„СТИЛЪТ Е ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СЕ ПЕЕ“

0
247

Камерзенгерин Анна Томова-Синтов подготви вокално-интерпретационно артистите, които ще участват в премиерата на операта „Дон Жуан“ от В.А.Моцарт, премиера в Софийска опера и балет на 18.04.2019 г.
„Дай му на човек глас да го разбереш колко струва“– казва забележителната Анна Томова-Синтов. И го доказва. Със звездните си роли. С преклонението пред изкуството и сцената. С хармонията между личния си живот и певческата си кариера. С нравствените си принципи. Призната като една от великите интерпретаторки на шедьоврите на Моцарт, Анна Томова-Синтов е обещала на маестро Херберт фон Караян, с когото е работила повече от 19 години, да предаде своя опит на младите. Това тя прави  на майсторските си класове у нас и по света.


По повод нейната 75-годишнина немската критика припомня, че българското сопрано е не само една от големите примадони от 70-те до 90-те години на миналия век, но и това, че тя е „последната Дива на Караян“. Маестро Караян, с когото Анна Томова работи почти 20 години, завещава на българското сопрано мисията да предаде техния опит на бъдещето.

 А как се пее Моцарт?
Анна Томова-Синтов:

„Дон Жуан е една от мойте най-любими опери.  Всички мои американски дебюти Мерополитен- Ню Йорк, бяха всички Сан Франсиско, Чикаго бяха всички с Донна Анна.
В основата на тази опера лежи нещо неимоверно  силно и светлината на неговата музика, която се чувства във всички негови произведения и съм щастлива да изживея това в Софийската опера отново и да поставя една от неговите най-забележителни и силни произведения – „Дон Жуан.“ А Донна Анна принадлежи към най-обичаните от мен артии, щастлива съм това прекрасно усещане да бъде предадено на такива прекрасни  певци като Радостина Николаева, като Цветана Бандаловска – прекрасния състав от софийската опера, които с голяма гъвкавост и с една спонтанност, с огромен ентусиазъм и отворено сърце се отдадоха, за да произведат нещо много ценно и ново за самите тях може би, след един активен период на Вагнер в репертоара на Софийската опера и балет.
Моцарт има специални изисквания, защото пеенето и интерпретацията са въпрос на овладяване на стил. Певческата позиция е една, но стилът е този, който различава, той е езикът, на който се пее.
Имахме много много хубав период на активна работа. Много интензивна работа още от първия ден и смея да кажа, че всеки поотделно успя да открие нещо ново в себе си и да развие себе си в творчески план, в позитивна насока напред.
Ние, които сме минали през едно много голямо силно училище, изискващо дисциплина, изискващо всеотдайност, енергия, знаем, че за да предадеш нещо на хората, в името на искуството,трябва да вярваш, че то създадено да приповдига и да радва душите и да ги зарежда. Така че, имахме един много хубав период. Премиерата предстои, ръководството на Операта прие с желание да отреагира на нещо, което във Виена беше направено за мен от публиката – една голяма видео вечер с непознати мои записи от световните сцени, както и изложба с документи от изминатия творческип път, така че, този път си позволявам, аз имах четири интензивни и малко тъжни, проблематични години, сега да се радвам слънцето да ми светне отново на родна територия.
Аз самата се стремя да пея всеки ден. Това ми е като начало на деня, като закуската…Стремя се да предам това и на младите хора – отношението към самото пеене като феномен.

Никога не съм се замисляла за това какво давам и какво трябва да получавам и дали въпросният начин на живот, който изисква това изкуство, е жертва. Никога не съм мислила. Когато един певец е приел този път, той трябва да има абсолютната готовност с отворено сърце в целия този път да вижда позитивното, колкото и трудно да е било. Вътрешната нагласа е много важна и тя трябва да бъде съчетана на първо място с вяра. Това важи за всеки отделен човек, всеки има задачи в живота за преодоляване, но когато си посветен на изкуство, чиято мисия е да обогатява, да възражда душите на хората, тогава това е изключително важно. Личността се изгражда успоредно с репертоара, творческото развитие и човешкото развитие вървят  заедно. Колкото повече всеотдайност, толкова повече бухане в дълбоките води.

Анна Томова и Бети Синтов

Моят стил винаги беше да живея един нормален живот. Стремила съм се към това, без да задълбавам. Омъжих се 19-годишна, втори курс в академията и пътят, който сме изминали заедно със съпруга ми, по-късно и с детето ни, за мене е било една с благодарност, чест, че можех да вървя и като майка, и като съпруга успоредно като човек на изкуството. Трябва да подчертая и ролята на моя съпруг който беше също човек на изкуството, но с пълно разбиране ми беше опора и ми помагаше творчески и човешки. Всяка партия е изработвана и сценично с него. Частният живот се приобщаваше към творческото развитие, едното е обогатявало другото. Стремяла съм се да бъда нормален човек. Личната сфера ми е била опората.  И мисля, че точно тогава изкуството е от сърце към сърце.


