ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С ПОСЛЕДНИЯ СЪВЕТСКИ МАРШАЛ

0
1758

На 95 години в Москва  почина последният съветски министър на отбраната и последният съветски маршал Дмитрий Язов. Той става министър през 1987 г., а маршал – през 1990 г.

През 1991 г. маршал Язов участва в опита за преврат срещу Михаил Горбачов, като преговаря с него в черноморската резиденция Форос, където съветският президент и генерален секретар на ЦК на КПСС е изолиран и поставен под домашен арест  по време на отпуската си. При завръщането му в Москва членът на Държавният комитет за извънредното положение(ГКЧП) и министър на отбраната Дмитрий Язов е арестуван, свален от всички постове и арестуван. Както и повечето участници в путча лежи в затвора.

Причината за срещата ми с маршал Дмитрий Язов беше скандална публикация в най-тиражния руски вестник „Комсомолская правда“ през 1995 г., ако не ме лъже паметта. Тогава вестникът публикува на първа страница твърдения на бивш капитан от Съветската армия, който разказваше как  на 30-тина километра под Боровец в България е имало съветска база с ядрено оръжие. Това бяха още смутни и доста бурни за Русия времена след разпада на Съветския съюз. Излизаха теми, информации от всякакъв характер, които нямаше как да бъдат проверени. Страната още не можеше да се съвземе от политическия шок след сблъсъците между властта и опозицията през октомври 1994 г. По разпореждане на  Борис Елцин  танкове обстрелваха Белия дом, където се беше укрепила опозицията начело с вицепрезидента генерал Александър Руцкой (ветеран от войната в Афганистан) и председателя на Върховния съвет (парламента) Руслан Хасбулатов – най-видният чеченец по онова време. Спомняте си, че именно Елцин на танка пред Белия дом олицетворяваше през август 1991 г. съпротивата срещу пучистите.Маршал Язов бе човекът, който вкара танковете в столицата Москва, но и който забрани на войниците да стрелят и нареди танковете да се изтеглят, за да се изягнат по-големи кръвопролития.

Публикацията в „Комсомолская правда“ беше доста шумна, защото САЩ и Русия преговаряха  за по-радикално ядрено разоръжаване след разпада на съветския блок, а историите от миналото се разказваха в най-невероятни варианти. Борбата за истината беше важна за новото общество. Официалната версия беше, че в България никога не е имало ядрено оръжие. Знаеше се, че край Телиш, Плевенско, е имало разположени ракети с двойно предназначение и това беше първото, което американците поискаха да бъде унищожено след началото на демокрацията в България. Ракетите бяха на въоръжение в Българската армия. На американската страна бяха показани ракетите и предоставена документацията към тях. Но ядрените бойни глави бяха друг въпрос, защото те бяха под строг контрол, според Договора за неразпространение на ядрените оръжия, контролиран дълго време основно от двете свръхсили – САЩ и СССР.

Въпросният капитан разказваше с детайли за бита в базата под Боровец. Как военните там са ходели в бели престилки, как даже и при тези обстоятелства са се криели в сградите, когато над територията е прелитал американският спътник на геостационарна орбита. Всичко изглеждаше едновременно и скандално, и достоверно. Особено в най-тиражния руски вестник (10 млн. екземпляра), който не се свенеше от сензациите. По този повод в-к „Комсомолская правда“ се беше обърнал към маршал Дмитрий Язов, последният съветски министър на отбраната. Той вече беше излязъл от затвора. Интервюто с него в следващия брой на вестника беше доста странно. Въпросите в него бяха кратки, но отговорите – още по-кратки. И неясни, на всичкото отгоре. От типа „Имало ли е съветско ядрено оръжие в България, отоворът беше „А имало ли е“. И така страница и половина страница А-4.

