„МОДЕРЕН ТЕАТЪР“ В СОФИЯ Е СРЕД 12-ТЕ НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ ОБЕКТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПА

0
612

Това обяви организацията „Европа Ностра“- европейският „глас“ на гражданското общество, посветен на културното и природното наследство в партньорство с  Института на Европейската инвестиционна банка.
12-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа, е краткият списък за включване в програмата „Седемте най-застрашени“ за 2021 г., които ще бъдат обявени до края на месец март. Как се случи това? Не благодарение на институции и организации, а на две млади момичета, Калина Кутева и Анелия Иванова. Историята заслужава внимание.

Изключителната новина дойде от Хага / Люксембург на 10-ти декември 2020 г.,без да намери особена популяризация в медиите, а предимно в социалните мрежи.
Години наред великолепната сграда, построена 1908-а година от италианския предприемач Карло Вакаро по проект на архитект Димо Ничев, от която почва историята на българското кино, не правеше впечатление никому. Въпреки зеещите изпочупени прозорци и рухващата фасада. Изглеждаше обречена да последва съдбата на толкова други останали на произвола на съдбата безценни паметници, които предприемчиви собственици безвкусно реновираха, за да ги превърнат в пазарни обекти.
Сградата на киното е продадена и препродадена, като за тази цел статутът ѝ от паметник на културата с национално значение, е бил понижен, на „с местно значение“.

През 2016 година когато получава наградата на Съюза на кинодейците за своя изключителен труд, посветен на историята на българското кино, проф. Александър Грозев призовава да бъде подета кампания за запазване на Модерен театър, Първото българско кино. Тогава като че ли само сайтът „Обаче.бг“се отзова на призива, като се зае активно с популяризирането на идеята. Създадохме специална страница   https://obache.bg/3593/da-spasim-parvoto-kino-u-nas/, разработихме  подкаст „Киното и градът“ в който, благодарение на подкрепата на сторична програма Култура,  започнахме да разказваме с проф. Грозев за прохождането на родното киноизкуство, както и за ролята на Модерен театър в тази история.

Постепенно се активираха различни граждански организации и институции-КАБ, Съюза на филмовите дейци, Дома на киното; последваха подписки, писма, създадоха се групи за подкрепа във Фейсбук. Софийска община обеща да задвижи онзи член 73  от Закона за културното наследство, който ѝ развързва ръцете да принуди сегашния собственик да запази предназначението на сградата, но пък прехвърли отговорността на Министерството на културата, от което зависи връщането на статута „с национално значение“ на Модерен театър. Минаха повече от 4 години, въпреки увеличаващата се гражданска подкрепа, не се виждаше особено раздвижване по въпроса. Въртележката от писма и преписки зацикли, докато не се оказа, че благодарение на две момичета, Калина Кутева и Анелия Иванова, сградата е предложена за номинация от две европейски институции: Европа Ностра и Институтът на  европейската инвестиционна банка по програмата за най-застрашени обекти. И ето я в късия списък, на 12-те най-застрашени обекта в Европа.

Дали поради европейската номинация, сега виждаме сградата опакована и опасана със скеле. Да се надяваме, това да не са припрени действия за реализацията на заявеното намерение сградата да се трансформира в бизнес център. Да се надяваме, че Ковид ситуацията и очертаващата се промяна в начина на живот и работа, да е подсказала на собствениците, че бизнес центровете могат да се окажат обречени начинания, за разлика от инвестиция  в културата.

Да разкажем обаче, как се стига до тази номинация. И кои са тези две момичета, които насочиха европейското внимание върху една историческа сграда, тънеща в забвение.

Това са Калина Кутева и Анелия Иванова, които решават да кандидатстват по Програмата. Калина се свързва и с нас, сайта  „Обаче.бг“ за да подкрепим кандидатурата.

Калина Кутева е завършила Архитектурна консервация в Единбургския университет. Преди да отиде на стаж в Съвета на Европа в Стразбург, в отдел Културно наследство  вижда, че е отворена тази програма. И понеже всеки ден минавала покрай Модерен театър,  опасан с предпазни парапети, да пазят от срутващи се отломъци, си казва:

–  Защо ли тази красива сграда е така грозно опасана, полюбопитствах каква е историята ѝ, разрових се в интернет и научих повече, попаднах и на Анелия Иванова, която открих от една нейна статия на английски за Модерен театър:  https://nonument.org/nonuments/modern-theatre/  свързах се с нея чрез организаторите, тя ми каза, че има един сайт- вашият, и че имате изключително много материали по тази тема. И се свързахме с вас, макар и в последния момент преди крайния срок за първата фаза, но придвижихме кандидатурата и ето сега сградата е в краткия списък от 12 сгради.
От тези 12, седем ще са в финалистите. Март месец ще научим крайния резултат. До 1-ви февруари  беше първата фаза и ние имахме задължението да разпространим новината. Поне във  Фейсбук успяхме.  Да те изберат в  краткия списък не е малко, хубава новина е, но, не знам колко това се оцени.
Когато се разбра за краткия списък, с мене се свърза продуцентът Георги Чолаков, който е инициатор на подписка, и обеща да потърси отговор от властите.
Все пак  ми се струва, че тази новина даде нов стимул и надежда на всички, които до този момент са се борили за тази кауза.

