ТРЪМП И ПУТИН ПО ВРЕМЕТО НА МАКРОН

0
1467

 

Старият ред се руши като Берлинската стена и всеки притичал отнася своя сувенир. През 2019 г. старите световни отчупиха още парчета  от илюзиите си от края на Студената война. Голямата ревизия на еднополюсния свят започна. Френският президент Еманюел Макрон обяви края на неолиберализма и на западната хегемония в света.

САЩ, Европа и Русия една след друга се отрекоха от стария ред и споразумения, формирали световната сигурност след края на Втората световна война и започнаха да преразгреждат наследството от края на Студената война. Москва и Вашигтон, разочаровани една от друга, се оттеглиха от договорите за стратегическите ядрени ракети и ракетите със среден радиус на действие. Те вече не контролират новите сили, сред които с нарастваща мощ се изправя Китай. НАТО заяви, че общият враг е не Русия, а тероризмът. Всъщност митичната военна заплаха от Русия вече не звучи убедително на фона на китайската икономическа експанция, която образува нови граници в световната сигурност. Въпреки показното възмущение на американския президент Доналд Тръмп, Макрон не се отказа от думите си за „мозъчната смърт“ на НАТО, а на 70-годишнината си алиансът реши да разширява отговорностите си за световната сигурност с увеличени  военни бюджети и нова стратегия в космическото и киберпространството. Явно светът е на прага на още по-драстични промени. Ще променят ли те обаче надеждите и заплахите, кои ще бъдат лидерите в новополюсния свят? Френският президент Макрон премерва дрехите на своя далечен предшественик Шарл Де Гол и претендира за ролята на най-скандалния европейски лидер, живял в епохата на Путин и Тръмп.

Свидетели сме на края на западната хегемония в света, неочаквано заяви президентът  Еманюел Макрон пред посланиците на Франция  по света. Обстоятелствата се промениха, аргументира се той. Китай скоро ще е най-голямата икономика в света, а Русия постига все по-големи външнополиточески успехи с консервативната си национална стратегия. Виждаме как изпадналата в безнадеждност Русия само за едно десетилетие върна влиянието си на велика сила в много точки на света, посочи президентът Макрон. На срещата на Г-7 през лятото той призова за радикална промяна в световната политика и разграждане на досегашната политическа система. Тя се крепеше на едноличните решения на европейските лидери, поясни той.  В качеството си на домакин на срещата Макрон предложи Русия да бъде върната в Клуба на най-големите. Той покани на срещата и външния министър на Иран, въпреки възраженията на САЩ. Макрон направи още едно отктритие: Капитализмът полудя, заяви той. Според него,  системата, крепяща се на глобализма и либералните идеи, вече е толкова неефективна, че само трупа грешки, които никой не може да разреши. Френският президент практически погреба неолибералния глобализъм и потвърди скандалните думи на руския президент Владимир Путин, изреччени още през 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността. Макрон  призна, че досегашното лидерство на САЩ, ЕС, Канада и Австралия започва да се измества от Китай и Русия. Той призова ЕС да стопли отношенията си с Русия и Китай.

Руският президент  Владимир Путин реагира незабавно, като заяви, че няма нищо против възстановяването на Г-8. Даже е готов да стане домакин на клуба. Русия бе изключена от Г-8 през 2014 г. заради анексирането на Крим и домакинството й на срещата бе отменено. Ние винаги сме били за  позитивен обмен на мнения, дори когато той става с повишен тон, посочи Путин, като в отговор на откровенията на Макрон за края на западната хегемония подчерта, че не може да си представи международна организация, която да работи без Индия и Китай.

За стопляне на отношенита с Русия е и американският президент Доналд Тръмп, въпреки, че официално САЩ продължават санкциите и конфронтацията с Русия.

За европейските лидери санкциите срещу Русия и търговските войни с Китай изглеждат все по-непродуктивни. Въвлечената в американските битки Европа все по-силно се съпротивлява на политическата логика на Вашингтон. Особено след като САЩ в лицето на президента Доналд Тръмп започнаха да оттеглят военното си присъствие от стратегически важни регионални зони в света. Най-драстично това пролича в Сирия, където САЩ изоставиха съюзниците си – местните кюрди. Това отвори път за нахлуването на Турция. Така влиянието на САЩ в тази гореща точка бе отслабено, на фона на  засилващото се влияние на Русия и Турция. Вижданията на Москва и Анкара за разрешаването на конфликта в Сирия са доста различни, но противопоставянето им на САЩ става все по-видимо.

Турция, кото изнудва Европа чрез емигрантите и сближаването си с Русия, вече претендира и за военна намеса в Либия. Президентът Реджеп Ердоган отказа да отмени сделката за руските противоракетни системи С-400, като в отговор на натиска от Вашингтон е готов да ограничи или премахне американското присъствие във военната база Инджирлик.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан и Ирак създава допълнителни  проблеми на съюзниците, които и без това с не особено настървение подкрепиха американските операции там. Ескалациата на враждебвност между САЩ и Иран обаче не среща особен ентусиазъм в Европа. Настойчивото искане на САЩ страните от НАТО и ЕС да увеличат военните си разходи до 2 % от брутния вътрешен продукт се приема с хладна подкрепа. Германия се противопоставя открито на тона и подхода, като Берлин възприема с раздразнение и натиска на САЩ за отмяна на газовия проект „Северен поток-2“. Вашингтон вече наложи санкции на фирмите, работещи по проекта, който навлиза в завършваща фаза. Аргументите на Берлин, че това е икономически, а не политически проект, се разбиват в американската твърдост.