Обаждам се в редакцията на вестника с искане за среща и молба да ми предоставят интервюто. Странно, отговорният редактор ме препраща към ръководителя на отдел “Маркетинг“. Уговаряме среща. Поисках да ми предоставят оригинала на интервюто. Да, но срещу 300 долара. Това беше сериозна сума, повече от половината ми кореспондентска заплата. Възразявам – колеги, ние работим заедно, обменяме си информация с немци, англичани, американци…А и с други руски колеги. Отсреща бяха непреклонни. Пазарната икономика се разръщаше.Тогава от българския вестник „Труд“, които ме бяха помолили също да разследвам този случай, ми казаха – дай им парите, ние ще ги възстановим. Срещу мен в редакцията на „Комсомолiкая правда“ сядат трима души. Предавам парите. На въпроса ще ми предоставят ли оригинала  на интервюто с маршала, ми подават страница и половина дешифровка. Не, искам записа и телeфона, по който сте разговаряли. Тримата се споглеждат и искат още триста долара. Време беше да се ядосам. Казах, че повече пари няма да им дам и ще търся личен контакт и своя информация. Това, разбира се, не беше лесна работа в Русия, но аз вече бях обигран кореспондент, преживял доста бурни и силно рисковани събития. Естествено, с повече усилия и връзки намерих телефона на маршал Дмитрий Язов. Макар и вече извън борда „в опале“, той беше трудно достъпен. Звъня. Чувам женски глас. „Може ли да чуя господин Язов“  и се представям. По гласа явно разговарям с възрастна жена, която със симпатия след името България ме съветва – ако се обърнете към него с господин, забравете за разговор и среща. Изчаквам известно време на телефона и разпознавам гласа на маршала. Обяснявам, че по повод интервюто, което е дал на „Комсомолская правда“… Не съм им давал никакво интервю, веднага ме прекъсва Язов. Как така, има го на първа страница. Не съм  давал такова интервю, без обяснение ме прекъсва пак той. Добре, но от него излиза, че в България е имало ядрено оръжие. Нищо не излиза, нищо подобно не съм казвал, пак ме прекъсва маршалът. Добре де, нека тогава да се срещнем и да изясним кое е вярно и кое не. От България искат да знаят, темата е на първите страници…Добре Валери, примирително казва Язов, но с едно условие – ако ти ми зададеш един въпрос, аз ще ти задам два. Ама как така, другарю маршал. Аз не съм военен, не знам. Щом не си съгласен, няма да има среща. Ама  интервюто в „Комсомолская правда“…Не съм давал такова интервю. Добре, уговаряме се за среща.

Маршал Дмитрий Язов живееше на ул. „Лесная“, срещу Белоруската гара. Впрочем, той е и последният министър на отбраната, който е воювал на фронта, където отива 17-годишен. На вратата ме посреща ме съпругата му, с мека предразполагаща любезност, настанява ме в хола на дивана (който виждате на снимката – не е моя) и тактично се оттегля. След нея се промъква кучето и веднага се казва при мен на дивана. Започвам да го галя – аз също имах куче. Тихо и незабелязано влиза маршал Язов.Облечен е цивилно, по домашному, неофициално. „Вие явно сте добър човек, щом кучето веднага се присламчи към вас“. Обясних му, че също имам куче и затова неговото куче, явно по миризмата, се залепя за мен.

Имало ли е ядрено оръжие в България, бързам да задам „лошите“ въпроси. Каже вие, репликира ме той, но постепенно минаваме на ти. Добре де, аз няма откъде да знам. А в Турция имаше ли, задава маршалът контравъпрос. Откъде да знам. Да, имаше, отговаря ми той. И в България имаше, отново отговаря. Питайте вашия президент Зельо Зелев, той даде документацията на американците, съвсем ме сащиса маршалът. Успявам само да го репликирам. Моля ви, не казвайте Зельо Зелев, това на български звучи ужасно.  Явно грешката му беше неволна, но ядът – истински. Раговорът става все по-спокоен и прителски. Маршал Язов обяснява, че напрежението в Европа е нераснало и след като американците вкарват в Турция ядрено оръжие, за кратко време и СССР вкарва в България ядрени бойни глави.

По това време обаче Горбачов е на власт и съветското висше военно ръководство се бои от непредсказуемостта му. Затова и ядрените бойни глави са вкарани за кратко време в България, но бързо са изкарани през Румъния. Те, обаче, подчертава маршалът, никога не са били в български ръце. Ядрените бойни глави изцяло са били под руски контрол. Военните се боят да не попаднат в чужди ръце. А на „Комсомолская правда“ не е давал никакво интервю. Просто му се обадили по телефона и той явно им е отказвал отговор троснато. От това те са изградили  интервю. И действително, като се прочете внимателно дешифровката на т.нар. интервю, веднага личи, че отсреща не им е даден никакъв утвърдителен или отрицателен отговор на въпросите. Но разговорът по телефона е обработен така, че създава илюзията, че маршалът е потвърдил думите на капитана за съветската база с ядрено оръжие на българска територия. От описанието на явно измисления капитан се вижда, че на мястото, което той посочва, никога не е имало строежи, а още по-малко база с ракети. А и да разкарвате ядрените бойни глави  далеч от батареята с ракетите едва ли е разумно от военна гледна точка. Явно че сензацията е на ръба на някаква все пак по-достоверна информация. Полека-лека разговорът с маршал Дмитрий Язов се прехвърля към путча през лятото на 1991 г., поведението на Горбачов, затвора…

Но за всичко това следете продължението….

Валери ТОДОРОВ

 

 

 

Коментари

comments