TO BE OR NO TO BE: КОРОНА ИЛИ ТОЯГА

0
2509

Сега вече знаете – който държи информацията, управлява света. Сега вече разбирате защо медиите у нас бяха изкупени и поделени. По метода на Ердоган в Турция. И управлявани по унгарската метода на Орбан, възхваляван бурно от един конституционен съдия, който не се е подложил само на тази власт, която не е видял. В смутните времена раздаваше седесарски шутове, а после се оказа агент на ДС. От такива демократи демокрацията умря.

Много мои приятели, даже и колеги, вече не гледат телевизия. Дойде им отгоре. Много генерали, много перчене, световни хвалби и уличен език. Генерал Мутафчийски всъщност е професор, но държи да е в генералска униформа. У нас има безчет всякакви генерали – бойни, пожарни…Само армия дето няма. Май и самолети скоро няма да има. Има тихи герои, има шумни. Цял свят сега България гледа. Този връх висок е, даже Меркел ще го съзре.

Много се говори за фалшивите новини. Когато един фалшив герой, за да си направи самореклама, произвежда шумно апокалиптични новини, това добре ли е за раята или не е. Властта му вече е неограничена. Той може да прави всичко.Не визирам никого, само следя Оруел. Махаме парламента, връщаме парламента. Така де, който ще сложи печата. Слагам експертна комисия  от медици, махаме експертната комисия. Както вече се каза – отдавна беше, ние и магаре да сложим, ще свърши работа. Едно магаре президент стана.

Покрай изтръпването от коронавируса даже закон за медиите искаха да ни набутат. Един такъв закон крета – бере душа, а друг преди година ни пробутаха за пет минути преди края на пленарното заседание на парламента.  След като сме изоларани социално, защо да не бъдем изолирани и информационно. Много знаеш, много патиш. Те, медиите, и без това дори когато мълчат, пак пречат.

За новините не  берете грижа. Мисирките каквото им кажете, това ще снесат на публиката. Недай си боже някой да зададе неприемлив за хвалбите въпрос – веднага на „ти“ го слагат на мястото му. Затова и са сложили пет мисирки ремсистки в регулаторния медиен орган – срам ме е да го кажа, но е с три букви, ако се сещате. Не прекалявайте, все пак, с подсъзнанието. Те няма особен медиен опит, още по-малко  в управлението на медиите, но затова пък женската интуиция не ги подвежда. Винаги познават резултата. Ако се направи рейтинг на обществените институции, те ще издънят таблицата.

Може би съм наивен, но се тревожа. При толкова генерали, апокалипсиси, безкрайни брифинги в гонитба на егото, чудя се дали ще ни върнат свободата сами да решим от какво да се плашим. Защото ако на генералите им се услади толкова власт, сбогом на свободата, на гражданското общество.То и без това не е единно, защото едни граждани имат привилегията да са повече граждани. Пък и тази свобода какво да я правим…

Никога никъде досега властта, политическият елит, не са имали такава власт. И  никога досега не сме били заливани с толкова фалшиви новини отвсякъде. Но и никога досега не сме виждали с какво себепожертвователно чувство за дълг безименните герои стоят в сянката на шумните герои. Ние ръкопляскаме на лекарите. Управляващите сами си ръкопляскат. Защо обаче не ги виждам да влизат в болниците. Посреднощ ни събудиха, за да ни съобщят с тревога, че един депутат се бил заразил. Пиарът беше за председателя на парламента. Неговите пиари все нещо закъсняват.

Толкова ни се обяснява, че взехме да се объркваме. Аз знам, че по време на криза трябва да се говори кратко, ясно, разбираемо. За да разберем дали това, което ни се разказва и това, което виждаме че става, са от едно и също уравнение на морала. И не зависи от пиара. Защото да стоиш с камерата в ръка, за да уловиш и  заснемаш всеки бисер на вожда, роден от уличния сленг и диалект, това едва ли най-солидната роля  на журналистиката и на пиара.

