„О , ТИ, КОЯТО И ДА СИ“ – „ЖЕНА, МАГЬОСНИЦА, БОГИНЯ“  

0
1443

Любовите на Вазов, възкресени в Народния театър
Драматург на спектакъла, посветен на 170-ата годишнина та Иван Вазов, е Мирела Иванова, режисьор: Бойка Велкова, участват Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов. Музика: Теодосий Спасов, хореография: Мила Искренова
Премиемиерни спектакли: на 7-и , 8-и, 9-и  юли

За пръв път се случва такова чудо, годишнина като тази, на Патриарха на българската литература, да се превърне не в традиционно отбелязване, консервирана почит и дежурно възпоменание, а в съживяване на истинския образ на личността на поета.

Със самото си задаване на годишнината, творческият екип на Народния  театър заяви, че ще ни показва непознатия, неканоничния Вазов.
И ето, че го прави.
Първата премиера по време на пандемия, е посветена на жените, вдъхновявали Вазов.
Иван Вазов, изваден от читанките и предъвканите теми по български език, Иван Вазов жив, пълнокръвен, с богатия си интимен свят, със семейните взаимовръзки и обвързаности, в които рефлектират тревогите и вълненията на времето, представен в един деликатен, изящен, дискретен в детайла, но богат на емоционални енергии и съвременни послания спектакъл.

Цяла една епоха оживява, отразена в този непоказван интимен свят на поета. Защото и това е Вазов. Чиято чувствителност и в най съкровените преживявания е като радар, улавящ народопсихологията на българина. В тези преживявания се отразява като в огледало епохата. Настроенията и нагласите след Освобождението, драматичните времена на Съединението, рефлексиите от възхода на една млада енергична, с висок културен потенциал държава, вписваща се бързо и успешно сред европейските си посестрими. Всичко това можем да разчетем през любовните увлечения на поета.Те са толкова знакови, че могат да служат като кодове не само за разчитане на богатия вътрешен свят на поета, но и като познание за българската душевност.

Със самото си задаване на годишнината, творческият екип на Народния  театър заяви, че ще ни показва непознатия, неканоничния Вазов.
И ето че го прави.
Първата премиера на театъра по време на пандемията, е посветена на жените, които обича и боготвори Вазов.

Кой, ако не поет от ранга на Мирела Иванова, най-добре може да открои и улови в стиховете на Вазов трепетите и вълненията, които са бушували в гърдите на друг поет, а така също да съумее да събуди и нашите сетива за тънката чувствителност на вазовата душевност.

Боравейки с документи, стихове, писма и спомени, Мирела Иванова пресъздава не само емоционалните трепети и вътрешни преживявания на поета, тя пресъздава  духовната атмосфера на епохата.

Мнозина днес се учудват, че жените, които са били негови вдъхновителки, са от най-различен етнически произход- еврейка, туркиня, гъркиня…  всички те обаче, с различните си същности и качества, с нежността, невинността, потайността, гордостта, красотата и изяществото, те като цяло, сякаш по някакъв начин претворяват един общ въображаем образ, пресъздават  магията на балканската жена:

Жена, вълшебница, богиня,
на блянове и чувства нежни..

Първата любов на поета в родния Сопот е покръстената еврейка Катерина Кьорооглу, на нея дължим „Майска китка“, стихосбирка,която дълбоко възмущавала баба Съба с нежния си еротизъм. Следва  покръстената туркиня Зихра от Берковица, нежна и сластна, идва ред на предизвикателната, свъбодомислеща гъркиня, жената- змеица Пелагия, с която Вазов има бурна и скандална връзка, в Пловдив, където е народен представител и видна публична фигура. Връзка, която разбива сърцето на поета, защото Пелагия го изоставя заради руския офицер Арбузов. Следват загадъчни жени  в изгнаничеството в Одеса, неназовани, потайни..

Спектакълът е изящен портрет на тази разнолика същност на жената тук, на Балканите. Жената, мамеща, окриляща, вдъхновяваща.

 

 

Истинската вдъхновителка разбира се, е Евгения Марс, творец, поет, писател. Защото е Равностойната. В зрелите залезни години, поетът е  открил любовта в душевното родство.

 

Странно е, че Вазов е обичал предимно женени жени, вероятно заради тръпката от  недостъпното,  непозволеното, а  единствено своята съпруга не е успял да обича. Така и е единствената огорчена от връзката си си с него е Атина Болярска.. Обвиненията обичайно са насочени към силната майка на поета Съба, която не харесвала Атина, но това не е единственият отговор за несбъднатата връзка. Ежедневнието и битът не са били вероятно хранителна среда за възвишени чувства. А и за майката на поета, Съба Вазова не бива да се мисли с клишетата на битовата драма.
В сценографията на Нина Пашова също няма и грам битовост. Властната жена, силната майка, защото тя наистина е такава, Съба, присъства неуловимо, някак си като част от поредицата женски образи, белязали творчеството на поета.

Спектакълът се гледа на един дъх. Режисурата на Бойка Велкова е отработила текста не без помощта на хореографията на Мила Искренова, с въздушна лекота, в пълна хармония с емоционалната тъкан на поезията, съумявайки да разкрие и нейното съвременно звучене.

А как се играе поезия? Отговора го дават прекрасните актриси Параскева Джукелова, която се оказва и инициатор за създаването на спектакъла, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош, които за дълго ще останат в съзнанието ви с тези си образи.
Играта им е фина, изискана, елегантна, същевременно плътна и наситена с вътрешен цялостен разказ.

Отново нетрадиционен, но находчив, е изборът Иван Вазов  да се играе от младия актьор Ненчо Костов. Душата на влюбения е винаги млада, тя няма възраст.
Чрез изчистената си и точна интерпретация на емоционалните състояния на героя, Ненчо Кръстев превежда душевността на поета и духа на епохата на съвремемен език.
Така че гледаме и преживяваме  Вазов и  съвременен, и вечен.

 

Не пропускайте този пре-прочит на Вазов, който ще ви върне към вечните стихове на поета.

Коментари

comments