КНИГАТА КАТО ПРАЗНИЧНО ОБЩУВАНЕ

0
503

„Поезията е като любовта, оцелява сред развалините“,  казва ни Лорънс Ферлингети, в „Поезията като бунтовно изкуство“, на ик „Жанет 45“, а Манол Пейков, чрез своя превод на стиховете на поета, баща на бийт генерацията, ни подарява празничната възможност да разбунтуваме сетивата си и възкресим любовта си към поезията.

В предколедните дни, изпълнени с презентации на книги, литературни четения, литературни панаири и фестивали, които се опитват да пуснат духа на празника от бутилката, като му отнемат малко от комерсиалната опаковка, едно събитие бе открояващо се. Представянето на ПОЕЗИЯТА КАТО БУНТОВНО ИЗКУСТВО -стихове от Лорънс Ферлингети, издадени от „Жанет 45“. Събитие, отключващо потребността да потърсиш и откриеш отново красотата в играта на думите и богатството на техния смисъл. С други думи, поезията..
Защото какво е поезията?

„Поезията е анархия на сетивата, придобила смисъл“

„Поезията е прозорец, през който всичко,  което минава, може да бъде видяно по нов начин“

 „Поезията е една гола жена, един гол мъж и разстоянието между тях“

„Поезията е непознатият гост в къщата“
Лорънс Ферлингети

Важно е обаче как една книга стига до читателите си.
Александър Шурбанов, редактор на книгата:
„Лорънс Ферлингети има нужда от такъв преводач и такова поднасяне, тъй като стиховете му са пламенни и несдържани, някои са лирически, разбира се, в битническа традиция, други са уж проза, манифест, нещо като вестникарски антрефилета, но всъщност, всичко е поезия. Бийт генерацията показа, че поезия може да се прави от всичко: от уличната реч, от кафететата, от всяко нещо в ежедненвието. Това беше нещо ново, което отвори американската поезия, създаде един стил, който даде нов живец на съвременната американска и световна поезия..
И Манол много добре усеща това. Аз, като редактор бях непрекъснато във връзка с него и го насърчавах да вкарва повече жаргон в превода си. Той прави това много добре.
Между тази поезия и читателя няма никакви прегради и филтри. Тя говори на съвременен език на поколенията.

Светът е прекрасно място да си роден“ е стихотворението, което по щастливо стечение на обстоятелствата присъствало в учебника за 9-и клас в английската гимназия и което запалило Манол Пейков по поезията на Ферлингети.
„То се загнезди в мене дълги години …   И днес, във времена, в които въпросът какво е поезия става все по-актуален, се посветих на тази книга. Това са 32 стихотворения от всичките стихосбирки на поета, разбира се от прословутата „Кони Аълънд на разума“-най-издаваната стихосбирка в историята на Америка.

„Помни че „нощта, няколко звезди“  съдържа повече поетичен заряд от пълен каталог на небесата.“

Лоурънс Ферлингети е роден в Бронсфилд на източното крайбрежие. Остава сирак, осиновен е от заможно семейство, завършва престижни увинерситети, като Сорбоната, участва във войната, след бомбардировките посещава Нагасаки, което остава у него дълбок отпечатък и оттогава цялото му творчество е подчертано антивоенно. След края на войната се премества в Сан Франциско, където в 1951 година решава да създаде книжарница. И на едно малко ъгълче, до китайския квартал, с приятел откриват книжарницата City Lights, кръстена на култовия филм на Чарли Чаплин. Приятелят му година по-късно се отказва, но Ферлингети продължава упорито да развива това място и с годините то се превръща в своеобразен  „платонически идеал“, както го наричат литературните критици. Защото става сборно място на цяло едно поколение творци, инакомислещи хора: от Алън Гинсбърг, Грегъри Корсо, Джек Керуак до Франсис Форд Копола. Култово до такава степен, че в наши дни книжарницата е обявена за паметник на културата. Единственият случай в историята на Америка, когато подобно звание се дава не на сграда, а на бизнес. Още по-ключово за историята на Ферлингети е откриването през 1954 на издателство City Lights, което се превръща в основоположник на т.н. „революция на меката корица“. По това време меките корици се смятат за неприемливи на издателския пазар. Белег само на булевардни третокачестввени четива. Но Ферлингети иска да демократизира литературата и започва да издава една серия джобни поети. Малко нескромно, първата книга е негова, но след това се натрупват важни автори, като ключов за него е Жак Превер. Той се явява вдъхновител за стила и духа на творчеството на Ферлингети.“


