ЩАСТЛИВЕЦЪТ ОТ ЧИТАЛИЩЕ“ВАСИЛ ЛЕВСКИ-1928“:БОРИС САМАРИНОВ

0
1040

Защо 1928? Това е годината, в която читалището е основано. Из цялата страна читалища с името „Васил Левски“ е имало и има много. Но това, в София, на ул. „Орханийска” № 9 /сега „Ботевградско шосе”/ в квартал „Подуяне“, е основано на 13 май 1928 година от „стотина ентусиазирани младежи.“ Така пише в интернет. Можем да си представим донякъде тогавашните драматични, но ентусиазиращи времена, когато за младата българска държава въздигането на българския дух е било много важно нещо. Доколко днес обаче отново имаме нужда от такива самородни духовни центрове, които да ни връщат чувството за самоценност?
Тестът беше COVID19, а късметът-на такива места да работят млади ентусиасти.
Отживелица ли са читалищата днес?
Ще намерите отговора в разговора с Борис Самаринов, който във профила си във фейсбук се е определил като „работещ в Министерството на щастието“.
Ще разберете също и как културата може да ентусиазира децата, да ги учи да четат и на много други неща, да обединява семейства, да буди творческото въображение и създава духовни празници, въпреки всичко.

-Във профила Ви във фейсбук сте заявили, че работите в Министерството на щастието. Как се кандидадства за там?

-Това е останало много отдавна в профила ми  Периодично го виждам, но незнам защо не го махам. А иначе всеки се бори за своето си щастие по различен начин. Мен ме правят щастлив всички онези моменти, в които влагам време и усилия и после виждам щастливи деца и хора в културните продукти и събития, които съм реализирал.

Кой сте Вие, Борис Самаринов, какъв ви е коренът, да не би самарянството  (то и самар-а е същото), което сякаш е в основата на фамилното име, да ви е предопределило пътя, занимавали сте се и с други дейности,с музика, разкажете за“Йерихон електрик рок“? И как стана така, че избрахте  Читалището като свое поприще ? Каква територия за реализиране на духовни и културни мисии открихте там?

-Коренът ми е дошъл от Крушево, което днес е в република Гърция. Пробвал съм да открия нещо по темата, но ударих на камък. Дядо ми ми е споделял, че неговият дядо Иван, бяга от турците – ударил един турчин на селската чешма и се заселва в Драгодан. По не гови спомени дядо Иван е учел деца на четмо и писмо, като са се криели от турците в големи бъчви, но не разполагаме с нищо документирано. Говорили сме с баща ми, че някой ден трябва да предприемем пътуване до Крушево. Иначе в интернет подобна фамилия извън моя род успях да открия само в Русия. Не знам дали идва от самарянството, но определено има нещо, което ме кара да върша неща, които считам, че ще са полезни за хората.

Група Иерихон е един етап от моя живот, които съм радостен, че се случи – оставихме зад себе си хубава музика. Въпреки че групата не постигна комерсиален успех имахме много хубави моменти, концерти и  награди. Срещнах се с читалище в първите година от студенството ми, когато сформирахме група и търсехме място, където да репетираме. Така стигнахме до читалището, в което започнахме да се готвим за концертите в популярния клуб за жива музика Библиотеката. Организирахме няколко концерта в читалището и в последствие ми предложиха да стана секретар и да се занимавам с организационната работа. Освен рутиннита занимания започнах да пиша проекти свързани с култура, изкуство и развитие на местната общност. Постепенно осъзнах, че това може да е възможност да променяме света около себе си, защото с инвестициите в култура, изкуство, образование и наука ориентирани към децата имаме шанс за по-добро бъдеще. Като тинейджър фокуса ми беше спорта, учих в икономически техникум, после завърших икономика и европейска интеграция. След студенството ми обаче читалището и музиката станаха моето основно занимание и това продължава и до сега.

Какво бихте казали на тези, които смятат читалищната дейност за отживелица?

-Читалището е уникална по своята същност културна институция, която е изиграла съществена роля за българското възраждане, култура и изкуство. На тези хора ще им кажа, че читалищата са за тях. Те се финансират с публичен ресурс и ако считат, че нещо не е наред в читалището до тях да отидат и да помогнат. Читалищата са за всички ни и имат нужда от нашата подкрепа, енергия и нови идеи.

