/В ПАМЕТ НА ВСИЧКИ ЖЕРТВИ/
Защо постоянно ни трябва празник или героична дата, за да покажем патриотизма си?С оправдание и почти извинение, със съмнението, че може да изпаднем в национализъм. И досега не можем да се определим за онези пет века – робство, тирания, владичество или сме приема ли чужди командировани?А предишните няколко века под византийско? Има ли значение за патриотизма ни как ще наречем съдбата си пет или три века, след като сме били несвободни.?Преди ни учеха на интернационализъм, а сега на глобализъм. Нравоучително и насила. А най-сетне, когато сме свободни, няма век и половина, какво правим – търсим на кого да предадем свободата си на избор и националното си достойнство.
Да, ние сме европейци, защото никога не сме напускали Европа. Дажекогатониразделяшежелязнатазавеса.Да, ние сме в Европейския съюз и евроатлантици, но какво ни пречи да говорим и защитаваме националните си интереси?Като си изясним за онези пет века, може би ще можем да се определим и в този век. И няма защо да гледаме на турците като на врагове. Защото дедите на етническите турци, за които България е същата родина, като за нас, които се смятаме за българи, също може да не са били щастливи в онези времена. Потомците им помнят и знаят само България, но имат и едно наум и затова гледат към съседна Турция – като история, езикова близост, възможност за реализация. Както ние някога сме гледали към Русия, която е приютявала бежанците и политическите емигранти. А сега се опитваме с политически мотиви да убедим нацията, че Русия /или Владимир Путин/, е по-опасна от Турция. И двете държави не са опасни, ако умеем да се пазим в обичта си и омразата си. Ако имаме национално чувство и национални интереси, национално достойнство. Така няма да ни се налага по Ботевски да любим и по ленински или по сталински да мразим. Защото и отрязаните партизански глави, и лагерите в Белене, са резултат от липсата на гражданско общество и демокрация, следствие от мълчанието и безразличието. А демокрацията не е ти да си прав, а да бъдат чути и правата на другите, впрочем. И няма нужда с политическо садило да ни внушават правилните мисли. Затова патриотизъм и националното достойнство трябва да бъдат носени, а не показвани. Иначе ще се сетим кой уби Ботев и защо Никола Обретенов мълча до края и сочеше в различни посоки за фаталния изстрел. Неслучайно народната мъдрост е казала: Боже пази ме от приятелите ми, от враговете си сам ще се пазя.
Валери Тодоров
