раждат много от световните компании) е твърде голяма. Следователно този вариант на договор изглежда малко вероятен, но не е напълно изключен от дневния ред.

  1. Корпоративната наказателна отговорност за нарушения на правата на човека не е задължително въведена

Създават се по-скоро подходящи административни, граждански или наказателни механизми за прилагане в случаи на неправомерно поведение.

  1. Достъп до правни средства за защита

Планирано е разширяване на юрисдикцията на националните съдилища, за да обхване екстериториални дела. Жертвите на нарушения на човешките права, които не са получили адекватна защита от съдилищата в родината си, биха могли да наложат правата си в чужбина. За тази цел, принципът на териториалност и принципът на обвързаност на личността за определяне на местната юрисдикция, се разхлабват значително. Ограничена е и възможността чуждестранните съдилища да се позовават на доктрината на forum conveniens поради липсата на юрисдикция.

  1. Разглеждане на случаи, свързани с правата на човека при защита на инвестициите.

Компаниите отдавна са се възползвали от споразуменията за международна търговия и защита на инвестициите. Трябва да се създаде противовес за защита на правата в този контекст.

  1. Създаване на надзорни органи

Договарящите държави ще трябва ефективно да наблюдават спазването на техните закони за КСО. Възможно е създаването на национални надзорни органи, сравними с добре познатите надзорни органи за защита на данните.

  1. И накрая, в контекста на договора за КСО е важно да се приемат Хагските правила за бизнес и арбитраж относно правата на човека от 2019 г. (Хагски правила). Тези правила създават арбитражен закон за свързаните с правата на човека спорове, включващи бизнеса. Възможно е Договорът за КСО да бъде комбиниран с Хагските правила, за да се осигури ефективно обезщетение за засегнатите страни. Правилата от Хага се отнасят до много практически проблеми като процедурно равенство, доказателствена тежест и разпределение на разходите между страните.

Преговорите по Договора за КСО привличат голямо внимание от страна на правителства и експерти. Това обществено въздействие заслужава признание, независимо от резултата от преговорите. Обществото все повече възприема становището, че бизнес активността трябва да се съизмерва с общото благо. Най-малко не трябва да бъде вредна за обществото. Спазването на КСО може да бъде и конкурентно предимство. Публичните дебати по темата със сигурност могат да бъдат полезни в това отношение. На първо място обаче от съществено значение е да се създаде обща осведоменост за правата на човека в бизнес общността. Следващата стъпка е проучване на рисковете или как отделните човешки права биха били засегнати от бизнес отношенията. Тук може да се коментират и опасностите за свободата на словото на частните бизнес платформи и как да се въведат такива механизми на регулиране и контрол, които дават възможност за гарантиране и на свободата на изразяване, и на частната инициатива.

Линкове https://www.business-humanrights.org/en/big-issues/binding-treaty/

https://iccwbo.org/publication/un-treaty-business-human-rights-business-response-elements-draft-legally-binding-instrument/

 

Коментари

comments