ЩАСТЛИВЕЦЪТ ОТ ЧИТАЛИЩЕ“ВАСИЛ ЛЕВСКИ-1928“:БОРИС САМАРИНОВ

Защо 1928? Това е годината, в която читалището е основано. Из цялата страна читалища с името „Васил Левски“ е имало и има много. Но това, в София, на ул. „Орханийска” № 9 /сега „Ботевградско шосе”/ в квартал „Подуяне“, е основано на 13 май 1928 година от „стотина ентусиазирани младежи.“ Така пише в интернет. Можем да си представим донякъде тогавашните драматични, но ентусиазиращи времена, когато за младата българска държава въздигането на българския дух е било много важно нещо. Доколко днес обаче отново имаме нужда от такива самородни духовни центрове, които да ни връщат чувството за самоценност?
Тестът беше COVID19, а късметът-на такива места да работят млади ентусиасти.
Отживелица ли са читалищата днес?
Ще намерите отговора в разговора с Борис Самаринов, който във профила си във фейсбук се е определил като „работещ в Министерството на щастието“.
Ще разберете също и как културата може да ентусиазира децата, да ги учи да четат и на много други неща, да обединява семейства, да буди творческото въображение и създава духовни празници, въпреки всичко.

-Във профила Ви във фейсбук сте заявили, че работите в Министерството на щастието. Как се кандидадства за там?

-Това е останало много отдавна в профила ми  Периодично го виждам, но незнам защо не го махам. А иначе всеки се бори за своето си щастие по различен начин. Мен ме правят щастлив всички онези моменти, в които влагам време и усилия и после виждам щастливи деца и хора в културните продукти и събития, които съм реализирал.

–Кой сте Вие, Борис Самаринов, какъв ви е коренът, да не би самарянството  (то и самар-а е същото), което сякаш е в основата на фамилното име, да ви е предопределило пътя, занимавали сте се и с други дейности,с музика, разкажете за“Йерихон електрик рок“? И как стана така, че избрахте  Читалището като свое поприще ? Каква територия за реализиране на духовни и културни мисии открихте там?

-Коренът ми е дошъл от Крушево, което днес е в република Гърция. Пробвал съм да открия нещо по темата, но ударих на камък. Дядо ми ми е споделял, че неговият дядо Иван, бяга от турците – ударил един турчин на селската чешма и се заселва в Драгодан. По не гови спомени дядо Иван е учел деца на четмо и писмо, като са се криели от турците в големи бъчви, но не разполагаме с нищо документирано. Говорили сме с баща ми, че някой ден трябва да предприемем пътуване до Крушево. Иначе в интернет подобна фамилия извън моя род успях да открия само в Русия. Не знам дали идва от самарянството, но определено има нещо, което ме кара да върша неща, които считам, че ще са полезни за хората.

Група Иерихон е един етап от моя живот, които съм радостен, че се случи – оставихме зад себе си хубава музика. Въпреки че групата не постигна комерсиален успех имахме много хубави моменти, концерти и  награди. Срещнах се с читалище в първите година от студенството ми, когато сформирахме група и търсехме място, където да репетираме. Така стигнахме до читалището, в което започнахме да се готвим за концертите в популярния клуб за жива музика Библиотеката. Организирахме няколко концерта в читалището и в последствие ми предложиха да стана секретар и да се занимавам с организационната работа. Освен рутиннита занимания започнах да пиша проекти свързани с култура, изкуство и развитие на местната общност. Постепенно осъзнах, че това може да е възможност да променяме света около себе си, защото с инвестициите в култура, изкуство, образование и наука ориентирани към децата имаме шанс за по-добро бъдеще. Като тинейджър фокуса ми беше спорта, учих в икономически техникум, после завърших икономика и европейска интеграция. След студенството ми обаче читалището и музиката станаха моето основно занимание и това продължава и до сега.

–Какво бихте казали на тези, които смятат читалищната дейност за отживелица?

