Къде и как да намираме щастието, ни подсказва проф. Андрей Даниел
в арт галерия Нюанс,
от 8-28-и март
Уютната атмосфера на галерия Нюанс е естествена среда да преживееш миговете щастие, открити и поднесени от художника, но и да отключиш сетивата си за своите собствени мигове щастие така, както заглавието на изложбата се е родило от една история, разказана от сладкодумеца Ерих Кестнер в „Презграничното пътуване“: когато подготвяли строителната площадка за паметника на Моцарт на централния площад в града, попаднали на римска мозайка. На нея пишело : Hic habitat felicitas: „Тук живее щастието“.
Та и ние, през картините на Андрей, можем да надзърнем в себе си чрез закачливото му намигане и осветлим островчетата щастие, заровени в душите ни. Нещо, като да препочетем книгите на детството, за да усетим първичността на света.
Андрей е извършил своята душевна археология в Залцбург.
Град, в сърцето на Европа, слънчево усмихнат, и потайно-романтичен, роден от култура и отглеждащ култура. Не случайно Моцарт се е родил там. Музиката извира естествено и непосредствено, витае във въздуха, броди по кокетните оплетени улички и пасажчета, възнася се към строгия величави декор на подпиращите гърба на града строги Алпи.Щастливец е, който го е преживял. Алумни съм наЗалцбургският семинар, който се провежда в двореца Леополдскрон, където е живял и творил Макс Райнхард, основател на Залцбургския фестивал. Намира се отзад на хълма, на който е кацнала задължителната крепост, далеч от къщата на палача.
Останала в съзнанието ми по същия начин, както е нарисувана:паметник на нещастието и самотата, защото на километър около нея никой не е живял. Изгонена от всекидневния живот за назидание и поука: наказанието на наказващия. Но и като послание, че ако успееш да изолираш злото в себе си, ще можеш да се наслаждаваш истински на живота, какъвто е. Да се радваш и твориш красота.
На цъфналата магнолия, на чашата кафе, на на гледката на лозе, катерещото се лозе, оградено с крепостна стена. Ще отвориш душа за усмивките на света. Закачката на Андрей е и да кодира и себе си, и лика на баща си, Леон Даниел, сред музикантите, или така ми се струва? Но това означава, че миговете щастие, преживени от него в Залцбург са съкровени и истински. Такива, които звучат в душата като моцартова музика….Но и такива, каквито можеш да изведеш на показ и да поднесеш като подарък. В женския месец, на пример.
Паулиана Новакова