Питам се – защо не чух и не видях нито едно мнение или изследване на  медийния регулатор ( СЕМ, ако не сте забравили) за ролята на медиите в тази пунта мара. Защото отТам бягат дори служителите. Питайте „съветничките“ колко души персонал им остана. Една от тях неотдавна се опита да спори с мен. Имала пет години стаж в една телевизия. Цели пет. Впечатлих се, но после разбрах, че повечето време чела хороскопи. Което й дава право да избира генерални директори на обществените медии. Че и да се произнасят  за журналистите. Както се казва, по хороскопите ще ги познаете. Това не е ли върхът на медийния цинизъм? Едната там  бакалавърка с 3.81 (дано да не съм й намалил успеха) от аграрен факултет, другата пиар за един ден на неуспяла еврокомисарка, третата спортен журналист, която правила анализи за …НАТО. Четвъртата спечелила цял конкурс за предаване по БНТ. И всичките вкупом пиар на цялата медийна среда у нас. Тъкмо бяхме  забравили  какво е агитация, пропаганда. Бащата на една наша колега беше казал по повод избора на СЕМ на един от генералните директори на БНР: Този човек ме върна 30 години назад. В онова щастливо време, в което не се налагаше много да мислим. Имаше кой да мисли вместо нас. Е, върнахме се. Сега е епохата на  инфотеймънта, бранджурналистиката. Това е, когато информацията става забавление, а хвалбата, във вид на пиар и реклама, жонглира с информацията. Тя ни се поднася като благоденствие, като подарък, за който дължим поклон и благодарности. Така де, без нея какво ще знаете и на кого ще благодарите.

От нас се иска солидарност и  благодарност. Ще ги дадем, къде ще ходим. Дори да не ги дадем, те ще си ги вземат. А вие пейте и ръкопляскайте колкото си искате на другите герои на деня.

Чудя се къде изведнъж изчезнаха и световните благодетели. Като Сорос например. Струва ми се, че и след коронавируса отново едни ще получат корона, а други тояги.

Все пак има и добри новини. Глобализмът и либералните идеи вече не са така необходими като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Транснационалните елити си свършиха работата. Вече няма държави, има интереси, които са наддържавни.  Сега транснационалите чакат отстрани новото раздаване. Грантовите истини се казаха фалшиви като бутафорните села на Потьомкин. Послушните елити сами разрушиха държавата, от която сега гражданите чакат помощ. След победата в студената война бяха разрушени гражданската отбрана, държавността, националните чувства, патриотизмът.

Затова пък сега процъфтява държавният егоизъм, когато една държава прекупила защитните маски за друга дъжава или пък митничари обявили за контрабанда здравен товар за друга държава.

Новият жандарм е коронавирусът. Той затвори границите и гражданите. След него светът няма да е същият. Безсилието на международните организации само демонстрира колко безпомощно сме останали в миналото, високомерно подритвайки останките от студената война. Безпомощно гледаме  неспособността на новия свят да решава солидарно проблемите си, без да се оставя  в ръцете на международни мошеници, които от трагедиите на държавите правят политика, идеология, пропаганда. Един от тях споменахме вече.

И кой помага на развития свят? – Китай, Куба, Русия. Ама тя помощта не била безкористна, от нея нямало полза, та и офицери от ГРУ докарали в Италия с нея. Защо не помогнахте вие? И попитайте болния дали пита откъде  идва помощта.

Един въпрос ме мъчи. След корона вируса ще можем ли да си върнем властта, медиите. Като гледам самодоволството от безпределната власт и опиянението от липсата на ограда, в смисъл задръжки, започват да ме обземат съмнения. От борбата за рейтинг жива медия може да не остане. Даже нов медиен закон за извънредното положение по чудо не измислиха – нещо като Закон за защита на държавата. В позната стилистика: Само се обадете и ще видите  кой е държавата. По нощите  брифинг, за да ви съобщят, че един депутат е болен. А иначе можем да минем без парламента. И да въведем Закон за безаконието. Клакьори да го одобрят винаги ще се намерят. Знам двама – трима депутати особено чевръсти с думите. И не ме  учудва, че са свързани с бившите власти с досиета и топли служби.

Иде му на човек да възкликне: Боже, спаси ни от спасителите ни. От вируса сами ще се пазим.

Коментари

comments