Какво заварихте, когато попаднахте там и с какви проекти се захте, как привлякохте  родителите от квартала, с какво запалихте децата?

-В читалище „Васил Левски 1928“ съм от септември 2019. Получих покана да подам документи и след като избраха кандидатурата ми и се запознах с колектива реших да приема. Видях, че колегите ми имат пламъка и заряда, и можем да направим хубави неща заедно. Продължихме да развиваме старите дейности, добавихме нови и насочихме усилията си към подобряване на материалната база. За щастие ръководството и секретаря преди мен бяха работили усърдно и пестеливо. Така успяхме да ремонтираме покрива на музикалната школа, да направим нова модерна зала със съблекалня и редица други подобрения за над 28 000 лв. Това е наистина уникално събитие, защото финансирането, което получават читалищата не достигат дори за покриване на минималните осигурителни прагове на повечето длъжности. От там нататък всяко читалище се оправя с режийни, ремонти и всички други разходи. Това е и една от причинте много читалища постепенно да се занемаряват и така влизат в графата „отживелица“. В никакъв случай обаче не бива да се оплакваме, защото това финансиране макар и недостатъчно дава някаква сигурност да планираш работата си поне за една година напред. Изключително важно е всяко читалище да търси близък контакт с местната общност. Там се крият много възможности, които просто трябва да бъдат открити. Там са децата, които трябва да приобщаваме. Там са и техните родители, които имат спомени от кварталното читалище. Там можем да открием много доброволци, с които заедно можем да работим.

За да бъде блзо до хората преди години стартирах концертите „Читалище на открито“, заради  която участвах в „40 до 40“ на Дарик радио. Така започна и учебната 2019-20202 за читалище „Васил Левски 1928“.

Залагаме и на онлайн присъствието, като фейсбук страницата ни има над 2000 последователи, които постоянно информираме какво се случва в читалището. В момента изграждаме съвременна интернет страница. Развихме и ютуб канал, за който заснехме много видео съдържание. Така децата, родителите и квартала разбраха, че ни  има и сме готови да работим за културата, изкуството и развитието на общността.

Как трансформирахте дейността си по време на карантината от Корона вируса, сътрудничеха ли ви децата,  разкажете как  посрещнахте виртуално 24-и май, 2-и юни…

-Вирусът предизвика огромен стрес за всички. Бях убеден обаче, че не можем да седим безучастни и просто да се изолираме и затворим вкъщи. Понеделника след фаталния петък 13ти март, вече имахме план и започнахме да го реализираме. Провеждахме безплатни онлайн занимания по английски, пеене, пиано, китара. Направихме поредиците „Приказки в пет следобед“, „Пейте с Рони“,Китара със Здрави“,Истории за музиката“ и концерта „Рони и приятели“. Децата участваха в уроците и правиха илюстрации на приказките, които им четох  на живо в продължение на два месеца. С натрупания опит успяхме да осъществим  поздравителен концерт за 24ти май-на живо от кабинета по музика с преподаватели. Втори юни – деня на Ботев предавахме на живо от библиотеката . Поздравихме децата за 1ви юни с четене от библиотеката и кратка музикална програма от Рони и Здрави..

Честит празник деца

На живо от библиотеката с Кати и Тони :)Рисунка – Алекс Перото

Публикувахте от Народно читалище "Васил Левски 1928" в Понеделник, 1 юни 2020 г.

Вие самият, четяхте приказки, подборът на текстовете специален ли беше?

-Нямаше специален подбор, започнах с първите които ми дойдоха на ум. В последствие децата и родителите сами започнаха да предлагат и така минахме през какво ли не  Имаше такива, които не бях чел и истински се забавлявах. Много приятели споделиха кои са били любимите им приказки като деца и включих и тях.

Какви проекти изобщо за насърчаване на четенето разработвате?

