проф. ЛИЛИЯ ИЛИЕВА: лингвистичните аргументи в споровете за езика

0
766

 Или защо Щ-то е най-българската буква 

Тъй като споровете относно произхода на българския език се разгарят, специалисти  от всички области се включват в него, от което объркването не се прояснява, отново ви предлагаме необоримите лингвистични аргументи на проф. Лилия Илиева. Самата тя бе предизвикана от разпростряняване на неаргументирани съмнения, за това отново й даваме думата, за да си припомним:
-Въз основа на кои говорни  диалекти е съставена  азбуката, на какво се градят доказателствата, за българския ѝ произход?
-Защо, старобългарският език е най-старият литературен славянски език и е най-близък до праславянския, въз основа на който са се развивали останалите славянски езици?
-Защо, като говорим за старобългарски, имаме предвид славянски говори, а  нямаме предвид езика на аспаруховите българи и кои са оцелелите думи от него?


 -„Изключително  съм учудена, че нелингвисти оспорват лингвистичния факт, че солунските диалекти са в основата на кирило-методиевия език“-  пишете наскоро във фейсбук, където сте много популярна  и имате много последователи. Обясним факт е, че на фона на разгорещените политически и експертни спорове по въпроса,  темата за езика излезе от строго научните диспути и става все по-актуална, аудиторията е много активна в дискусиите, и иска да знае повече, затова е важно да се дава думата на лингвистите.
Да почнем оттам кои са доказателствата, за езиковия ареал, на базата на който е създадена българската писменост?

проф. Лилия Илиева:

-Благодаря за тази възможност. Най-странното е, че точно историци лансират аргумента, че това са стари работи и кой може да знае кои точно диалекти са залегнали в Кирило-методиевия език. Ами то цялата история се занимава със стари работи.  Историческото знание може да мине под мотото „ами кой може да знае“.
Няма никакво съмнение, че тези диалекти са от юго-източно български тип. Дали са същите, за които словенският учен Ватрослав Облак е написал една студия върху изследване на три села, Зарово, Сухово и Висока, където той  е открил следи от носов изговор на старобългарските носови гласни. Така нареченият разложен назализъм, тоест старобългарското  Ѫ се е превърнало в он, а  в ен. В последствие се оказва, че не само в тези три села обаче има такова явление, а и  в други южни говори, дори в костурския. Била съм на експедиция при преселници от Кострурско, където ме канеха така: „Сенди, чендо“ (седни чедо)  носово изговаряне.

-Да кажем, кои са всъщност доказателствата за българския характер и с какво старобългарският език се отличава най-вече.

-Един от най-ранните отлики са с развоя на гласните  около така наречените ликвидни съгласин р и л.  В българския имаме мляко, в руски- мо-ло-ко. Крава, ка-ро-ва. Давам примери с руски, защото е все още популярен език у нас. Само тази особеност не е достатъчна, защото и другите южнославянски езици имат подобни признаци. Но този признак е достатъчен, за да е докаже, че този език е южно-славянски.
По-нататък обаче, ние имаме доказателства за това, че той е български  по рефлекса на едни съчетания от tj и dj и ktj и gdj . Тука ние имаме Щ и ЖД.
И ако в един диалект има щ и жд на мястото на тези съчетания, той може да е само български. Просто в другите славянски езици няма такова нещо. Носовките да речем и до днес се пазят в полски, но тука Облак е имал предвид, както и   един полски учен, Малецки, който се е заинтересувал от назализма, са имали предвид старинноста на тези диалекти.
Също югоизточният характер на тази група диалекти се показва от широкия изговор, който има ятовата гласна Ѣ. Днес имаме книжовно „бял хляб“,  в западна България – „бел хлеб“, в югоизточни говори имаме широко е, каквото има в английски. Между а и е ǣ. Този широк изговор, които и до днес е характерен за югоизточни българсики  говори,  е бил присъщ на старобългарския език. В хърватския например, е точно обратното, там има тесен изговор.

