КОНЦЕРТ ЗА НЕДЕЛЯ, ПОНЕДЕЛНИК И ВАЛДХОРНА  

0
324

Какво по-хубаво от това, в топла юнска привечер да се окажеш в прохладата зала на Народната библиотека, където отдавна не те чака задължителната купчина литература за поредния низпит, а витаят духовете на прочетените книги. Да влезеш, за да се насладиш на живо поетично слово, което да ти върне вкуса към елегантната образност на метафорите, придавайки нов смисъл на всекидневието.

Ивайло Диманов и Камелия Кондова поднесоха прекрасен поетичен дует, нещо като джем сешън от думи и звуци, наречен:„Концерт за неделя, понеделник и валдхорна“.

 

Ивайло Диманов, който наскоро получи Голямата награда на Фестивала на авторската песен, изпя някои от любимите на публиката си песни.  Йвайло, освен другите си награди за поезия, е виден представител, а сега можем да поздравим като №1 на групата на поитите с китари, или нашенските бардове. Бардът, както знаем, е основна фигура от келтската митология, помощник на жреци и съветник на благородници, комуникатор мужду магическото и земното, макар доста литератори и поети малко да се подсмихват на тези посредници между селенията на чистата поезия и земното. У нас обаче прихвана корен потребността за откриване на поетичното чрез музика. Да споменем ли липсващият ни Пламен Ставрев, любимият Хайгашот Агасян, Гриша Трифонов…


Ето и стихотворението, дало името на последната стихосбирка на Ивайло Диманов КОНЦЕРТ ЗА СЛАВЕЙ И ВАЛДХОРНА

Животът е пъсттра витрина с илюзии,
Но всяка от тях е с безбожна цена.
Изпий си отровата сладка и плюй на
закона! Имай милост, проклета луна.

Забива ножове в сърцето ми мракът.
Дали все пак си е трувало всичко това?
Не знам. Но зад ъгъла на съседната пряка
спасение дебне единствено в любовта.

Жената, която..Животът губи смисъл,
когато тя е на другия край на света…
Човекът идва на тоя свят с някаква мисия.
Аз оцветявам бледия сън на любима жена.

И вдишвам нейните издишвания морни.
В синхрон с дъжда от падащи звезди.
В душата ми звъни ръждясала валдхорна,
а ти си славей в воите самотни дни..

Нелепо е във вярност да се вричаш.
Достатъчно ми е да знам, че си добре.
Не искам цял живот да ме обичаш,
а само докато смъртта ни събере.

Камелия Кондова пък е от поетесите, които връщат вкуса на живот чрез поезия. Нейните стихове, толкова дръзки и истински, щом ги чуеш ти се иска мигом да препишеш на ръка за да ги носиш в тефтерче навсякъде със себе си. На отиване и на завръщане. За утеха, за кураж, за всеки случай.
Тя и като живо присъствие е такава, като стиховете си. Няма една излишна дума, няма и една фалшива нота в поведението си. Открита, пряма, сваляща не звезди, а заблуди с думи-куршумчета,които удрят право в сърцето.  Няма как да не се прехласнеш от нея.

***

КОГАТО ХАСКОВО Е СПОДЕЛЕНО

Във нощта на голямото можене,
през която се случват магиите
и жените си спомнят за кожата,
а мъжете си мерят… ракиите.
Във нощта за разстрел на приятели-
оредели редиците лъсват.
И жените припадат по лятото,
а мъжете са есенно-късни.
Във нощта на китари изстинали,
песента е през облак далечна.
И жените са вече без минало,
а мъжете – без бъдеще вече…
Остани тази нощ до сърцето ми
– тази фигурка тъжна от восък.
Ще ти дам всички думи проклети.
Уморих се сама да ги нося…
***
ВЪПРОС
Ех, вие, хора недоверчиви,
уморено понесли мрежите.
Има и друг цвят освен сивия
и освен злоба – има и нежност.
Като се връщате у дома гневни
и дърпате децата си за ушите,
не ви ли е хрумвало, че за последно
една нощ ще изгреят звездите…
Ще помръкнат от безразличието ви.
Ще засветят на друга планета.
Ще се раждат страхливи момичета,
за да раждат страхливи момчета.
Зная, плода се бере наесен,
но земята без любов ви е слаба.
Нося ви един хляб и една песен.
Защо поискахте само хляба…
***

ПОВОД ЗА ЖИВОТ
Боже, колко загубих… и колко още имам да губя.
Но във шепата стискам едно снежно разплакано чудо.
То от никъде падна, ала точно в моята шепа.
А пък пръстите вярват, че е всъщност сълза на поет.
Тя е може би Петина – седемнайсетгодишна и синя.
Или тази на татко – той мълчи от двайсет години.
Или тази на мама, която нощем се рови в римите ми
да научи оттам на душата ми другото име.
А аз не знам това на белия лист изкуство ли е?!
Но живота е хубав.
В ъгълчето на устните.

Щастливци бяха присъствалите на концерта, надяваме си да има и следващи издания.

 

 

 

 

 

Коментари

comments