Анелия Иванова, която живее близо до киното, разказва своята история.

– Аз съм историк на изкуството, така че такива неща ми правят впечатление. А и годеникът ми е израсъл там и ми е обръщал внимание той ми я показа, спомня си когато е работело киното. И за него също е голяма болка, че живеем близо, минаваме оттам и го виждаме затворено и полека рушащо се.
През 2015 в сайт за имоти ни попадна обява, че киното се продава за 1,500, 000 евро. Има апартаменти, които струват повече от това, но на тях не им се разпада покривът. Тогава се обадихме на брокерите, представихме се като потенциални купувачи, и те ни направиха оглед. Всъщност, ние наистина имахме някаква идея ако видим, че е в добро състояние, да пробваме да намерим финансиране, да го вземем и да го направим на хубав Младежки център с кино, разбира се.
И тогава ни разведоха абсолютно навсякъде-от подземията, до тавана. Направихме снимки, пратиха ми архитектурни скици, които сега използвахме за кандидатурата и се оказаха доста полезни. Но като видяхме в какво състояние е сградата, разбрахме, че ще ни трябва поне два пъти по толкова, за да я ремонтираме. И не успяхме да намерим финансиране за да я купим. Половин година след това обявата изчезна.
Много се надявах честно казано, фондация Америка за България, които няколко години преди това бяха дали 13 милиона за построяването на Музейко, да откликнат. Но нямах контакти.
Имаше една програма  MAPS https://ced-slovenia.eu/en/project/maps-mapping-archiving-public-spaces/, в която се включиха 7-8 държави от Европа, идеята бе да се съберат такива паметници, които са nonuments- изоставени, забравени, изтрити от паметта.  От българска страна участваше Музеят на Хумора и Сатирата в Габрово и им трябваше изследовател, който да намери тези паметници, да  ги опише, да намери за тях информация, и аз бях този изследовател от българска страна. Проектът беше 2 годишен, имаше две Конференции в Любляна и Прага, аз четох доклади за паметниците, които съм избрала и накрая имаше изложба в Габрово, която беше посветена основно на Бузлуджа, но Модерен театър беше сред тези сгради.
Така ме намери и Калина, която бе писала на организаторите. И те я препратили към мен.
А сградата е толкова хубава. И толкова невидима сякаш за всички.
Имам такъв случай:
Покрай проекта „Бузлуджа“ трябва да се видя с един реставратор. И му предлагам среща пред Модерен театър. Той ме пита „Това какво е?“, Ами, викам, една червена сграда на бул. „Мария Луиза“, много внушителна. Като дойде, вика: „Ама тази сграда откога е тук?“ Казвам, от 100 години. След „Бузлуджа“ почваме тази да спасяваме.

Опасенията на всички, ангажирани със спасяването на сградата на Модерен театър е, да не би издигнатото скеле да е проформа и да означава реновиране само на фасадата. А предназначението на сградата да се промени. Да стане МОЛ, бизнес център, хотел или какъвто и да е друг икономически  изгоден според частния собственик, обект.

Надеждата ни е да се види обществената изгода Първото българско кино да бъде възстановено в цялата му красота, превърнато в Културен институт, от който общината би имала само полза. Да не забравяме, че София е обявена за Европейски град на киното и много събития могат да се случат именно тук. Както и да се намери място за един истински музей на кино историята ни.

Ето го целият списък на 12-те номинации

  • Киносалон „Модерен театър,“ София, БЪЛГАРИЯ
  • Зъбчатата железница на езерото Ахен, Тирол, АВСТРИЯ
  • Гробищен парк „Мирогой,“ Загреб, ХЪРВАТИЯ
  • Църква „Сен Дени,О дьо Франс, ФРАНЦИЯ
  • Крепост „Нарикала,“ Тбилиси, ГРУЗИЯ
  • Система от зелени пояси, Кьолн, ГЕРМАНИЯ
  • Пет южноегейски острова, ГЪРЦИЯ
  • Градина „Джусти,“ Верона, ИТАЛИЯ
  • Дворец „Ка‘ Дзенобио,“ Венеция, ИТАЛИЯ
  • Манастир ‚Дечани,“ КОСОВО*
  • Централната поща в Скопие, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
  • Параклис и отшелническо убежище „Сан Хуан де Сокуева,“ Кантабрия, ИСПАНИЯ

Подборът е направен въз основа на изключителното историческо значение и културната стойност на всеки един от обектите, както и с оглед на сериозността на опасностите, пред които са изправени. Нивото на ангажираност на местните общности и отдадеността на заинтересовани страни от публичния и частния сектор на спасяването на обектите са считани за добавени стойности от решаващо значение. Друг критерий за подбор е потенциалът на обектите да служат като катализатори на устойчивото социо-икономическо развитие на местно и по-широко ниво.

Дванадесетте застрашени паметници на културното наследство са избрани от международна консултативна комисия, състояща се от експертите в областите история, археология, архитектура, консервация, проектен анализ и финанси. Финалният списък със седемте най-застрашени обекта на културното наследство в Европа за 2021 г. ще бъде обявен през март.

Номинациите на обектите за програмата „Седемте най-застрашени“ са направени от организации – членки на „Европа Ностра,“ асоциирани организации, индивидуални членове и членове на Европейския алианс за културното наследство (European Heritage Alliance).

Коментари

comments