НЕПОЗНАТИТЕ КРАСОТИ НА ХЪРВАТИЯ-НА ЕДИН ХВЪРЛЕЙ РАЗСТОЯНИЕ

0
683

За краткото време, през което си беше в България, Мариана Тончева успя да се види с близки и приятели,  да посети повече спектакли и изложби, отколкото средностатистическият софиянец посещава за петилетка, а след като  попътува из страната, реши да надзърне И у съседите, за да запечата прекрасното си усещане за близост и европейска култура, преди да се върне в Америка.По всичко изглежда обаче, че за живеещата в САЩ българка е по-лесно да види хубостите с които сме заобиколени, отколкото за нас, съседите.

Рйека.
Здрасти от града край реката. Тук целият град е по хълмовете около морето. Тръгнах към крепостта – на три баира от квартирата и след два часа, 530 стъпала и литър вода, съм в градината пред статуята на папа Йоан Павел.

IMG_4166IMG_4170

На хълма на университета е и старинния замък с църквата, където е идвал и Папа Йоан Павел Втори. От града до там са 1000 стъпала.

FullSizeRender (3)

На двайсетинFullSizeRender[2] (2)а минути от нас е ларгото на Риека. Първо е катедралата. Срещу нея е FullSizeRender[1]пристанището и автобусната гара, така че всеки турист да я забележи. Колкото пъти и да вляза през деня, винаги е празна, за разлика от църквата до крепостта, където всеки път виждам по няколко класа – деца и гимназисти. Винаги на входа ги чака францискански монах и лекцията му в църквата озвучава квартала. Третата сграда е на градския съвет, а до нея е градската порта, част от стените на стария град Калдъръмените улички зад портата са от римско време, както и мозайките по някои неразрушени стени.

  Радио Рйека.IMG_4602
 През деня екип на радиото прави шоу за минувачите . Част от улицата е заета , като по Витошка, с кафенета, пицарии и баничарници. По средата производителите на местни деликатеси са разпънали палатки, учениците редовноотварят павилиончета, пред които, облечени в традиционни носии, продават лимонада. От радиото
 коментират, забавляват, правят викторини с награди и въобще, са в центъра на вниманието.

FullSizeRender[3] (2)

Театърът и тук носи името на национален драматург, Иван Заиц. Построен е до пазара, срещу пристанището. Соленият морски климат си казва думата. Сградата си плаче за ремонт, ама и при хърватите май театърът не е сред приоритетите на градската управа. Всяка седмица пред фасадата слагат банер с най-важното събитие. Миналата седмица беше петата на Малер, тази седмица е гала балет. Дано успея да намеря билет за довечера.
На Последната снимка е наклонената кула с камбанария към FullSizeRender[4] (2)църквата „Благовещение на Дева Мария“ . Кулата се е наклонила, защото през римско време на това място са били горещи минерални извори и бани. По-късно , когато са построили църквата, за използвали горещата вода за отопление на сградата, а след време, когато са покрили извора,за да построят камбанарията, майсторите са подценили опасността от свличане и сега архитекти от цял свят се борят с ерозията.
Тук свършва ларгото и започват стълбите към замъка и крепостта на върха на следващия баир. След като стръмните улици не стават за велосипедисти, може човек да си въобрази, че колелетата ще са много евтини. Напротив, средната им цена е около $600. Ако съм за по-дълго, май ще си купя кола на старо.
Срещу наклонената кула , пресичайки шосето, минавам под малък параклис с фриз на мадоната и Младенеца , където преди 400 години са построили прочутите 530 стъпала до църквата с чудотворната икона, заради която Рйека става поклоннически център на западна Хърватия.

IMG_4177

Това е фоайето на вила Анжиелина.

FullSizeRender

Анжиелина е била жената на най-богатия фабрикант от Рйека по това време . За съжаление, тя умира преди да завършат вилата и мъжът и, заедно със сина им, я превръщат в къща за гости, с концерти, балове и банкети . Това е малката вила, защото в огромния семеен парк има малък дворец, къща за прислуга и „хижа“ за отмора и усамотение. Вилата и хижата са част от тукашния музей на туризма.
IMG_5113 FullSizeRender (1)

FullSizeRender (3)IMG_5115
„Цигуларят“ е поставен пред една беседка до вилата, от която се чуват концерти по цял ден. Отдолу е дворецът, а на две три минути под тях е плажът. Днес водата беше 21С – топло за сезона.
Нотел „Кварнер“, бижуто на курорта. Тук са отсядали коронованите особи, а сега от там се чува руска реч.
Най-отдолу е символът на града – девойката с чайката. Няма нищо особено около статуята, просто на градските власти им харесал макета и си го поръчали , та да им украсява царската пътека.
Утре заминаваме за прочутите Плитвички езера, та от днеска зареждам батериите на камерите.

Плитвчки езера

FullSizeRender[2] FullSizeRender (4) Билетът включва влакче, две лодки и няколко километра пътеки – по суша и по вода. Ако са отворени пътеките над големия водопад, ще е още по- интересно, но вчера нямахме късмет.

FullSizeRender[6]

Това е цвета на водата, наистина. Падналите в езерата дървета бавно се вкаменяват, а по дъното, както и по скалите, от калцираните наноси и някакъв вид бсктерия, се образува шупливият камък травертин. Затова в каменните плочи от този материал се срещат останки от растения и животни.

FullSizeRender[5]
Красиво, нали? И само на един ден път с кола от София. За деца билетът е наполовина.  Колите на паркинга бяха от цяла Европа, а автобусите изсипваха на всеки 30-тина минути групи от Азия и ставаше една дълга манифестация по тесните пътечки. Доста често те не са обезопасени, пропастите са си страшнички, та трябва човек да си гледа в краката, още повече, че като напече, се появявали змии, което напомня за подходящите обувки, дето много туристи ги подценяват. Видях едни чехи, тръгнали по джапанки, японки се кривят на токчета, а това, че ти трябват литри с вода, е друг въпрос. Аз си допълних шишето от една чешмичка по пътя и скоро ме сви корема. Не помогна и ракията в близката кръчма. Ама пък кръчмата беше в едно село – всички къщи, построени във водата. Венецията на Хърватия.

FullSizeRender (5)

За него следващият път, както и за Сплит, за двореца на Диоклециан и още по-стария град-Солана, от времето на Цезар.

Хубав уикенд!
М.

 

Коментари

comments