Премиерата на балет „Арабеск“ е на на 11-и октомври в „Музикалния театър „Стефан Македонски“.
Как тази нелека за философи и изследователи тема е провокирала въображението и синхронизирала творческите импулси на екипа в търсенето на необикновен и креативен път за разкриване на смисъла на гениалното произведение „Божествена комедия“, ще научим от драматурга Майя Праматарова, хореографа Асен Наков и композитора Румен Бояджиев.
Майя Праматарова:
Броени дни остават до световната премиера на “Тайната Данте” с цялата трупа на Балет «Арабеск» – постановка на хореографа Асен Наков и съмишленици, изградена при изключително високо ниво на взаимно доверие.
Всеки от екипа вложи своята индивидуалност и разбиране, обогатявайки общата посока. В репетициите се проверяваха решенията, те се преосмисляха и придобиваха образ. Танцьорите активно се включиха в лабораторния процес и се вървеше назад и напред във времето по Пътя на Данте.
Специално за представлението композиторът Румен Бояджиев-син написа оригинална музика, а визуалната атмосфера се изгради от сценографа и 3D мапинг артиста Катрин Красимирова. Пространството се доизгради от костюмите на Адрияна Найденова. А прецизирането на всеки детайл и жест на танца бе процес, в който Олеся Пантикина и Даниела Иванова асистираха на хореографа.
Имах шанса да съм част от екипа още при възникването на замисъла, проследих много репетиции, виждах как спектакълът придобива внушителна сила и красота. Потвърди се догадката ми за вдъхновения и неистов труд на танцьорите, който поражда мащабни и едновременно съкровени спектакли като “Тайната Данте”.
Новият балет e поетично, емоционално въздействащо откровение на артисти със силна индивидуалност, интегрирана в цялостния образ на представлението. “Тайната Данте” е историята на всеки, открил себе си в пресечката между новото и натрупаното през хилядолетията, изразена с изискан, свойствен за времето ни лаконизъм.
Паулиана Новакова:
-Спектакълът „Тайната на Данте“ казвате, че е екипен проект. Кое ви запали и обедини за работа по толкова провокативна тема ?
Асен Наков:
– Да, самото произведение – „Божествена комедия“, е доста трудно и обширно като текст, в него има много исторически препратки, самата философия е доста сложна за интерпретация. Но в течение на вековете, след като е било създадено, има много различни видове интерпретации в различните изкуства – изобразителното, музикалното – оперни спектакли, а наскоро беше поставен и балет, който се казва по друг начин, но ние, като танцова форма доколкото знам, го правим за пръв път.
-С какво може балетът, или танцовото изкуство да допринесе за разрешаване на загадката „Данте“?
-Ние затова се събрахме екип – Майя Праматарова, която е драматург, много известна в своята сфера, тя успя да синтезира трудния текст до няколко основни неща и теми, които да бъдат ясни за зрителя. Това е самата философия – пътят на Данте. Не толкова събитията, които са описани, колкото самото преживяване на Данте, неговата представа за живота, за мрака, мъдростта и светлината. Това е необходимият път, който извървява душата през тъмнината, през изкушението да придобие мъдростта, за да постигне и разбере какво е светлината. Тоест, светлината не може да съществува без познаването на тъмната страна на живота. И според мен, самата „Божествена комедия“ е и в момента актуална, защото ние живеем отново в тъмни, безпросветни в духовен смисъл времена и ако не знаем какво сме, какво е наистина ценното в живота, и не умеем да се противопоставяме на това, което се случва, ние ще живеем в една тъмнина. Ако не разберем, какво сме.
–Въпросът е как всички тези послания могат да бъдат постигнати чрез езика на тялото? Тук се сещам за една мисъл на великата Пина Бауш, която казва: „Мен не ме интересува как тялото се движи, а какво тялото изразява“, как могат чрез тялото да се изразяват идеи?
-Много трудно се изразяват, защото, знаете, нашето изкуство не използва други изразни средства, освен тялото. Тук трябва да кажа, че Румен Бояджиев много допринесе с неговата музика, огромна част от всичко, което представяме на сцената се дължи на неговата музика. Докато тялото в съвременния танц, в модерния танц е едно преживяване един изказ на емоции, на дихание, на страдание или радост – тоест, ние по-скоро залагаме на това-да покажем емоционалната страна на историята „Данте“.
-Каква методика използвате в изобразяването на емоциите чрез тялото?
-Този път подходихме по различен начин от друг път, аз лично като хореограф. Искахме първо да постигнем картинно внушение, защото Данте много картинно описва образите, след това емоционално и чак на края-хореографски. Тоест, нас ни интересуваше визуалното изображение, актьорската част и след това чак-хореографската част. Чрез хореографията, като допълнение музиката, сценографията на Катрин Красимирова, която освен сценограф е и 3D maping, Ариана Найдеова е нашия костюмограф и драматурга Майя Праматарова – чрез синтеза на тези пет действащи допълващи се фактори представяме един по- синтетичен образ на Данте, на разбирането за Данте.
-Доколко може да се каже, че това е танцов театър или е търсене на друга естетика на балетното изкуство? Вие как се насочихте към съвременния модерния балет?
-Ами съвременният, модерният балет е доста разнообразен, той никога не се повтаря, няма един модел. Той дава свобода, аз също давам свобода на артистите да изиграят образа така, както го чувстват в момента. Някой път пускам музиката на Румен по различно време, когато имаме пауза, защото усещам как артистът подхожда в момента, каква емоция го води. Така че от тази гледна точка смятам, че всеки един спектакъл е сам за себе си и за момента. И това е историята на Данте. Тя засяга всеки един като отделен индивид, но отделно и засяга всички, като общество. Смятам, че изкуството е това-то да бъде живо. Всеки вижда една картина по различен начин.
