Каква зловещо-смешна криминална история за пълнолетни може да се разплете от съдържанието на една пазарска количка с праз лук и какви подтиснати пренебрегвани, но взривоопасни социални проблеми могат да изскочат от нея? Парадоксално но факт. Най-неудобните истини с са пред очите ни, но замаскирани под прикритието на ежедневието са се превърнали сякаш в самото ежедневие.
Напрежението между половете, домашното насилие, агресията и нетърпимостта към другия при липсата на обществена санкция се превръщат в норма. В света, в който живеем, човечността, става все по рядко явление. Всекидневно ни заливат новините за деца, които бият и се гаврят със свои връстници, понеже са с нещо по-различни о тях. Задаваме ли си въпроса от къде са възприели този модел на поведение? Не. Търсим вината в доржавата и училището. Истинта е, че всяко семейство крие своите нелицеприятни тайни. Защото има нещо сбъркано в конструкцията на света, за което започва да се говори под сурдинка, като тук там надигат глас писатели и учени и то е в погрешно въприетата за догма доминация на мъжкото начало – извор на агресията, причина за войните и нетърпимостта към другия, или начинът, по който от древни времена до сега се управлява и семейството, и света. Феминизмът, извоювал фиктивни права, не оправи нещата. По-скоро ги задълбочи. Защото пренебрегваше очебийния акт, че жената е призвана да сътворява, създава, опазва, а мъжът е този, който руши и завладява. В сблъсъка на тези противоположности се крие същинският проблем.
За да разкриеш драматичната конфликтност на тази полюсност в междуполовото разпределение, трябва са използваш необичайни средства, силата на гротеската, на фарса, да преобърнеш гледната точка. Да доведеш до абсурд състоянието на нещата.
Ами и ако жената придобие мъжкия подход за да се откаже от своята подчинена роля, и се превърне в отмъстител за неправдите, които е преживяла? Този кошмар ни предлага авторът, Жан-Клод Дано.

Ето ти сюжет, в който трилърът и сатирата си взаимодействат, получава се сложна взривоопасна материя и са нужни добри актьори и умел режисьорски подход за да могат абсурдно комичните ситуации, които носят заряда на социални послания, да стигнат до съвременната публика.

Ето ги: Стефания Кочева- в стилистиката на черната комедия и гротеската, вдовицата, преживяла кошмара на неслучили се бракове, познала насилието от детинство, облякла ризницата на цинизма, превърнала се в машина за отмъщения, събираща под знамето си съратнички в борбата, обикновената домакиня, Лана Гекова, малтретирана постоянно и насилвана сексуално от съпруга си, невъобразимо спонтанна, чиято непосредственост, с която представя абсурдността на своите действия, превръща страшното в безумно комично и г-н Петипо, Любомир Ковачев, който е от онези, дето не смеят да признаят своята различна ориентация, защото са подлагани на непрекъснат остракизъм от обществото, който играе сложно, многопластово, вярно и органично.
Триото е в забележителен синхрон, режисурата Николай Младенов е намерила точните смислови акценти.

Не може да не се отбележи, че Сатиричният театър умело разработва със специално подбрани драматургични текстове, обмислен актьорски състав и добра режисура репертоара на своя Комеди бар Хепи Сатира. Постановките, които могат да се гледат там са с високо качество и подчертават мисията на театъра да се докосва до значими проблеми, да не оставя комедията на повърхността само на смешното, а да развива културата на възприемането и разбирането на сатиричния жанр.
Доставете си тази наслада за ума и сетивата да преживеете поредната доза отрезвителен смях.
драматург: Богана Костуркова
сценография: Кирил Наумов
звукова среда7 Даниел Иванов
превод:Милена Йоич
фотограф: Петър Петров





