Когато издава „Вой“ на Алън Гинсбърг, Ферлингети му праща паметно писмо- I greet you of the beginning of a great carееr „Поздравявам те за началото на една велика кариера“.( Перифраза на култовата реплика от „Казабланка“).  Обаче малко след излизането на скандалните за онова време стихове на Гинсбърг, Ферлингети и негов служител са арестувани и обвинени в сквернословие. Този процес е един от знаковите в историята на американската литература, защото Ферлингети е оправдан, с което предизвиква малка революция, тъй като по силата на американското право се създава прецедент, благодарение на който биват в последствие издадени „Любавнкът  на „Лейди Чатърлей“ „Тропикът на рака“на Хенри Милър и др., тъй като заключението на съдията е, че “дори и най-малката изцелителна сила на една творба е досттъчна, за да не бъде тя сквернословна“.

Той все още продължава да пише, въпреки, че неотдавна навърши 100 години.Наскоро кръстиха улица на негово име, а 24 март, рождената му дата, е  обявена за празник на града. Има и едно стихотворение, посветено на Тръмп, можете да го намерите в Интернет. А миналата година излезе негов роман.“

Самата книга обаче, предлага нещо повече от добро четиво, тя е своеобразна  визуална поезия, както я нарече Александър Шурбанов, благодарение на  илюстрациите на Люба Халева, които отварят и други „прозорци“ за диалог с читателя.

Манол Пейков:
„Оформлението на Люба е зашеметяващо, толкова фино и многопластово усещане за поезията и за това, което е между редовете ..“

„Поезията е хартиена лодка върху потопа на духовното опустошение.“

Ал. Шурбанов:
„Художничката  Люба Халева се е включила на вълната на текстовете, като по един авангардистки начин подсказва как трябва да се чете тази поезия.
И подсказва, че поезията трябва да се издава по-разкрепостено, не само в строги издания и строго изглеждащи книги, не че няма вясто за тях.
Това е едно просто карнавално, празничнно поднасяне на текстовенте, което по друг начин подвежда разговора с читателя. Визуална поезия, която допълва, но и си съперничи, предизвиква те да мислиш.“
Все пак, най-важен е текстът, който в артистичното изпълнение на преводача прозвуча наистина празнично.  „Превод, в който надделява стихията на словосъздателя и на бунтаря, бунт срещу общоприетия език“- констатира критикът Емил Басат. Редакторът, Александър Шурбанов обаче поясни, че Манол в никакъв случай не пресолява с жаргона, даже малко го фризира, поднася го малко по-стегнат от този, на автора.
Дали находките са сполучливи, дали преминават мярката, всеки може сам да прецени. Спрямо степента на бунта, породен собствената му душа.
Но така поднесена книгата, толкова разговаряща, комуникативна, както каза и един друг бестящ преводач и автор, Зорница Христова, сама по себе си прокарва пътя на  поезията.

СВЕТЪТ Е ПРЕКРАСНО МЯСТО

Светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш против че да си щастлив
невинаги е
купон до откат
ако нямаш против мине не мине
тъкмо всичко е супер
и ти лъхне на ад
щото даже и в рая
пеят пеят
пък спрат

Светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш против дето някои мрат
през цялото време
или може би само са гладни
отвреме-навреме
което въобще не е толкова кофти
стига ти да не си

О светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш много против
шепа тъпи до смърт глави
по върховете

или мине не мине
бомбичка-две
във лицата ви взрени в небет
или други таквиз неумесности
към каквито както ви е известно
Обществото ни Марково склонно е
с популярните свои личности
и полярните свои безличности
със свойте свещеници
и други копои
и с различните там разделения
и сенаторски благоволения
и други чревни неразположения
които мъчат
глупавата плът

Да светът е най-чудесното място от всички
за много такива неща като
да позираш забавно и
да позираш любовно и
натъжен да позираш и
тъжни песни да пееш и да се вдъхновяваш

и да ходиш насам-натам
да разглеждаш наоколо
и цветя да миришеш и
да пощипваш статуи
и дори да си мислиш и
да целуваш хората и
да правиш бебета и да носиш шорти и
да размахваш шапки и
да танцуваш
и в реките да плуваш

по време на пикник
в средата на лятото
и просто най-общо казано
„да си живееш живота“

Да
и хоп по средата на всичко тов
влиза усмихнат
погребален агент

1955

Коментари

comments