-А може би в това е тайната на Данте? Всеки да стигне до нея по собствен път?
-Да това е философията на Данте-всеки да разбере че Адът и Раят съществуват тук, че от нас зависи-дали избираме доброто или злото и дали ще достигнем светлината.
-Разбирам, че музиката играе голяма роля в този спектакъл, вас какво ви провокира?
Росен Бояджиев:
-първо ме провокира работата с Асен. Защото Асен е доста труден артист за работа за работа в колаборация, защото неговият перфекционизъм е трудно постижим. Да не говорим, че за мен беше една невероятна школа да работя с човек, който има такава представа за нещата, такава неограничена фантазия. И когато започнахме самия проект аз разбрах, че чисто музикално ще трябва да се компенсира липсата на текста. Тоест, музиката ще трябва до голяма степен да помогне за това. Защото в противен случай публиката няма да може да възприеме всичко, въпреки, че то е много добре поставено и добре показано. Но въпреки това има нужда още нещо да допълни и помогне за възприемането на общата картина. И моят стремеж бе именно в това – музиката да бъде пределно ясна, да има лайтмотиви, да има мелодии, да не е както в момента се практикува в повечето случаи, музиката да е просто звуков дизайн, в който няма хармония, няма полифония, няма никакви композиторски елементи. Защото електронните звуци и компютрите много изместиха тези стари форми на построяване на композиция. Аз се опитах да има от всичко това. Плюс комбинацията от дълбоко електронни експериментални инструменти и звуците на симфоничен оркестър и солови класически инструменти. Така че, моята цел е била точно в това- да подпомогне възприятията по възможно най-силния начин. Така че, усещането да е наистина смазващо.
-Музиката наистина допълнително отключва емоциите
-Тя удря доста по-дълбоко, на подсъзнателно ниво аз винаги съм казвал-това е езикът на Господ, езикът на Вселената. И затова трябва да се внимава как се борави с музика. Защото тя може да обърка зрителя и слушателя, може да го заведе в неправилна посока и отговорността на композитора е точно в това- да бъде близо до хореографа и до драматурга и да води правилна посока публиката. Само тогава посланието може да бъде напълно ясно разбрано.
Асен Наков:
-Аз искам да допълня, по принцип музиката е душата и ритъма на сърцето. Не допълнение, а според мен водещото нещо в танца по принцип.
–А как работихте заедно?
-Разбира се, на Румен му беше трудно, защото аз работех малко хаотично започвах от сцени, които не са последователни и трябваше всеки път да се опираме на текста да четем, и на мен да ми се намести като логика, защото от големия обем информация трябваше да изберем определени по-силни сцени, които да останат в спектакъла. И другото е, че трудно се намира темпото. Темпото на различните сцени, енергията, с която те трябва да предадат. Грубо казано: бавно, бързо, средно, тъжно, радостно- тези основни настроения, жалони в изкуството се търсят много трудно, защото тук става дума з едно сложно, комплицирано изкуство, в което всичко е преплетено като в дантелена покривка. И вие всъщност не може много лесно да хванете основните нишки на нещата. И затова има този процес на търсене. Той не е от това, че няма идеи, а че има прекалено много идеи. И затова съм щастлив, че работих с този екип, защото те бликаха от толкова много идеи, че и до днес не сме сигурни дали сме реализирали най-хубавите (смее се). Но точно в това бе предизвикателството, което изиска от нас невероятно усилие да постигнем до това, което смятаме за най-добре.
Румен:
– В зората на Ренесанса, тогавашните хора може би много по лесно са възприемали написаното.Майя помогна в това отношение, защото тя много дълбоко разбира тази литература, сякаш е живяла в това време и успя да извади най-важните неща, за да можем да го пренесем на някакъв съвременен език. Защото от позициите на технологичния век, в който живеем много трудно можем да достигнем до дълбочината и смисъла на посланията на Данте.
Аз и в музиката съм се опитвал да направя една комбинация между самия звук на католическата Църква, тази средновековна строгост и догматичност на Христовата Църква, в същото време да има усещане за божествената истина, че вярата е нещо много светло и че Господ съществува. Чисто музикално ще усетите тези контрасти в самата музикална фрактура. Внимавал съм да не се прекалява с класическите прийоми, има места на които цитирам части от Фантастичната симфония на Берлиоз, има места на които се опитвам да достигна дори до музикалния език на Стравински, на Прокофиев, а има места, които са чисто звукоизобразителни и това местата, в които се случват най-страшните неща. Мъченията в Ада. Най-трудното за мен беше преходите от едното към другото. За да не стане еклектика, а да стане едно цялостно произведение. Така, както Чайковски ни представя „Лебедово езеро“ или „Спящата красавица.“
Това, което ние правим чрез изкуството е насочено към съвременния човек. Защото той има много преимущества, но има и много недостатъци. За съжаление, неговите недостатъци за свързани със неговата интелектуалност и неговата дълбочина, с малкото четене и с непознаването на историята. И това, което правим чрез изкуството, е да се опитаме да върнем културата на хората и да предизвикваме интереса. Защото вярвам, че от тези които ни гледат, все някой ще пожелае да прочете за да запознае с „Божествена комедия“
