Поздравления за несбъднат рожден ден
19-юли 2013-та. Роди се нова звезда в семейството на БНР- Интернет радио Бинар.
Преди пет години мраморното фоайе на Старата къща, опаковано със стари ленти, инсталация, символизираща раздялата с аналоговата ера,празнуваше създаването на нещо нечувано и невиждано: радио, което се вижда.
БНР вървеше в крак с най-новите тенденции на радио разпространението – епохата, в която радиото извършваше своята революция от аналогов в дигитален формат-така, както чертаеха бъдещето му европейските експерти. С развитието на технологиите и новата култура на комуникации нужно беше радио от ново поколение, което можеш да слушаш и да гледаш, с което можеш да споделяш, което предлага онлайн и офлайн съдържание, което можеш да ползваш където и както пожелаеш.
БНР се оказа един от пионерите в това направление.
http://dipyoutube.com/watch?v=l3y7Zsgu3cI
Защо обществените оператори трябва да бъдат пионерите? Защото защото съдържанието на обществената медия е това, заради което обществото й плаща и то трябва да стане достъпно на новите дигитални платформи, защото новите аудитории не познават радиоапарата като такъв. А на таблета и айфона те могат да имат достъп до радиосъдържание, което само националната медия може да продуцира.Защото в новата култура на комуникация доминира визуалното, което създава потребност да надникнеш в кухнята на нещата. Защото новата култура иска персонификация, личен контакт, отговорност за съдържанието”. А ако не измислим наново радиото, каза неотдавна директорът на Радио и Образование в ВВС ще израстват поколения, които не знаят какво е радиосъдържание”.
„Свобода от схемата” беше лозунгът: защото радиото вече можеше да бъде слушано и офлайн.
По това време румънците бяха закрили ефирната си младежка си програма и имаха своето 3FM- „Флориан Питис”, по името е на легендарен актьор, лидер в гражданските им движения и правеха радио в интернет със студио и камери. http://www.radio3net.ro/
Нидерландците пуснаха своето 3FM Serious Radio, http://seriousrequest.3fm.nl/-
ВВС създаваше своя iplayer и Радио1- екстра , поляци и чехи по- късно сложиха камери в студията си. Изобщо, еропейските радиооператори пробваха, експериментираха. „Всички вървим по различни пътеки към бъдещето на радиото в дигиталната ера”, казваше тогавашният директор на развитие на ВВС Мат Дейвис, но накрая ще се срещнем”.
Тръгнахме и ние натам – към новите аудитории. С дръзка идея, но без опит. В началото бе словото. И екип нямаше даже. Никой не знаеше още как аналоговите техники да се пригодят към дигиталните технологии. Как да стриймваш в интернет от аналогово студио. Всяко действие си беше чисто ноухау. С други думи, с мерак и усилие ставаха нещата.
Журналистите също не можеха да бъдат традиционни. Трябваше да могат всичко. Създаваше се т млад и прецизно подбиран екип от хора с мултифункционални възможности. Пишещи и мислещи млади хора, блогъри, фотографи, компютърни аниматори, видеооператори, един математик Боян, който е и кръстникът. Всеки ден по модела на Стийв Джобс с мозъчни атаки се мислеше как да се създаде това нечувано и невиждано радио, което да се вижда. Споровете раждаха вдъхновения.
Чертаеше се на бял лист. Прецизно се подбираше съдържание. Идеята беше платформата да предлага стрийминг: предавания за млади аудитории със съдържание, което ги интересува , а в подкаст да се предлага най -доброто от съдържанието на БНР. Затова и името БиНаР (BNR) – Бин@р пасна като ръкавица.
Собственото съдържание трябваше да отговаря на интересите на новите аудитории, на новия начин на комуникация. А в интернет мрежата, темите са други, персонификацията и личният избор са основа на комуникацията, там има други лидери на мнение. И ние ги издирихме и им дадохме думата. В Бинар тръгнаха предавания за пътешественици и еколози, за нови технологии, за неправителствени и граждански инициативи, за алтернативна култура, за всичко, което е тема на младите в мрежата.
Новото съдържание изискваше и нов език. Затова и Чат „на живо“ по време на предаванията пренасяше обсъжданите теми в социалните мрежи.
„Ентусиасти“. Така снизходително и с ирония нарече разказите за процеса на сътворението един назначен впоследствие управник.
И с размах тури край на всичко. Е, не съвсем веднага. И не съвсем докрай. Но това, което днес се нарича Бинар, няма нищо общо с идеята. Разбира се, ако Бинар се развиваше правилно, вероятно щеше да е различен от началото. Но щеше да го има като радио в интернет.
Братските интернет радиа продължиха своите експериментални търсения, разширяваха аудитории и печелеха обществено влияние с общественото си присъствие и обществените си ангажименти. Холандците организират върховни концерти и фестивали, с които подпомагат социални кампании, излъчват на живо от т.н „Стъклена къща„, заедно с Червения кръст и набират огромни средства за хуманитерни каузи – за деца на разведени родители, за гладуващите в Непал, за борба с пневмонията.. „Стъклената къща”- студиото, от което се излъчва на живо нонстоп програмата и се гледа в цялата страна, става видимо и в буквален смисъл.
Всяка година през декември се мести от град на град , като в течение на шест дни трима популярни водещи заедно с популярни диджеи и изпълнители правят страхотни благотворителни купони, запомнящи се с невероятната си изобретателност и иновативност. Тази година ще е в Апелдорн ,а миналата в Бреда събра:
А у нас и спомен няма да има скоро какво беше и какво можеше да бъде Бинар. След като злополучният спортсмен директор каза: ”Аз ще го направя по-хубаво” аудио-визуалните предавания спряха, останаха музикалните стрийминги, Бинар стана Сайт. С интересни, добре написани текстове, но с неясна концепция. И, най-вече престана да е радио от ново поколение.
Така че нека си позволим още малко сантименти. Като поздравим първите ентусиасти за смелостта.
http://dipyoutube.com/watch?v=AlzGTFaponcа – идеята за висящото кафе за човек в нужда тръгна оттук.
http://dipyoutube.com/watch?v=1VKqFClh3r0
Не искаме да кажем, че Бинар е бил нещо завършено. Той тепърва щеше да се развива така, както и останалите нови формати, за които стана дума. Те минаха през различни варианти. Но не спряха експериментите и не угасиха ентусиазма.
Да съхраним надежда обаче, че и в БНР, като цяло, са оцелели здравословни рефлекси.
Да пожелаем в бъдеще куражът да нараства и да се набере ентусиазъм за възстановяване на платформата, която можеше да бъде мултимедийната платформа на БНР, Радио Бинар днес.
Сродно съдържание в сайта:
