СИМФОНИЯ СЕ РОДИ!

0
836

Дали раждането на една българска симфония си струва медийното отразяване и допълнително оповестяване? Този въпрос си зададохме в редакция на „Обаче“. Съвременните симфонии обикновено имат твърде кратък сценичен живот и досег със слушателите. Те бързо се връщат там, от където са дошли – в чекмеджето.

ОБАЧЕ! Слепи бихме били, ако овреме не забележим значимостта на тази творба по принцип. Ако обаче творбата е стойностна? Ако вещае историческа значимост? Какъвто определено е случаят с Десетата на Табаков?
Да не говорим, че раждането на симфония никому не носи нищо материално. То дори и слава за момента не носи. Само безкрайни стрес и отговорности – пред колегите, пред публиката, пред себе си, пред историята. То е също, като раждането на нов български струнен квартет. Симфонията и струнният квартет, тези два музикални жанра са крайъгълните камъни, по които се измерва след десетилетия и столетия пътят, трасето на съответното музикално-творческо изкуство.

ЕМИЛ ТАБАКОВ:  Това е страхотно важно – медиите да отделят внимание на концертите, на новите композиции. На другия ден след концерта – и вече всички да знаят какво се е случило. Дори зад граница. А в България появата на нова симфония става достояние само на тези, които са присъствали в залата. И край. Лондонската фирма Toccata classics е издала досега 3 компактдиска с мои симфонии /продават се вече и в София/ и за тях има отзиви откъде ли не по света. Получавал съм обаждания и отзиви за тези дискове от Китай, от САЩ, от хора, които изобщо не познавам.
Ако не сте вие журналистите, медиите, това няма как да се случи.

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Щастливи сме през този месец март на 2019 г.! В София присъствахме на раждането на 10-тата симфония от Емил Табаков. А в Русе, на тамошния преславен музикален фестивал, прозвучаха за първи път в света и цели два български струнни квартета: на майсторите акад. Васил Казанджиев и проф. Божидар Спасов. Споменатите три имена по принцип са си жалони в музикалното ни творчество, а когато те ни дарят с такива свидни  рожби – симфония и квартети – празникът определено  си струва гръмките радост и разгласяване.
До тук написаното звучи малко като оправдание и, признавам, такова си е. Не толкова оправдание, а обяснение.
И не съм само аз, която се обяснява относно обсъждането на творбата.  Самият автор Емил Табаков нееднократно обяснява  защо се е заловил да напише 10-тата си симфония. Тъй като съществува вярване, че след като дори Бетовен не е могъл да продължи със симфониите нататък след своята епохална Девета – тогава всеки би рискувал ако прекрачи тази опасна мислена бариера.

ЕМИЛ ТАБАКОВ:
Мнозина ме предупреждаваха да спра със симфониите след моята Девета и аз бях намислил наистина да спра. Но благодарение на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров, който ме покани да напиша симфония за 90-тия юбилей на нашия прочут оркестър, аз получих импулс и музиката дойде някакси само за 7-8 месеца. Защото иначе обикновено пиша една симфония за около 3 години.
Получиха своята благодарност от Табаков филхармониците – почти на всички композиторът бе отредил специални  възможности за солистична изява. А те отлично се справиха с тях, без фалш, без кикс, без усещането за усилие, ще рече – с лекота. Браво, Филхармоници! Друг е въпросът, че комай половината филхармония беше по това време на турне в Китай, което теоритически би следвало да понаруши ансамбловото звучене. На практика всичко беше отлично – налице беше сякаш нещо като старание да се надсвири колегата, който идва от някой съвсем друг състав или даже град. Нещо като „всяко зло за добро“ се получи. 

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Питам дали глаголът „избликва“ удачно описва творческия процес у композитора Табаков, смогнал да фиксира музикалната материя само за 7-8 месеца.

ЕМИЛ ТАБАКОВ: „Избликва“ е много хубава дума. Но тя описва еднократен процес – има го и него при композирането. Случва се да избликне някоя идея, някоя музикална мисъл. Но преобладава трудът, резултатът от работата с музикалната идея. Аз съм в състояние да отделя време за композиране основно през лятото – тогава нямам изяви като диригент и мога да се отдам на творчество. Пиша през деня. Мръкне ли – и нищо не мога да направя. Има нощни композитори. Аз съм от дневните.
Чувал съм за колеги, които всеки ден, примерно в 5 часа сутрин, трябва да седнат пред пианото и да започнат да съчиняват музика. Няма лошо в това. Това си е работа като всяка друга и хората са професионалисти.

 ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Никак не е редно медиите да минат покрай раждането на симфония, Десетата на Табаков, когато негов най-именит колега се провиква във фейсбук по този повод „Ха дано Табаков създаде толкова симфонии, колкото е композирал Йозеф Хайдн!“. 104 на брой са официално симфониите от Хайдн. Ще рече, че на Табаков ще му се наложи да се обзаведе с още много литри мастило.
Друг не по-малко именит колега, композиторът Драгомир Йосифов, възторжено пише във вестник „К“ следното: „…тази музика е обсебваща. Също и обсесивна, опустошителна, ограждаща и окончателна. Тя съдържа крайни музикални решения, крайни звукови състояния, безкрайно съзерцание на пустотата, безкрайна чувствителност към гласа на пустинята.“ И продължава: „Музиката е някак призрачна в огромността си, в надмогващата си огромност.“
Извинявам се на мислителя Драгомир Йосифов – всепризнат майстор не само на звуците, но и на думите, но думата „надмогваща“ за мен носи усещането за някаква съзнателна агресивност. Не е такъв случайят с музиката на Табаков. Тя не се стреми да те покорява, да те потурчва с меч, а те кани да чуеш и да проумееш една изповед. Защо не – и да я приемеш за своя. Ето защо ми се ще да заменя думата „надмогваща“ и бих написала „зашеметяваща огромност“.
Тази симфония се движи в рамките на класиката в жанра със своите 3 бързи и 1 бавна част, със структурата на някои части. Но взривява пространството със своята емоционалност, с небивалите натрупвания и градации на напрежение, с отново и отново генерирания драйв. Те сякаш избликват от същината на инак сдържаната личност Емил Табаков.
Признавам още – трябва да си подготвен и трениран слушател за да се влееш с радост, та дори и с възхита в огромността на Табаковата Десета симфония. Трябва да си Драгомир Йосифов за да напишеш простичко: Какво ми харесва в тази музика ли? Ами харесва ми да я слушам“.
Ами онзи меломан, който не е на „ти“ със съвременната, с авангардната музика? Чиито предпочитания спират о Шостакович?
Той може и да се почувства като халосан с парен чук по главата, може и някак дискомфортно да се усети при слушането на Десетата симфония от Емил Табаков. Какво ли нему би казал авторът?

ЕМИЛ ТАБАКОВ:  Във всички времена повечето композитори не са били разбирани веднага. Избързвали са. Теглили са слушателите си след себе си. Истинската оценка е идвала по-късно. Така си е. Това е и ролята на композиторите – да възпитават. Като често  помежду тежките им, големи и сериозни опуси, те имат и някакви чудесни малки леки пиеси. Я виж Шостакович и неговите миниатюри, джазовите сюита, филмовата музика. И аз имам такива пиеси, с които търся да си поема дъх, да си отдъхна, кратки, леки и разбираеми парчета. Но иначе съм си композитор на симфонии. Такава е нагласата ми – да пиша симфонии.

 ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Толкова много ноти и звуци, толкова много музика в една глава! Звучи романтично и умилително някак на пръв поглед. Звучи обаче и стряскащо ако го погледнеш като работа и времеемкост, отговорност, съзидателност и себеотречение. Дали Табаков има свой си някакъв начин да се разведрява и отпочива като сади цветя и храсти, или като играе шах напр., или като се среща с приятели…

ЕМИЛ ТАБАКОВ:  Нямам никакви такива увлечения. Просто нямам. То аз вече нямам и много приятели. И какво е това – седиш на маса и – приказки, прикази, прикази… празна работа, губивреме. Само енергия се изразходва. А на мен тази енергия ми трябва. Не мога да я прахосвам в празни приказки.
Трябва да се работи, да се действа, да се създава!

Емил Табаков е бил диригент на Русенската филхармония, на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, на Софийската и на Белградската филхармонии, на оркестъра „Билкент“ от Анкара и на Симфоничния оркестър на БНР.
Най-значим е периодът, в който той оглавява Софийската филхармония – 15 години.
Авторският портфейл на Табаков включва десет симфонии, концерти за различни солови инструменти с оркестър, камерни произведения, миниатюри. Произведенията му са изпълнявани в Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финладния, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др.
Записвани са за различни радиостанции и грамофонни компании, като предстои издаването на интеграл със симфониите му от лондонската фирма Toccata classics.
През 1997 г. е министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Здравка Андреева

Март 2019

 

Коментари

comments