РЯДКО СРЕЩАМ СКУЧНИ ХОРА….

0
470

Това твърди в едно свое интервю Бойка АСИОВА, писател, публицист, автор на телевизионни документални филми и на много публикации в периодичния печат. Родена в Разлог, тя не изневерява на водещата тема в творчеството си –  Македония. С особено вълнение Бойка посяга към темата за Илинденското въстание през 1903 г. Има нещо много чисто в тази епоха и нейните герои, казва тя. На Илинден е посветен и последният й роман „Роден на Великден“.

„Всичко, написано от Бойка Асиова, като че ли излиза от потайни пазви, в които планината, ветровете и предците са съхранявали специално за нея ароматни думи, извезани сюжети и незабравими герои. В пазвата на тази книга има един живот, пише в рецензията на задната корица на книгата Веселина Седларска. Българско сираче от Илинденското въстание (1903) се превръща в ирландски студент по медицина, а след това жител на света, който лекува европейци и африканци, но най-вече своята душа. Ще намери ли лек за гладуващото си сърце по най-дългия път обратно към себе си?  На този въпрос ще ви отговори Бойка Асиова така, както само тя го може“.

„Мога чистосърдечно да кажа, че романът е не просто стъпка напред, но и нагоре, защото е различен и интригуващ, събрал колорита на толкова различни светове и езици и органично вплел съдбите на толкова невъобразими лица, отбелязва редакторът на книгата Здравко Дечев.Вече мога да заявя, че  да си роден на Великден не означава само откровеност или върховно изпитание, но и страст, и смирение, и покаяние. Към всяка дума има така приложена мяра, че не само колоритът на образите и времето, но и на езика прави написаното неподражаемо“.

Ето и мнението на критика Георги Цанков: „…Сега идва ред на избраната от мене българска книга, с която ще се опитам да докажа тезата си, че не е необходимо да прикривам критичните си забележки, за да осъзная същевременно, че се докосвам до литературно събитие. Издателство „Жанет 45“ е майка-хранилка за българските автори, понякога то защитава и не напълно укрепнали пера, но го прави самоотвержено, бих казал дори – дръзко. Дългогодишната журналистка Бойка Асиова е предложила новия си роман „Роден на Великден“ и след като предишните й осем творби са получили не само българско, но и международно признание, няма нищо чудно, че и този роман ще бъде посрещнат с доверие от читателите. Много се изписа за посланията на „Яловата вдовица“ и на „Вълчицата излиза привечер“, Асиова заслужено получи Националната награда „Николай Хайтов“. Сега е открила сюжет, който ни кара едновременно да се възхитим от журналистическия й нюх и от белетристичното й умение. Одисеята на сирака от Илинденското въстание Липето, или Филип Благов, роден в Красивата долина – другото име на Разлог, кръстен от българофила, ирландския благородник Пиърс О`Махони, е достойна за епично повествование. Момчето завършва медицина в най-престижните университети по света, работи самоотвержено в безкрайно тежки райони на света – дава най-доброто от себе си в Кения, преживява драматични любовни истории. Накрая осъзнава: „Да си забравиш спомените, не е ли греховно, като да ги убиеш? Да ги пожертваш, за да пуснеш корен на чужда земя. Щото те, спомените, наистина пречат на чуждата земя. Понякога.“ Романът се чете на един дъх, завладява ни чувството за ритъм в езика на белетристката, незабравими са образите на нашенци и на чужденци, стойностни са размислите за емиграцията и за носталгията. И други думи – значим роман, ярко постижение. Но намесата на политиката на отделни места ни отрезвява. Защо е необходима например гневната тирада срещу Иван Михайлов и дали противниците му, които забравят дългата злокобна ръка на Москва, набъркала се в битката за свободата на Македония, си дават сметка за истинските жертви на страдалницата, многократно предавана от национални предатели? И какви са тези разсъждения за стратегическата необходимост от руско-германски договор в навечерието на Втората световна война, договор, който престъпно развързва ръцете на сатрапите Сталин и Хитлер? Въпреки че е невъзможно да приема политическите пристрастия на Асиова, аз й свалям шапка за откритията и за художествените богатства. „Роден на Великден“ е противоречива, но талантливо написана книга, затова не бих желал да ме свързват със съвременните хунвейбини, които жестоко разделят света на „черно“ и на „бяло“.

И думата на читателите: Нина Байкова, Париж:Добра неделя, драга Бойка! Чета на брега на Сена твойта писмена рожба. Сполай ти! Топла ми я купи от книжарница в Благоевград дете на моя приятелка и… със самолета в Париж.

РОДЕН НА ВЕЛИКДЕН… Снощи плаках на тази страница. Знаеш ли в наше село на Великден се е родило момче, на мой братовчед…Оставих си 30 страници и утре да ми е тъжно. Хубаво ми е с твоите благи български думи. Голям е смисълът да пишеш. Няма цена, има душа.                                                            (с поглед към р. Сена)

Бойка Асиова има много награди. Но признанието на публиката не се връчва, то се носи…Тема на романа „Роден на Великден“ е съдбата на едно от 30 деца, останали сираци след Илинденското въстание, събрани в сиропиталище в София от бежанските лагери по границите на майка България от един ирландски благородник и дългогодишен депутат в британския парламент – Пиърс О,Махони. Той дошъл да изучи опита на малките балкански народи в освободителната борба, но останал дълги години в България и променил съдбата на сираци от Илинденското въстание.

„В специално писмо той обясни на Негово Величество какъв е случаят и скоро получи съгласие. Позволяваха му да даде фамилното име Махони на някои от децата, но без О-то, защото то означаваше и унаследяванена всичко от предците му, а това вече не бе позволено. Някои от  момчетата не знаеха фамилните си имена.Не всички и личните си имена от кръщелно. Те помнеха как в къщи близките са ги назовавали на галено и толкова. Едни знаеха прякорите на бащите си, други – не.

Помежду си се нарокоха „побащими“. И после, през годините,когато се издирвах по широкия свят и си пишеха писма, така се обръщаха – с „драги мой побащиме“.

Бойка Асиова, Роден на Великден, изд. Жанет 45, 2020г.

Коментари

comments