Отдавна имахме нужда от такъв театър. Който да експериментира и изследва нови възможности за театрална изразност и за нов вид общуване с текст и публика, театър, който предизвиква зрителите да излязат от сферата си на комфорт, за да застанат лице в лице пред оголените съвременни проблеми и темите табута. Като смъртта и болката, например. Консуматорското общество, превърнало егоизма в нормалност, не обича да се занимава с всичко, което може да разтревожи безпроблемното и задоволено съществуване. Затова е важно да се докосваме до такива теми, за да изпитаме способността си да съпреживяваме и пречистваме душите си.
Истинското заглавие на „Частици жена“ – „Спектакъл за всеки някога роден“ насочва към основния въпрос: Защо се раждаме, защо е тази велика мъка и болка, която ни въвежда в живота? И ни отпраща към търсене на смисъла на човешкото, на това, да си човек, към разбирането на човешките мъки и страдания.
Спектакълът започва с почти драстично документално представяне на родилен процес. Раждането се осъществява у дома, майката не желае да отиде в болница, иска да изпита всеки миг от събитието, чийто смисъл е да дариш живот и станеш родител. Раждането, макар мъчително, се осъществява, но детето умира. (Невероятно автентична е играта на Радина Кържилова, не мога да си представя, какво ѝ струва това!)
Какво се случва и през какво минава една жена, претърпяла такава травма и загуба? Разпада ли се нейната същност, как овладява гнева и отхвърлянето на реалността, обвиненията и самообвиненията, какво очаква от другите, как реагират те и кой как успява или не успява да се справи с болката?
Драматургията разширява фокуса на анализа, като подсказва възможност за осветляване на един глобален проблем на съвременното ни общество, а именно гаснещата способност да проявяваме емпатия, да разбираме страданието на другия, да оказваме емоционална подкрепа. Капсулирани в личните си интереси сякаш сме се обрекли на някаква емоционална карантина, която в голяма степен ни лишава и от способността да разпознаваме и разбираме и собствените си чувства.
Спектакълът не случайно е наречен: “частици жена“. Темата за чувствителността е най-естествено да се изследва през женското начало. Жената, която ражда, която създава живот, може да оцени и страданието, и смисъла на живота и смъртта. И може да намери сили да ги помири в себе си.
След разтърсващото начало действието се прехвърля в традиционна семейна обстановка и спектакълът проследява как тази личната трагедия рефлектира и в крайна сметка пренарежда взаимоотношенията между най-близките. Женските образи се наслагват, за да допълнят частиците от пъзъла- какви са причините за емоционалните разминавания и грешки, какво може да се поправи и какво е безвъзвратно е загубено. Драматизмът на случилото се отключва възможност за пречистващи преживявания и премисляне на различните житейски роли: сестрата, която иска да прави дясна политическа кариера, заблуждавайки се, че няма да допринесе за въздигането на някой нов Хитлер, която е спотаила ревността от детското съперничество за родителската любов, младата братовчедка- копие на едно ново поколение, добре шлифовано, но в някаква степен емоционално осакатено, защото живее в свят, в който всичко е подчинено на сметка и изгода и която смята, че ако осъдиш акушерката и спечелиш делото, ще излекуваш болката, майката, която губи връзката с децата си така, както губи паметта си,(недостижима Мария Каварджикова – не можеш да откъснеш очи от лицето ѝ, което във всеки един миг изразява обърканите състояния на безпомощност, вина, несъгласие, надежда, страх, любов) и която, застанала на свой ред пред лицето на смъртта, се опитва да намери начин да обясни себе си, да стигне отново до своите деца.
В огледалото на трагедията тези няколко женски образа чрез откъсналите се от тях парченца истинност преподреждат и пречистват по някакъв начин емоционалната структура на взаимоотношенията си. Дават шанс за осмисляне и преработване на болката.
Двете мъжки роли – Ларс, съпругът на Мая- Стефан Вълдобрев и Цветан Алексиев, съпруг на сестрата Моника, имат неблагодарната задача да представляват мъжката участ: да се предават и губят състезанието пред силата на женската същност. При всички случаи обаче имат силно и ярко сценично присъствие.
В действието са вкарани и други актуални политически и социални сюжети. Особен акцент е отделен на възхода на „десните“, като сигнал за задаващата се опасност по пътя, по който сме тръгнали да приемем за нормалност легитимирането на ксенофобията.
Този фон допълнително подсилва градуса на емоциите, които поражда спектакълът.
Великолепен спектакъл, разчертан и изигран с провокация към публиката, с превръщането ѝ от наблюдаващ в наблюдаван. Камера следи играта на актьорите, сцените се разиграват пред и зад гърба на зрителите, екрани предават на живо от всеки ъгъл, този кинаджийски подход преобръща гледните точки, това вече не е просто театър, а кино, можеш да четеш всяко движение на лицето, всяко чувство, усещането става толкова истинско, че зрителят сякаш става част от действието. Самата игра на актьорите е подчинена на една по-различна технология, изискваща огромно напрежение, концентрация и акумулиране на творческа енергия, която се предава и на публиката, в резултат на което преживяването е взаимно и разтърсващо.
Трябва да се подчертае изключителният подбор и съвместната работа на екипа: Радина Кърджилова, Мария Каварджикова, Стефан Вълдобрев, Ана Пападопулу, Цветан Алексиев, Жаклин Даскалова, Албена Ставрева.
Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музика – Емилиян Гацов-Елби.
Фотограф: Стефан Н. Щерев
Крис Шарков един от четиримата режисьори, обединени от новата програма на Камерна сцена на Народния театър „Иван Вазов“
Театър+ е платформа за дългосрочна и съвместна творческа работа за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции на съвременния театър.
Екип Василена Радева, Катя петрова, Крис Шарков, Стилиан Петров режисьори; Майя Праматарова-драматург.
Ключова дума на програмата е среща. Среща на екипите със специалисти и хора, свързани с темите на представленията. Изследователските и образователни модули със студенти са част от процеса по време на репетицията и след премиерата. Формират се партньорства с различни учебни и културни инстиуции, както и нови подходи за общуване с публиката.“Казват създателите на платформата:
Ката Вебер е унгарска писателка и актриса. Работи в сътрудничество с режисьора Корнел Мундруцо в различни театрални и филмови проекти с европейски театри и фестивали. Сред съвместните им продукции са „Белият бог“, „Луната на Юпитер“, и „Фрагменти от живота на една жена“ ( киносценарий, стъпил върху драматургичния текст на „Частици жена“)
