MEMENTO MORI – „Помни, че си смъртен“

0
434
ФОТОФАБРИКА ПРЕДСТАВЯ КОЛЕКТИВНА ФОТОГРАФСКА ИЗЛОЖБА В
НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ – ДВОРЕЦА, ПЛ. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I“ 1

01.07 – 15.08 2020

Когато поредният пълководец е влизал победоностно в Рим увенчан с лаври за блестящите си победи, специално назначен раб е нашепвал в ухото му Memento mori.  За да не се възгордява прекалено.
Слепи и глухи ще сме, ако не схванем, че Ковид 19 също ни подскава именно това, че сме се самозабравили, загърбвайки своята истинска човешка същност.

Организаторите на изложбата в рамките на  Фотофабрика са си поставили тази цел- да погледнем на споходилата ни пандемия, като на възможност да осъзнаем истинския смисъл на своето крехко, временно съществуване.

 

 

Пандемията и изолацията като шанс. Да потърсим отговорите- как и защо живеем, кои са важните неща в живота, кои са нещата без които не можем и какво да правим с натрупаните излишества, с натрупаните илюзии и заблуди?
Временната слава, притежанията, препускането в надпревара с времето за придобиване на  повече и повече вещи, престиж, слава, колко струват и какво ни носят?

Ще се възползваме ли от това подарено време, в което останахме насаме със себе си, за да прочистим възприятията си, мозъците си, да пренаредим ценностите си и заживеем наново в хармония с това, което наистина сме.

Изложбата подсказва как.

Конкретиката, документалността на образа, уловеният миг от фотокамерата, е като нов специфичен език, от който имаме нужда, за да отключим новите смисли на своето съществуване.
Всъщност,  изживяното забавено време би трябвало да е развило умението ни да разбираме този нов език чрез вглеждане в детайла. Защото изолацията ни върна способността за наблюдение и самонаблюдение. Както и  възможността  да преживяваме миговете в детайли, на забавен каданс.

Отчаянието, самотата, страхът, надеждата, жаждата за човешки контакт могат да се изкажат по невероятно красноречив начин не с думи, а с образ. Като две преплетени ръце зад гърба облечени в найлонови ръкавици, например…

„Ще трябва да се научим да си говорим с очи, над маските“, беше казала една позната наскоро. Ще трябва да се научим да виждаме света в дълбочина с  очите, мисля си. За да можем да открием какво от оцеляващия свят да съберем, за да съградим духовно пространство, в което да намерим отново себе си.

 

Фотографията като опит за бягство от и във действителността. Това е, което ни предлагат 18 български автори, които представят своите работи, разказващи за периода на извънредното положение така, както само фотографията може – със светлина и смисъл.

Да осъзнаеш своето място в природния ред.
Да усетиш крехкостта на човешкия вид.
Да създадеш нови комуникационни кодове.
Да превключиш на друг режим на мислене.

Антон Кръстев, Валентин Стефанов, Васил Германов, Веселина Николаева, Виолета Апостолова, Вихрен Георгиев, Георги Стоилов, Дориян Тодоров, Евгени Димитров, Мария Милкова, Михаил Новаков, Николай Дойчинов, Павел Червенков, Пепа Христова/ Аня Полман, Светлана Бахчеванова, Стоян Ненов, Яна Лозева и Яна Паскова с кадри от безпрецедентните времена, в които живеем.

Със специалното участие на Ървин Олаф

Не пропускайте тази излижба.

Коментари

comments