-Насърчаването на детското четене е твърдо залегнало в програмата на читалището. Имаме две библиотеки и с библиотекарите развиваваме читателски клубове в три училища.
Продължаваме инициативите „Кой обича приказки“ на Столична библиотека и всяка събота от 11:00 във филиала имаме Детски час, в който ни посещават семейства с деца. Участваме активно в конкурса „Бисерче вълшебно“ като тази година започнахме да четем в категория „откриватели“ с близо 1000 деца. Включиха се 6 училища и 7 детски градини от район Подуяне. Преди 3 години имах щастието да се запозная с Валентина Стоева от фондация „Детски книги“, които организират конкурса „Бисерче вълшебно“ От тогава чета всяка година с децата от 3-4та група в детските градини и първи клас в училищата

Какво от този  виртуален опит ще усвоите и занапред? И какви са за Вас поуките от тази извънредна ситуация, в която останахме насаме със себе си по принуда?

-Научихме се с колегите от читалището как да снимаме, монтираме и излъчваме видеа на живо и то с подръчни средства. Иска ми се да развиваме нещата в тази посока. Подготвихме  и концерт с деца от музикалната школа, който предстои да излъчим на 17 юни.

Какви други дейности смятате за същностни за дейността на едно читалище разививате?

-Всичко, което допринася за развитието на културата, изкуството, развитието на местната общост е важно и е залегнало в устава на всяко едно читалище като главна цел. Специално ние имаме много силни танцови и музикални школи. Фолклорният клуб „Подуенска китка“ е една от емблемите на читалището с много отличия от национални и междунаровни конкурси.

От миналата година при нас работи примабалерината Веса Тонова. Предстои да открием и школа по хип хоп танци. Музикалната школа имаме уроци по пиано, китара, пеене, барабани, цигулка и акордеон. Школата по акордеон с ръководител Антоанета Проданова е най- добрата такава школа извън музикалните училища. Децата ни са лауреати на множество национални и международни конкурси, на 13 юни се завърнаха с първа и втора награда от националния конкурс „Танцуващи клавиши“ – Нови пазар. Развиваме и проекти свързани с програмиране за деца с популярната програма Scratch. Миналата година реализирахме три малки проекти съвместно със 12-то ОУ”Васил Левски“.

Какви изненади сте приготвили за лятото за децата, а може би и за родителите? С кои асоциации си сътрудничите?

-Планираме лятото да продължим работа, така че децата и родителите могат да разчитат на нас. Започваме един много интересен проект свързан с бейзбола и по специално една нова негова модификация Бейзбол 5. Проектът е финансиран от столична програма „Социални иновации“ на които сме благодарни, че оцениха идеята ни. Сътрудничим си активно със „Столична библиотека“, фондация „Детски Книги“, асоция „Родители“, ФРГИ.

 

 

Остава ли ви време за лично щастие и какво хравите в моменти, когато се обезкуражите?

-Няма как да излъжа и да кажа, че всичко е прекрасно. С екиппа постоянно срещаме трудности. Цялата ситуация с вируса се отрази на психиката ни и мисля, че тепърва ще виждаме последствията от това. Важното е, че има много моменти, на които всички от екипа се радваме и ни дават смисъл да продължим. Такива моменти лично аз намирам в щастливите посетители на читалището, в музиката, във всяка успешно реализирана инициатива.

 –Продължавате ли да се занимавате с музика? Кои са любимата ви музика и любимите ви четива като лек за душата?

-Музиката е неизменна част от живота ми и се надявам да остане още дълго време. Обикновено всеки уикенд имам участия с моята формация група Е79. Определено съм почитател на поп и рок музиката, британска и американска – от Бийтълс, до Елтън Джон,Стинг, Роби Уилямс, Форинър, Бон Джови, Браян Адамс… Харесвам много и българската музика от 70те, 80те и 90те. Песните на Васил Найденов, Щурците, ФСБ, Тангра…
През годините читалищата са помагали за развитието на българската популярна музика и са били дом на много групи и изпълнители. Едва ли има български популярен музикант, който да не потвърди, че е направил първите си стъпки в кварталното читалище. Много ми се иска това да се възроди. Последните години четях само детски книги, но по време на карантината наваксах с някои световни класики, които си бях набелязал от години.

Гергьовден – традиции и обичаи

Абонирайте се за ютуб канала ни, където можете да гледате всички приказки.https://www.youtube.com/channel/UCQ-N2CqYNXzyq70YczZnO6QИзползвайте камбанката, за да получите уведомление, когато има нови неща за гледане :)#ЧетемЗаедно#ПриказкивПетСледобед

Публикувахте от Народно читалище "Васил Левски 1928" в Сряда, 6 май 2020 г.

Коментари

comments