Здравствуй, это я… (Здравей, това съм аз…)

0
425
Отиде си от този свят един голям актьор и човек – Армен Джигарханян. Арменец по душа и произход,той беше руснак по природа. Потомък е на стар арменски род от Тифлис (Тбилиси-Грузия). „Здравствуй, это я“ е запомнящия се негов дебют в киното. Армен Джигарханян израства в рускоезична среда, учи в руско училище, но получава едновременно знания и познания за арменската култура. Майка му е голяма почитателка на театъра и операта, тя му вдъхва любов към киното и театъра. През 1952 г. младият Джигарханян се опитва да влезе в руската театрална академия (ГИТИС). След неуспеха се завръща в Ереван, където завършва Института за изкуство и театър. Още като студент започва работа в Руския драматичен театър в Ереван, където работи повече от десет години. Звездната му кариера започва от московския театър „Ленински комсомол“, където е поканен от знаменития режисьор Анатолий Ефрос през 1966 г. Три години по-късно започва работа в московския драматичен театър „Вл. Маяковски“, който напусна през 1996 г. По-късно създаде свой театър. Включен е в книгата с рекордите на Гинес със своите над 300 роли в кино и телевизионни филми. Негови почитатели твърдят, че ролите му, са над 350. Диапазонът им е изключително широк.
Армен Джигарханян е играл и в български филм. Той силно обичаше България не само заради арменците, които е приютила нашата страна. Имаше много приятели тук, но най-силна бе дружбата им с Крикор Азарян, който поставяше пиеси в неговия театър.
Запомнил съм интервюто с него за „Панорама“ по времето, когато бях кореспондент на БНТ в Москва. Уговорихме се след една от постановките, той се зарадва. За съжаление, заради обичайните проблеми в БНТ, не успях да ангажирам оператор. Наложи се да снимам сам. Това едва ли е най-удобната форма на интервю. Задавах въпроси, тичах зад камерата и се връщах обратно. Който е снимал, знае. Тъкмо събеседникът се разговори, отпусне се да говори и вие тичате да видите как са кадрите. Джигарханян беше спокоен. По това време беше и самотен, защото жена му беше в Ню Йорк, любимият котарак – също. Освен за киното, разговорът беше и много личен. Освен актьор, Армен беше и добър разказвач, открит, откровен.
За съжаление, колегите от „Панорама“ не излъчиха цялото интервю, защото то беше снимано с една камера само в няколко плана. Все пак телевизията си е телевизия. В един момент актьорът ме погледна състрадателно и ми каза: „Моля те, приседни за малко, че ми се зави свят“. Нормално, сновенето между камерата и събеседника едва ли е най-предразполагащият сюжет дори за опитен актьор.
Армен Джигарханян имаше много приятен маниер на разговор, мек, доброжелателен, искрен. Нито миг за величие, изтъкване. Еднакво искрено говореше и за театъра и киното, и за личния си живот. Защото театърът, киното и животът не бяха сцени, а естествена среда в мащаба на този голям човек.
Изображението може да съдържа: 1 човек, седящ и близък план

Коментари

comments