Медиите продукт с двойно предназначение

0
516

Кой пише сценариите на войните и кой как се опитва да вкарва медиите и журналистите в тях? Къде е границата между човешкия и професионалния морал? Войници ли трябва да бъдем или лекари? Колко струва истината и колко човешкият живот? Много бяха въпросите  и не по-малко  интересни и различни бяха отговорите на тях в вискусията на Четвъртата конференция по медийна сигурност, организирана от Секция Социални теории, стратегии и прогнози към Института по философия и социология към  БАН, Балканския инстиут за стратегически прогнози и управление на риска и Фондация Комуникации и култура.

Конференцията събра журналисти, историци, дипломати, военни, експерти по медийни комуникации и технологии, професори и доктори на науките. Променят се медиите, прменя се средата, променят се журналистите и информацията. Променят ли се и стандартите, ценностите, етиката, правилата – на фона на войните, пандемиите и неуправляемите страхове за бъдещето? Въпросите са повече от отговорите. С поглед към войната в Украйна се забелязва една обща тревога – милитаризирането на мисленето и информацията. В доклада си  о.з. полковник  доц. д-р Захарин Марков  нарече медиите продукт с двойна употреба– за мир и война, разгледани под фокуса на военната доктрина на НАТО. Тъжно, но вярно. Протойерей доц. д-р Стоян Чиликов, председател на храма „Св. Иван Рилски“ в Студентския град, напомни  за Стария завет и със „светите“, „свещените“, духовните  войни, кръстоносните походи и Новия завет със завета на Христос за смирението, помирението и духовния мир. Проф. д-р Искра Баева от Историческия факултет на Софийския университет припомни случка от  гръцко-персийската  война, когато гърците убиват персийските пратеници и като знак на разкаяние и помирение изпращат двама свои, за да ги убият. Персийците отвръщат мъдро, че едно зло не може да бъде поправено  с друго зло. Няма справедлива война. Кръстът на дрехата не носи опрощение.

Бившият заместник-министър на външните работи и посланик в Лондон Любомир Кючуков напомни за „белите полета“ – скритите, неизказаните  истини в историята на войните в Близкия и Далечния Изток, Афганистан, Ирак,  на Балканите, които и днес са източник на конфликти, напрежение и войни, за държавите, които взаимно се отричат. Във войните влиза нов опасен играч – изкуственият интелект, отбеляза друг бивш дипломат – посланик Любомир Тодоров.

Медиите и истината, новината и истината не са едно и също, подчерта заместник-деканът на Факултета по журналистика и медийни комуникации проф. д-р Николай Михайлов, който акцентира върху авторитета на медиите и журналистите като капитал за доверието към информацията.

Големият български журналист Енчо Господинов, отразявал не една  война и след това като хуманитарен дипломат, ръководил хуманитарни операции  на Балканите, в Африка, Азия, напомни за времената на авторитетните медии – телевизията Си Ен Ен, която „на живо“ опровергаваше неистините на политиците, също скандалните разследвания на вестници като  „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк таймс“, които с разкритията си за войните във Виетнам, Корея, Камбоджа, аферата „Уотъргейт“, създадоха мита за всесилната журналистика. Специален пратеник на в-к „Поглед“ – издание на Съюза на българските  журналисти, представител на Червения кръст в Москва, в ООН, заместник-генерален секриетар на Червения кръст, Енчо е следил „на живо“ най-значимите събития, срещал се е с най-влиятелните политици на света. „Не мога да забравя миризмата на смърт“, каза Любчо Нешков, отразявал войната в бивша Югославия като военен кореспондент на БНТ, сега собственик на авторитетната агенция БГНЕС. „Ти още ли си жив?“, го пита сръбски генерал. Водещият на централната емисия на Нова телевизия Николай Дойнов си спомни как за три минути в Одеса се е сблъскал с две противоположни мнения за войната в Украйна и ролята на България. И той говори за усещането за смъртта. Георги Милков, военен кореспондент в различни географски точки – Афганистан, Либия, Сирия, отвличан, задържан, си спомня как тръгва на първата в живота си война – с една бронежилетка и пари в брой. Налагало му се е дори да си боядиса  косата, за да не се набива в очи сред местните. Нелегални пресичания, риск във всяка точка, неизвестност – това съпровожда пътя на военните кореспонденти, разследващите журналисти, които някои колеги описват като алпинисти без застрахователни въжета. Никой не може да те застрахова. Ако те е страх – лошо, ако не те е страх – още по-лошо. Има ли правила – няма. На война няма правила. И няма гаранции.

Печално е, че днес по обозначението PRESS в „горещите точки“  се стреля, че журналистите се превръщат в мишена във военните конфликти. Мехмет Юмер, главен редактор на интернет сайта obzornews.bg, в анализа си за погледа на турските журналисти към военната операция „Маслинова клонка“ в Сирия показа колко различен може да бъде ъгълът на оценка на една и съща война. Затова проф. д. н. Борислав Градинаров, един от организаторите на събитието, говори за различните сценарии и сценаристите на войните. Доц. д-р Симеон Василев  от Факултета по журналистика и масови комуникации посочи как с  възможностите на новите технологии  могат да бъдат „хакнати“ журналистиката, информацията и журналистите. Просто трябва да се казва, пише и показва това, което действително се случва, отбеляза преподавателят от Факултета по журналистика, който е бивш кореспондент в Бон и Берлин, програмен директор на Канал 1 на БНТ, директор „Информация“, един от създателите на телевизия „Европа“ и автор на осем книги, посветени на международната политика и журналистиката.

Тъжно е, че свикваме с войната, която ни изглежда далеч през екрана на телевизора, таблета, смартфона. Изчезват емоцията, съпричастието, трагедията се превръща в зрелище. Спомних си как в навечерието на сблъсъка между  привържениците на президента Борис Елцин и на опозицията в центъра на Москва през октомври 1994 г., войниците бяха снабдени с трасиращи куршуми, за да може Си Ен Ен да предаде зрелищно нощното кръвопролитие. Два дни преди това Си Ен Ен, чийто редакционен офис беше до кореспондентския пункт на БНТ, разположи огромни антени на покрива и явно колегите бяха добре осведомени за предстоящите  събития.

Във войната няма логика. И самата тя не е престъпление по международните закони. Престъпления са конкретните убийства, продуктът на тези войни. Нелепо е да наричаш журналистите войници, както „мъдро“ ги мобилизира един винаги „правилен“ медиен експерт – като кръстоносците в светите войни, носители само на правата вяра. Няма една истина, а лъжата е част от войната. „Най-много се лъже преди избори,  по време на война и след лов“, казваше първият германски канцлер Ото фон Бисмарк.   Международната федерация на журналистите всяка година дава печалния списък на убитите, лежащите в затвора журналисти. И този списък расте с всяка година.

Коментари

comments