В тази размътена среда  Русия проявява повече гъвкавост. Руският президент Владимир Путин и украинският президент Володимир Зеленски започнаха пряк диалог помежду си. Подписан бе договор за продължаване на транзита на руски природен газ през Украйна, а Минските преговори под егидата и на Норманската четворка   отново бяха възобновени, но под камертона на Русия. Това само подсказа безпомощността на Европа да влия ефективно върху двустранните отношения. Скандалът около Доналд Тръмп и Украйна, предизвикал и процедурата за импийчмънт на американския президент, само възвръща позициите на Москва в спора за близкото й географско-политическо обкръжение, наричано там често „близката чужбина“.

Оттеглянето първо на САЩ, а после на Русия от Договора за ракетите със среден радиус на действие и Договора за стратегическите ядрени оръжия, с взаимни обвинения и под сянката на заплахата от Китай, съществено променя картината на глобалната сигурност. Разработката на нови оръжия отново излиза на мода, а асиметричните отговори на Русия на знаците от Вашингтон създават все повече проблеми на западните съюзници.

На последната среща на НАТО на върха през 2019 г., по повод 70-годишнината на алианса, изплува тезата, че диалогът с Русия вече е необходим и важен, защото по-голямата заплаха е икономическата експанзия на Китай. С други думи, Европа вече не иска да бъде малкият изоставен брат в битките на Вашингтон, а ще опитва своя по-независима политика. Особено след като американският президент Доналд Тръмп открито подкрепи Великобритания в оттеглянето й от ЕС. Въпреки че Европа е не по-малко загрижена от икономическата експанзия на Китай, да води едновременно две битки с двама мощни съперници – Русия и Китай, очевидно е непосилно разточителство. НАТО заяви, че не разглежда Русия като враг. Смяната на фокуса бе закрепена с фразата, че общ враг на Европа е само тероризмът. Това е самата истина, защото разногласията между съюзниците относно отношениат с Русия, стават все по-остри. Космическото пространство и киберсигурността бяха обявени за поле на новата стратегия на НАТО.

Още едно откровение през годината на френския президент Еманюел Макрон хвърли в шок европейските лидери. Той обяви, че НАТО е в „мозъчна смърт“. Към личния му спор с американския президент Доналд Тръмп бе добавена и фразата, че  Европа трябва да се възприема като самостоятелна геополитическа сила. Макрон поиска да бъде сключен нов договор за ракетите със среден радиус на действие, в което обаче Европа да бъде страна. Искаме ясен, здрав и взискателен диалог с Русия, без наивност, без самодоволство, заяви Макрон. Европейското единство не може да замени евроатлантическото единство, заяви обаче генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, с което смекчи разногласията  по оста Париж –  Брюксел – Вашингтон. Самостоятелната политика и растящите амбиции и претенции на Турция обаче ще продължат да причиняват главоболие на лидерите на алианса.

Нахлуването на протестиращи в американското посолство в Ирак отново изостри отношенията между САЩ и Иран, които заподозряха намеса на Техеран в инцидента. Политолози усетиха раздразнение във Вашингтон срещу първите съвместните учения на Русия, Иран и Китай в Оманския  залив. Това е още един знак за отслабващото американско влияние. Русия демонстрира повишената си роля в Близкия Изток, Иран утвърждава позициите си на регионална сила, а Китай показва разширената си роля на военно-морска сила. Ученията се проведоха недалеч от стратегическия Ормузки проток. Като добавим, че Китай внася половината от нужния му петрол, а САЩ подновиха санкциите си срещу Иран, борбата за сигурността и охраната на петролните коридори се превръща в още една точка на регионално и световно съперничество. Демонстративното убийство на иранския генерал Касем Сюлеймани с американски удар от въздуха на летището в Багдад отново нажежи страстите. Генералът, който командваше иранските военни операции в Близкия Изток, бе не само легенда за страната си, но и ключов играч в региона.

2020 –та ще внесе промени в очакванията на света. Великобритания излиза от ЕС. Във Вашингтон започна процедура на импийчмънт на президента Доналд Тръмп, президентските избори са на прага. Търговските войни между САЩ и Европа, САЩ и Китай, американските санкции срещу Русия и Иран, новата надпревара във въоръжаването и денонсирането на стратегическите споразумения от миналия век, превръщат света в още по-неспокойно място. Ревизията на еднополюсния свят тече с пълна сила. Неизвестните на многополюсния свят и борбата за лидерство и надмощие ще определят облика на започващата година. Световната сигурност ще става все по-несигурна.

 

Коментари

comments