Да си подарим взаимност, фантазия и любов, да се върнем в Страната на чудесата   

0
698

Ян Бибиян, басните на Лафантен, „Алиса в страната на чудесата“, „Родриго Свирепия“… Книги, които учат как да отприщим фантазията си, да науичим цената на свободата, да търсим и намираме логиката на нещата като преоткриваме света наново с очите на детството.
Книгите, които ни създават като личности. Издателство Colibri не случайно ни ги предлага за Коледа. За да можем да разширим духовното пространство на семейния празник, като прочетем заедно страници от тези прекрасни книги край елхата.

ЯН БИБИЯН. НЕВЕРОЯТНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕДНО ХЛАПЕ.
ЯН БИБИЯН НА ЛУНАТА
Първият български фантастичен роман за деца е подписан от ненадминатия сладкодумец Елин Пелин! В навечерието на най-съкровения семеен празник „Колибри“ предлага на читателите красиво ново издание на „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. Ян Бибиян на Луната“ (корица: Стефан Касъров )

Който и да си ти, драги читателю – пише Елин Пелин, – от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и успя да постигне мечтата, която от векове е движила непримирим учени с буйна фантазия.“

Димитър Иванов Стоянов (1877-1949) е истинското име на българския поет и писател Елин Пелин. Темите на повечето му произведения са свързани с българското село, бита и нравите на българите. Роден е в с. Байлово, учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, като така и не завършва гимназия. Израства с много книги, носени от баща му, сред които били творби на Ботев, Вазов и Петър Берон. Работи като учител в родното си село. Елин Пелин започва да пише още докато е ученик. Първите му творби са публикувани в сп. „Войнишка сбирка“ и в ученическото списание „Извор“.  В последните си творчески години създава предимно разкази и романи за деца.

Произведенията за деца на Елин Пелин са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Освен че е написал един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), той е автор на книжките „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920) и др. През 1983 г. „Ян Бибиян“ е адаптиран като комикс в списание „Дъга“ от художника Росен Манчев, а през 1985 г. е филмиран под режисурата на Васил Апостолов.

Новото издание на басните на бележития френски класик Жан дьо Лафонтен изкушава читателя с авторски илюстрации на Люба Халева.

„Басни“ са подбрани и преведени от двама класици на българското поетическо слово – Атанас Далчев и Александър Муратов. Вдъхновен от гръко-латинската разказваческа традиция, от индийската култура и от френското народно творчество, Лафонтен създава едни от най-добрите образци на баснята в световната литература. По елегантен начин и в алегоричен стил, с тънък хумор и ирония или с привкус на сатира той разкрива мъдрите си прозрения за слабостите на човешката природа и за нравите на своята епоха.

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Започнал с разработка на басни от Езоп, Федър и други древни писатели, френският баснописец постепенно излиза от кръга на техните теми, все повече и повече се опира на своите лични наблюдения върху обществото и природата и прави от баснята един извънредно богат и гъвкав жанр, способен да изрази действителността в нейното многообразие и същевременно да предаде най-интимния трепет на душата. В лицето на Жан дьо Лафонтен с право сочат големия лирик на епохата. Пленителни са и басните за деца на Лафонтен, осмиващи порочни нрави като лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, малодушието, горделивостта.

РОДРИГО СВИРЕПИЯ И НЕГОВИЯТ ОРЪЖЕНОСЕЦ ДРЕБЧО
МИХАЕЛ ЕНДЕ, ВИЛАНД ФРОЙНД

В последните години от живота си Михаел Енде, един от най-прочутите германски писатели, започва да пише история за приключенията на рицаря разбойник Родриго Свирепия, който тръгва по широкия свят за добро или лошо. За жалост, така и не успява да я довърши. Двайсетина години по-късно ни я доразказа Виланд Фройнд, а Мария Енчева я преведе на български!