Анна Томова Синтов с дъщеря и внучка
„Специално Рихард Щраус е особено нещо за мене, още при първото представяне в Лайпциг. Съвсем прясно пристигнала от България с италианското белканто като основна техника, генералният директор на театъра, 70-годишният тогава Паул Шмиц, личният асистент на Рихард Щраус в неговата младост, ми каза че точно тоя глас той мечтаел да чуе в своите протагонистки. Нямах хабер за това, в България не съм се докосвала до Щраус и от първото нещо, което чух – „Жена без сянка“, нищо не разбрах. Но когато ми възложиха точно по тази причина Арабела, аз съм пианистка и всички свои партии сама съм подготвяла, по време на самата работа, открих светове, които страшно много кореспондират с моите усещания.эТова беше първият допир с Рихард Щраус, който постепенно стана една голяма любов. И така дойде поредица от роли. Смятам ги като привилегия, че дойдоха в името на моето развитие. Всеки един от тези образи, означаваше много за мене. Щраус разбира много женската психика, подобно на Мопасан във френската литература. Не е толкова естествено за една българка. Всяка нова партия беше едно огромно събитие, изпитвах чувство на гордост и удволетворение. С всяка нова роля все по малко камъни по пътя на реката.
Отказвала съм Електра на Караян обаче. Не можех да се съглася с това произведение, прекалено много мистика. Но всички диригенти много я обичат…“.

Принц Чарлз поздравява Анна Томова-Синтов

„Успоредно с това и Моцарт, в Залцбург  – родния му град, също с много големи капацитети за мен се отвориха нови сфери.

Какъв е Дон Жуан? Аз бих казала – с нормалните плюсове и минуси. Което важи за всички нас. Това, което причинява на Дона Елвира, на другите – го прави от чувство за свобода, с копнеж за свобода. Има нещо в образа, което става силно и симпатично и което фасцинира публиката. Но когато минусите надделяват, идва възмездието. Рано или късно. А Дона Анна е много сложен образ. Тя е в основата на всичко, което се случва. Тази вендета, това заклеване в първо действие за отмъщение, се случва.

„Много, 14 различни постановки на Дона Анна имам. На всички големи сцени, много различни, най-живата с Жан Пиер Понел в Залцбург. При работата с него нещо ми просветна. Той беше много съвременен, модерен, търсеше същината на образите и по закон – вярност на Моцарт. Жалко, че много млад ни напусна.Но той си извърши делото“.

„Италианският репертоар беше за мен като един хубав параход над водата, но отвреме-навреме трябваше да се впущам в дълбокото чрез Вагнер, Щраус- имах тази способност. И в процеса на работа стила, това, което изисква съответната партия, е ставало моя натура. Затова не беше проблем да включа съвсем спонтанно. Бях и млада и всичко ставаше по-лесно…..
Обичах всичките си партии. Но Верди беше моят певчески водач.  И това, с което бях закърмена, беше базата ми за пеене и на Рихард Щраус, и на Моцарт“.

 

  

Режисура, сценография и костюми УГО ДЕ АНА

 ДОН ЖУАН – ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ – Действащи лица и изпълнители. Постъновъчен екип.
ДОН ЖУАН: Вито Прианте, Петър Найденов
ДОНА АННА:  Радостина Николаева, Цветана Бандаловска
ДОН ОТАВИО: Даниел Острецов, Хрисимир Дамянов, Хуан Франциско Гател
КОМАНДОР: Ангел Христов
ДОНА ЕЛВИРА: Габриела Георгиева, Лилия Кехайова
ЛЕПОРЕЛО: Андреа Кончети, Петър Бучков
МАЗЕТО: Валентин Ватев, Николай Войнов
ЦЕРЛИНА: Диана Василева, Ина Петрова, Силвия Тенева
Диригент ЕРИХ ВЕХТЕР

Вокално-интерпретационна подготовка камерзенгерин АННА ТОМОВА-СИНТОВ
Диригент на хора  ВИОЛЕТА ДИМИТРОВА
Хореография АНТОАНЕТА АЛЕКСИЕВА
Художник по осветление ВАЛЕРИО АЛФИЕРИ
Асистент-режисьор и асистент-сценограф Филипо Тонон
Асистент-режисьор Вера Белева
Асистент по костюми Кристина Ачети
Специалист по исторически костюми Кристиан Скалет
Корепетитори: Йоланта Смолянова, Милен Станев, Пелагия Чернева, Юрий Илинов, Светлана Ананиевска
Помощник-режисьори: Стефка Георгиева, Сузана Шомова

Коментари

comments