-Читалището е уникална по своята същност културна институция, която е изиграла съществена роля за българското възраждане, култура и изкуство. На тези хора ще им кажа, че читалищата са за тях. Те се финансират с публичен ресурс и ако считат, че нещо не е наред в читалището до тях да отидат и да помогнат. Читалищата са за всички ни и имат нужда от нашата подкрепа, енергия и нови идеи.

–Какво заварихте, когато попаднахте там и с какви проекти се захте, как привлякохте  родителите от квартала, с какво запалихте децата?

-В читалище „Васил Левски 1928“ съм от септември 2019. Получих покана да подам документи и след като избраха кандидатурата ми и се запознах с колектива реших да приема. Видях, че колегите ми имат пламъка и заряда, и можем да направим хубави неща заедно. Продължихме да развиваме старите дейности, добавихме нови и насочихме усилията си към подобряване на материалната база. За щастие ръководството и секретаря преди мен бяха работили усърдно и пестеливо. Така успяхме да ремонтираме покрива на музикалната школа, да направим нова модерна зала със съблекалня и редица други подобрения за над 28 000 лв. Това е наистина уникално събитие, защото финансирането, което получават читалищата не достигат дори за покриване на минималните осигурителни прагове на повечето длъжности. От там нататък всяко читалище се оправя с режийни, ремонти и всички други разходи. Това е и една от причинте много читалища постепенно да се занемаряват и така влизат в графата „отживелица“. В никакъв случай обаче не бива да се оплакваме, защото това финансиране макар и недостатъчно дава някаква сигурност да планираш работата си поне за една година напред. Изключително важно е всяко читалище да търси близък контакт с местната общност. Там се крият много възможности, които просто трябва да бъдат открити. Там са децата, които трябва да приобщаваме. Там са и техните родители, които имат спомени от кварталното читалище. Там можем да открием много доброволци, с които заедно можем да работим.

За да бъде блзо до хората преди години стартирах концертите „Читалище на открито“, заради  която участвах в „40 до 40“ на Дарик радио. Така започна и учебната 2019-20202 за читалище „Васил Левски 1928“.

Залагаме и на онлайн присъствието, като фейсбук страницата ни има над 2000 последователи, които постоянно информираме какво се случва в читалището. В момента изграждаме съвременна интернет страница. Развихме и ютуб канал, за който заснехме много видео съдържание. Така децата, родителите и квартала разбраха, че ни  има и сме готови да работим за културата, изкуството и развитието на общността.

–Как трансформирахте дейността си по време на карантината от Корона вируса, сътрудничеха ли ви децата,  разкажете как  посрещнахте виртуално 24-и май, 2-и юни…

-Вирусът предизвика огромен стрес за всички. Бях убеден обаче, че не можем да седим безучастни и просто да се изолираме и затворим вкъщи. Понеделника след фаталния петък 13ти март, вече имахме план и започнахме да го реализираме. Провеждахме безплатни онлайн занимания по английски, пеене, пиано, китара. Направихме поредиците „Приказки в пет следобед“, „Пейте с Рони“, „Китара със Здрави“, „Истории за музиката“ и концерта „Рони и приятели“. Децата участваха в уроците и правиха илюстрации на приказките, които им четох  на живо в продължение на два месеца. С натрупания опит успяхме да осъществим  поздравителен концерт за 24ти май-на живо от кабинета по музика с преподаватели. Втори юни – деня на Ботев предавахме на живо от библиотеката . Поздравихме децата за 1ви юни с четене от библиотеката и кратка музикална програма от Рони и Здрави..

–Вие самият, четяхте приказки, подборът на текстовете специален ли беше?

-Нямаше специален подбор, започнах с първите които ми дойдоха на ум. В последствие децата и родителите сами започнаха да предлагат и така минахме през какво ли не  Имаше такива, които не бях чел и истински се забавлявах. Много приятели споделиха кои са били любимите им приказки като деца и включих и тях.

– Какви проекти изобщо за насърчаване на четенето разработвате?