В „Родриго Свирепия и неговият оръженосец Дребчо“ (илюстрации: Регина Кен) няма герой, който да не оплита конците. Дребчо е убеден, че в него се крие истински рицар разбойник, затова непременно иска да се изучи при прословутия Родридо Свирепия. Само че преди да го вземе за оръженосец, разбойникът решава да го подложи на изпитание. Когато Дребчо се натъква на каляската на принцеса Флип, той вижда златен шанс. Та нима има нещо по-опасно от отвличането на принцеса? Момчето обаче не подозира, че и могъщият магьосник Абрус Кадабрус и неговият дракон са хвърлили око на принцесата…

Михаел Енде (1929–1995) възражда почти забравения свят на фантастичното и на мечтите насред едно безчувствено,  студено време. Книгите му са преведени на над 40 езика и са продадени в повече от 35 милиона екземпляра. Наред с истории за деца и юноши е писал и поетични текстове към илюстровани книги, както и произведения за възрастни, театрални текстове и стихотворения. Много от книгите му са филмирани или преработени за радио и телевизия. За литературното си творчество той е удостоен с множество германски и международни награди.

Виланд Фройнд е роден през 1969 година – точно навреме, за да прочете „Приказка без край“ без чужда помощ при излизането й през 1979 година. Фройнд следва немска и английска филология, но остава верен на Михаел Енде и като голям. Сред най-известните му романи за деца са „Невероятното пътешествие на  Йонас Никой“, „Тьортел“ и „Никога не будете шрат!“. Неотдавна авторът получи литературната награда „Ловецът на плъхове“ за „Кракон“ и беше номиниран за Германската награда за  юношеска литература.

И ЕДНО ЕКСКЛУЗИВНО ИЗДАНИЕ НА „АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА“, безценен дар за вашата библиотека:

 

 

Макар илюстрациите на Джон Тениъл (1820 – 1914) към „Алиса в страната на чудесата“ да са неразривно свързани с оригинала в съзнанието на поколения читатели, в течение на годините цяла плеяда художници са се вдъхновявали от текста на Луис Карол и така са се нароили стотици версии на приказната повест (в това число и забележителният български принос на Ясен Гюзелев).

 

Оригиналът на изданието, което предлагаме на читателя, е посветен на 150-ата годишнина от създаването на творбата (1865 г.) и принадлежи на френското издателство Soleil (collection Métamorphose, 2016), а илюстратор е талантливият френски художник Бенжамен Лакомб (р. 1982 г.), изявен представител на новата френска школа в илюстрацията. В своята нетрадиционна интерпретация на повестта той дава воля на фантазията си и ни предлага бароково пищна визия, като придава свръхестествено измерение на това произведение на английската класика. Освен пълния текст в чудесния превод на Лазар Голдман изданието включва и множество приложения: предговор от Бенжамен Лакомб, биографии на автора и на художника, писма на Луис Карол до прототипа на героинята, Алис Лидъл (мисис Харгрийвс), хронология на житейския и творческия път на писателя и на раждането на книгата. Приложенията разкриват над 150-годишната история на творбата, разнопосочните тълкувания в различни периоди и отзвука в цял свят, личността на вдъхновителката на Алиса и позволяват по-цялостно възприемане и по-дълбоко вникване в смисъла на едно от класическите произведения в световната литература. С този съпътстващ „справочен апарат“ изданието е предназначено не само за деца, но и за възрастни, обогатявайки познанията за култовата повест и нейния създател.

Изданието е забележително и с това, че класическият вече превод на Лазар Голдман, датиращ от 1949 г., но съхранил своята свежест и въздейственост, е допълнен с липсващата въвеждаща поема, вдъхновено преведена от Кирил Кадийски специално за случая. С присъщата на оригинала игрива лекота и намигване към викторианската епоха преводът възпроизвежда в стихове незаобиколимата рамка на повествованието в оригиналния замисъл на автора и е необходимо въведение в приказния свят на героинята Алиса.

Луис Карол (1832–1898) е прочутият по цял свят автор на „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“. Малцина обаче знаят, че той е преподавател по математика в Оксфорд, че е роден под името Чарлс Доджсън и че именно с това име е подписвал научните си трудове по геометрия, алгебра и логика. Поради леко заекване трудно е успявал да се представи с него. Първите си литературни стъпки прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 година. За забавление на близките си.

Коментари

comments