-Между другото, аз си разлистих нашия учебник по историческа граматика на българския език, по който сме имали щастието да ни е изпитвал най-големият експерт в тази област, проф. Георги Мирчев, където  той доказва защо и глаголицата всъщност,  е на основата на този бълагарски солунски говор.

-Да, там има етимологично я  и днешно, съвременно я, което е от ятова гласна ѣ. В глаголицата са се изговаряли по еднакъв начин и са се отбелязвали с една буква. Има и Щ Жд. Което е достатъчно, за доказване българския характер.
Като казвам, все пак, че има някои диалекти, които не са със щ жд рефлекс и техни носители все пак са включени в българската народност.

-Терминът „старобългарски език“ кога се налага?
-Знчи в момента, в печатница е една книга на немски езиковед, славист от 18 век Фриш, който е поставил въпроса какъв е този език и казва – вероятно български език. Като се позовова на чешки автори, защото чехите доста рано се опитват да търсят своето минало, своята идентичност.

Св.Вит, Прага,стъклопис- Алфонс Муха

Между другото има опити за възстановяване на славянската литургия на глаголицата в Прага, подкрепяни, условно казано,  от австрийския император, защото са били в границите на тази империя. И са извикали книжовници, запознати с глаголицата от Далмация, където най-здраво се е хванала глаголицата. И хърватите, нещо което не сме го учили, до края на 18-и век печатат книги и на глаголица. Глаголицата е част от тяхната национална митология. Гордеят се с нея. За жалост и те малко знаят. Преди няколко години ходих в тяхната Загребска катедрала с една група словенци, и можах да чуя хърватския екскурзовод. Когато се влезе в катедралата, първото, което се вижда вдясно са глаголическите букви. Един голям стенопис. И това, казва екскурзоводът, е тяхната стара писменост. След това разгледахме цялата църква и когато излизахме вече, от другата страна бяха изобразени Кирил и Методий, той ги представи и каза „Това са Кирил и Методий, те са дошли да ни учат от Турция. Словенците се възмутиха, все пак те са чули нещо за Кирил и Методий. Как така от Турция? Той помисли, помисли и каза „От Охрид.“ Това също не хареса на словенците. Там Кирило-Методиевото дело е изиграло голяма роля за възраждането и изграждането на тяхната национална култура.

 -Както виждаме, не е излишно да припомняме често на днешните поколония  за произхода на българската азбука, за кирилицата и глаголицата, за Кирил и Методий. Къса е историческата памет.
-Но в Хърватия това е и добър бизнес. Защото аз съм си купувала медальон, плочка с изписана златна глаголическа буква, всеки може да си купи първата буква на името си на глаголиза и не е евтино.
Наскоро един млад колега, Димитър Дратнев –филолог-класик, предложи и в нашето метро да се появят надписи и на старобългарски език. Защото в Гърция има такива надписи. На съвременен и на старогръцки. На човек му е първо, приятно да ги гледа.  Да знае, че някога сме имали писменост и книжовност на този език, дори да не ги разбира. А като  ги гледа всеки ден в Метрото, все нещо ще запомни.
-И ще поиска да научи още нещо.

– Да кажем за пореден път, защо все пак,  Глаголицата не се задържа при  нас..
-А при хърватите?
-Ами има различни мнения по въпроса. Обикновено се твърди, че глаголицата била трудна за писане. Но при хърватите не е била трудна. Има един забавен случай, с една книга на Кръстьо Пейкич, българин, издадена във Венеция 1716 на кирилица, която един хърватин си я преписал на глаголица. Да му е по-лесно да я чете. Значи, не е точно този фактор.
Лично моето мнение е такова: понеже все пак е имало съперничество примерно откъде българите да пиремат християнството-от Рим или от Византия, добре известен факт,  и понеже в Рим приемат глаголицата, приемат славянската литургия, писана  на глаголица, от Византия са смятали, че това е признак на цивилизационна ориентация към Рим. И може би, не без тяхна намеса, е извършена тази  промяна. Нали ние приемаме от тях християнството и тази смяна с кирилицата, която е реформирана на основата на гръцката азбука. Друга цивилизационна сфера.