-Насърчаването на детското четене е твърдо залегнало в програмата на читалището. Имаме две библиотеки и с библиотекарите развиваваме читателски клубове в три училища.
Продължаваме инициативите „Кой обича приказки“ на Столична библиотека и всяка събота от 11:00 във филиала имаме Детски час, в който ни посещават семейства с деца. Участваме активно в конкурса „Бисерче вълшебно“ като тази година започнахме да четем в категория „откриватели“ с близо 1000 деца. Включиха се 6 училища и 7 детски градини от район Подуяне. Преди 3 години имах щастието да се запозная с Валентина Стоева от фондация „Детски книги“, които организират конкурса „Бисерче вълшебно“ От тогава чета всяка година с децата от 3-4та група в детските градини и първи клас в училищата

– Какво от този  виртуален опит ще усвоите и занапред? И какви са за Вас поуките от тази извънредна ситуация, в която останахме насаме със себе си по принуда?

-Научихме се с колегите от читалището как да снимаме, монтираме и излъчваме видеа на живо и то с подръчни средства. Иска ми се да развиваме нещата в тази посока. Подготвихме  и концерт с деца от музикалната школа, който предстои да излъчим на 17 юни.

–Какви други дейности смятате за същностни за дейността на едно читалище разививате?

-Всичко, което допринася за развитието на културата, изкуството, развитието на местната общост е важно и е залегнало в устава на всяко едно читалище като главна цел. Специално ние имаме много силни танцови и музикални школи. Фолклорният клуб „Подуенска китка“ е една от емблемите на читалището с много отличия от национални и междунаровни конкурси.

От миналата година при нас работи примабалерината Веса Тонова. Предстои да открием и школа по хип хоп танци. Музикалната школа имаме уроци по пиано, китара, пеене, барабани, цигулка и акордеон. Школата по акордеон с ръководител Антоанета Проданова е най- добрата такава школа извън музикалните училища. Децата ни са лауреати на множество национални и международни конкурси, на 13 юни се завърнаха с първа и втора награда от националния конкурс „Танцуващи клавиши“ – Нови пазар. Развиваме и проекти свързани с програмиране за деца с популярната програма Scratch. Миналата година реализирахме три малки проекти съвместно със 12-то ОУ”Васил Левски“.

–Какви изненади сте приготвили за лятото за децата, а може би и за родителите? С кои асоциации си сътрудничите?

-Планираме лятото да продължим работа, така че децата и родителите могат да разчитат на нас. Започваме един много интересен проект свързан с бейзбола и по специално една нова негова модификация Бейзбол 5. Проектът е финансиран от столична програма „Социални иновации“ на които сме благодарни, че оцениха идеята ни. Сътрудничим си активно със „Столична библиотека“, фондация „Детски Книги“, асоция „Родители“, ФРГИ.

– Остава ли ви време за лично щастие и какво хравите в моменти, когато се обезкуражите?

-Няма как да излъжа и да кажа, че всичко е прекрасно. С екиппа постоянно срещаме трудности. Цялата ситуация с вируса се отрази на психиката ни и мисля, че тепърва ще виждаме последствията от това. Важното е, че има много моменти, на които всички от екипа се радваме и ни дават смисъл да продължим. Такива моменти лично аз намирам в щастливите посетители на читалището, в музиката, във всяка успешно реализирана инициатива.

 –Продължавате ли да се занимавате с музика? Кои са любимата ви музика и любимите ви четива като лек за душата?

-Музиката е неизменна част от живота ми и се надявам да остане още дълго време. Обикновено всеки уикенд имам участия с моята формация група Е79. Определено съм почитател на поп и рок музиката, британска и американска – от Бийтълс, до Елтън Джон,Стинг, Роби Уилямс, Форинър, Бон Джови, Браян Адамс… Харесвам много и българската музика от 70те, 80те и 90те. Песните на Васил Найденов, Щурците, ФСБ, Тангра…
През годините читалищата са помагали за развитието на българската популярна музика и са били дом на много групи и изпълнители. Едва ли има български популярен музикант, който да не потвърди, че е направил първите си стъпки в кварталното читалище. Много ми се иска това да се възроди. Последните години четях само детски книги, но по време на карантината наваксах с някои световни класики, които си бях набелязал от години.

Коментари

comments