НЕСБЪДНАТОСТ

0
2161

В средата на м. юни т.г. издателство „Буквите“ представи в читалище „Николай Хайтов“ – кв. Изток, София, новата стихосбирка „Несбъднатост“ на нашата колега Божидара Димова.
Тя е автор на сборник интервюта ,,Жадна следа“ и на биографичния роман ,,Единица мярка“ – 2010 г. През 2011 г. издава стихосбирката „Очите на дъжда“, издателство „Фльорир“, а през 2015 г.  – стихосбирката „Вярно с оригинала“- издателство „Буквите“.

Ето какво разказва за себе си Божидара: „Влюбих се в едно стихотворение, когато бях много млада и без да зная какъв ще бъде животът ми. Знаехме наизуст Станка Пенчева, Блага Димитрова, Ваня Петкова и се прекланяхме пред смелостта им да се себеизразяват в „ този свят все още мъжки”… Помня стихотворението на Станка Пенчева /която председателстваше журито на един конкурс в Разград преди няколко години и стихчето ми бе отличено/ неточно, но достатъчно, за да е моето си:

„Аз съм най-щастливата жена./Нищо в този свят не ме отмина./ Ни любовта, ни материнството,/ ни късната ми среща със единствения/… Трудила съм се като копачките/и съм ходила с летяща крачка./ Много пях и много плаках,/ но не казвам „Стига толкова!”/ Ах, какво ли има по-нататък…”

Това „предначертание” ме застигна и продължава до днес. Целият живот се оказа едно Изпращане и едно  Посрещане. Изпращане на свидни хора към вечния им път, на приятелства, на предателства, на селища, на кариери, на… Посрещане на нови светли същества, на нови приятелства, на нови селища, на нови поприща. Много работих, много пътувах, много се смях до сълзи, танцувах и пълнех душата си с красота от думи, звуци, картини и чувства. Наистина летях! И не казвам „Стига толкова!”, защото разбрах, че изненадите продължават! Благодаря за поредната, която ми предложи издателство „Български писател”. Да сбъднем тази „Не/сбъднатост” заедно! Някой може би щe открие своето си стихче?!!!!“…

За творчеството си:

В МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА НЕ БИВА ДА ИМА МАТРИЦА

По биология сме учили, че за да се родим, хромозомите се комбинират до 80 хиляди пъти, за да избере биологичният компютър най-добрата комбинация. Така се получава уникалният индивид, чийто пръстов отпечатък е неповторим. Принципно всички от рода Хомо сапиенс имат глава, коса, кожа, две очи, един нос, една уста, двойка уши, ръце, крака и торс, а колко разновидности са налице днес и през вековете и хилядолетията от раждането на живота и еволюцията на расите. Така е и с думите в един език. 30 букви, стотина хиляди думи, а комбинациите от тях, особено в рима, са безкрайни и неповторими. Виждаме едно слънце, едно небе, една луна, трева, брегове и гори, но по различен начин сетивата пречупват зрителните и слухови картини в емоции, които да изразим словесно. Ако сега, като в час по творческо писане, ни поставят задача да изразим мига на срещата ни, всеки би го пресъздал по свой начин. И в това е красотата на разнообразието. В мисленето и чувствата не бива да има матрица, макар всяка идеология да се стреми към това да я изповядват унифицирани, често фанатизирани хора. Прекрасно е, че днес имаме свободата да се изразяваме без цензура. Само остава да се научим да не приемаме написаното буквално, като лична изповед, а като споделено състояние – видяно, чуто, предусетено и чак тогава и лично преживяно.

Защо НЕСБЪДНАТОСТ? Нищо не съм искала от Съдбата, освен да мога да пиша. Да се занимавам с журналистика. Случи се – от ІV клас, после в 10-ти и така до днес. Публикациите са  над 3000, във всички възможни формати. Ежедневно, десетилетия, макар в един режим да ми бе забранено да кандидатствам в тази специалност. Не знам по-голямо щастие от това да работиш това, което обичаш. Това е Сбъдване. Животът обаче има много нюанси и мисля са малко хората, които биха се похвалили, че са сбъднали всичките си желания. Аз съм благодарна, особено след като прочетох казаното от Ванга, че човек може да има 4 неща. Някои по едно, други по две, рядко по три, почти никога 4-те. Здраве, семейство, работа /имотност/, щастие /хармония/. Затова животът е смесица от сбъднатости и несбъднатости. Аз приех с благодарност и двете отсрочки, които Съдбата ми даде – да видя внуците си и да им се порадвам. Може би имах да посвърша малко работа, пишейки и говорейки по страниците на вестници и списания, зад радио микрофона и пред ТВ камери. Играх дори в сериал. Предизвикателствата продължават, а последното бе тази година с моите възпитаници, с които извървяхме славен път до малките матури. Приела съм още един голям Дар – приятелството със стотици хора, с които си пиша, чувам се и се срещам и си разменяме искрена обич, а това зарежда в един изхабен свят, в който материалното задушава духовното до стената.

В едно от многото интервюта, преди време, ме питаха дали се чувствам поет. Отвърнах спонтанно, че се чувства жена, която се облича в думи. Те уж са едни и същи, а всеки ден звучат различно. Въпросът е как комбинираме „дрехите”, какви аксесоари използваме и най-вече е важно за кого се обличаме и кой ни възприема. Понякога има и комплименти….

Стиховете й:

Хемингуей е казал,
че трябва да пътуваме
само с хора, които обичаме.
Мисля, че цял живот
се учим да обичаме
хората, с които пътуваме…

Юли
Слънца, пленени в слънчогледи,

прогледнали в златисто.

Мълчанието ти
е зареден револвер,
скрит в пустинята на дните.
Все някога убива…

Алтернативната жена
не пита.
Алтернативната жена
покорно чака.                                                                                   
Алтернативната жена
не вика.
Тя се надява плахо.
Алтернативната жена
е сянка тиха
и претопено злато.
Тя няма форма,
има само сетива.
Изсичат я като монета,
с която плаща нечия ръка.
Безименна, безпаметна, безропотна.
Една изгубена душа.

Кафез за птици купих от пазара.
Да ми напомня,
че мога да летя
и да се връщам,
но само аз да слагам катинара.


Божидара Димова е родена на 01 февруари 1955 г. в с. Градинарово, Варненско. Завършила е Великотърновския университет  „Кирил и Методий“ – българска филология и руски език. Журналист с над 25 г. трудов стаж, член на СБЖ. Работила е в  Радиовъзел Шумен, в-к „Шуменска заря“, в-к „Север Изток“, Телевизия Шумен, Радио Шумен, където близо  15 години е редактор и водещ на обедна програма, редактор в отдел „Култура и образование“. 10 години е регионален координатор на Програма Достъп до информация.

Работи като експерт в отдел „Връзки с обществеността“ в БНР през периода 2010-2013 г., главен експерт Маркетинг „Медийни партньорства” в БНР, 2013-2016 г., „Връзки с обществеността”- Сити Марк Арт Център, 2016-2017 г., от 2018 пише за Актуално.ком и Обаче.бг.

Коментари

comments