-За съжаление, ние нямаме оригинали на първите книжовни паметници
-Да. Имаме само късни преписи, доста късни са някои. Примерно най-старият препис на Черноризец  Храбър доц. Петко Петков ми каза, не е руски, а български препис.
“За буквите“ на Черноризец Храбър.
В момента излиза една книжка на един колега, който извади публикации на това съчинение от стари руски букварчета.
Когато руснаците почват да печатат буквари за обучение на руските деца, Черноризец Храбър е включен. Нашият преподавател проф. Владимир Георгиев казваше, че разликите между славянсикте езици са по-малки от тези, между немските диалекти.

-Тука трябва да кажем, понеже сме учили сравнителна граматика на славянските езици, че тя е на основата на старобългарския.
-О, точно така. Малко учебникарски пример е, но когато трябваше да разглеждаме в един сравнителен исторически план развитието на старобългарските склонения    -такъв въпрос имах на изпит: развитие на именната система в славянсике езици, първо трябваше да напиша всички склоненията в старобългарски, и после във всички славянски езици – как са промемени.
Старобългарският, като най-старият писмен език е не точно освовата, но много близък до езика-основа, така наречения праславянски език.
Много близък, но все пак с някои български черти.

-За българските черти и объркването, което настъпва, кое е българското, като наричаме езика-славянски. Всъщност, от Аспаруховия език какво е останало?
-Този въпрос е канонизиран с мнението на Стефан Младенов. Който определя десетина такива думи. Това са думи от типа на белег, кумир, сан, капище (-ище е славянски суфикс, но коренът –  не), тояга, бисер, боил ,белчуг-това  някаква халка, кято се слагала на носа на вола ,чипак, което е някаква част от национален костюм – във Североизточна България се среща. Има една дума- пашенок, която съответства на турската баджанак,
-Не е ли иранска?
-Точно тази, не. Но някои са ирански, от тези думи, примерно кумир е с ирански произход, но със семитски източник. Но е интересна думата пашенок, която запазена само като диалект и межу другото в съседния сръбски я има:пашеног. И съответства на баджанак – вижда се съответствието звучни- беззвучни, тоягадаяк(тур.) Това са думи, запазени до днес и наистина са малко. В нашите стари паметници имаме повече дори цяла една наставка е проникнала в старобългарския език и оттук пренесена в книжовността на други народи.Това е наставката –чий. Която от турски по-късно  имаме като –джия. Защото езикът на аспаруховите българи е имал родствени отношения с турския език. И редица думи в старобългаския, които са означавали длъжности към двореца, от типа на готвач, художник книжовник, са образувани с тази наставка. Примерно готвач: сокачий, книжовник – книгачий.Това е едно от доказателствата също за старобългарския характер на този език. Това не се посреща добре в чуждестранната наука като факт, защото ние с мои докторантки изнесохме на международен форум такъв доклад за суфикса, –чий като го разглеждахме ареално, защото той е много широко разпространен, има го примерно в ирансикя: там има кинаджий- кинаджия.
Интересното е, че днес с този суфикс през турския вече, като -джия, изразяваме едно иронично отношение. Думите които изразяваме с него са свързани с тези стари времена на османската империя: кифладжия, бозаджия. Когато днес за модерен занаят използваме термин с –джия, това вече е иронично отношение.

-Какво приключение е всъщност заниманието с езика. Като ви слуша човек, вижда как  в езика се отразява историята.
-Абсолютно. Много сигурни исторически данни са намират в езика.

-Така че, историците да ви имат опвече доверие и да се допитват до вас.
-Те го правят. Защото и във филологията не може без история. Като става дума например за турски думи в българския-историята трябва да ни каже, по каква причина са се появили, нали. Както и за останалите влияния. В българския език има пластове от различни езици.  И всички те са свързани с някакви  вжни исторически събития, за които ние знаем от историците.

 

 

 

 

Коментари

comments