Генко Генков, един живот отвъд видимото, разговор с Аделина Филева

0
1530

Навършват се 100 години от рождението на Генко Генков, който  само до преди 17 години беше нас и все още сякаш ни се струва, че можем да срещнем разгърден и рошав, понесъл платната си по улиците на София. А се оказва, че обществената памет е съхранила  предимно митологизираните разкази за неговото прословуто бунтарство, демонстративно предизвикателният  му начин на живот в разрез с общоприетите норми, а твърде малко се знае за него самия, как е живял, какво действително го е вълнувало. Какъв е  бил той  видян през  неговия единствено истински свят на неговото творчество, чрез  картините в които е изразявал себе си? Това  се опитва да ни разкаже изложбата на Софийска градска художествена галерия, чиито куратори с много труд  са събрали голямо количество негови платна,  изследвали и издирвали документи и спомени за него, за  да слепят липсващите парчета от неговата биография.
Разговаряме с Аделина Филева, директор  на СГХГ и ръководител на кураторския екип, за портрета на художника отвъд видимото.

–Какъв разказ за Генко Генков е тази изложба, какво ще научим за него?

-От този разказ всъщност, ще научим няколко неща. Може би трябва да си припомним първо, че 2006-а година Софийска градска галерия подготви негова самостоятелна изложба,  на която той представи последните си творби, правени в периода 2002-2005 година. И си отиде. Сега, 17 години по-късно, когато отбелязваме 100- тната му годишнина, имаме възможност за нещо друго. Екипът, с който работим по тази изложба- колегите Красимир Илиев, Наташа Ноева, Ана Топалова и аз, решихме, че е добре да направим един времеви разказ на неговото изкуство. Да започнем от най-ранните творби и да завършим с най-късните. Защото Генко като художник, който е наш съвременник и го познават много хора, по един или друг начин, нямат представа как той действително е работел, от какво се е вълнувал, какви творби е създал. А той наистина изключително много е работил като художник.  Участвал е всяка година в общи художествени изложби, във всички е давал свои творби, самостоятелните му са предимно свързани с юбилейни годишнини. И той е представял винаги това, което в момента е направил. И за това, тази ретроспекция за нас беше много важна. И това доведе до едни много сериозни издирвания на различни места: държавни колекции, общински, частни колекции, докато се събере този образ и така днес могат да се разгледат живописни работи от 1949 до 2005-а година.

-Той обаче не е бил недолюбван от властта и не е бил закупуван от държавни институции, повечето картини  не са ли предимно  в частни колекции?

-Оказа се, че не е съвсем така. Когато ние тръгнахме да събираме работите, например Сливенската галерия се оказа, че има един много хубав масив от 15-ина творби. Ние, СГХГ, също имаме десетина негови работи. Държавните галерии почти навсякъде имат между 3  докъм 10-12негови  творби. Тоест, той е бил купуван. Защото, вие знаете и публиката може би да си спомни, а по-младите сега ще научат, че някога, от общите художествени изложби се закупуваха творби за държавните галерии. Тогава се избираше разбира се, имаше тематични общи художествени изложби, там вече творбите отиваха в определени райони на Бългагрия, както е в Добрич, или във Варна, или Сливен, Велико Търново. Творби, свързани с определени теми. За морето, за труда, за древната история…Някои от ръководителите на музеите са били близки негови приятели-художници. Самите те са наблюдавали процеса на неговото развитие, работата му и затова има места, където,  бих казала се намират бисерчета на неговото изкуство в тези общински галерии в страната. Разбира се, частните колекционери много малко са купували от него преди промените, преди 1989.

Бургас

– Преди 89-а той е бил низвергнат по някакъв начин, заради неговото ексцентрично и предизвикателно поведение  спрямо властта, наричали са го Лудия?

-Не знам,  колко е бил низвергнат. Ние тука много спорихме с моите колеги по този въпрос. Според мен, Генко винаги се е вълнувал само от своето изкуство. Само от живописта. Да, той обича да се бунтува,  той се дразни от неправдите, при него се събират много неща заедно. Той още като студент има, да го нарека, своите прояви на невъздържаност, имал е проблеми, но знаете ли, за мен той е много особен човек.  Неговите родители, като се ровехме се оказа, че те са много сериозно ляво ориентирани, с много сериозна дейност преди  9-и септември. Майка му е била и в затвора, преди  9-и септември.  Изненадващото е, че как да кажа, тази тяхна лява ориентация,   след 9-и септемри го е пазела. Дотолкова, доколкото ако е бил някой друг, без тази закрила, която е била много дискретна между другото, сигурно щеше да приключи като живот този човек.  А той недоволствал от всичко. Него го е дразнело, когато някой лицемери, като лъже, него го е дразнело прикриването на комунистите и неизповядването на истинските идеи както трябва, защото той има едни родители, закърмени с тях. Той ги е наричал комунисти-фашисти. Всъщност, той, като чели е искал да покаже, че се интересува от всичко и че за него няма забранени неща. Може би за това  на откриване на изложбите пее американски джаз, това е неговият бунт. Неговият личен бунт, към система, към хора, към всичко. Той не е от тези, които ще поведат революция, ще водят хора, ще правят протести.

 

–До колко този бунт с фалша на действителността намира отражение в творчеството му? Някъде казва, че изкуството е на една крачка от безумието на истината, коя истина го е предизвиквала, с какви средства я е изразявал?

-Ами това е неговата истина. Личи от неговите работи, че той наистина много е наблюдавал действителността, първо е взел всичко, което може от Художествената академия, след това много се е вълнувал от изкуството на другите. Наблюдавал е какво и как. И след това се вижда в работите му как той постоянно експериментира. Не спира от първата работа до смъртта си да прави експерименти с материалите, с композициите, но темите не се променят. Значи трябва да се вгледаме да видим, срещат се малко натюрморти при него, малко портрети на други хора, които той е харесвал и е ценял, през различни години е създавал свои автопортрети, през отделни десетилетия се е вглеждал в себе си но, разбира се, основен при него е пейзажът. Пейзажът е този, който го изразява,  може би природата е тази, как да кажа, мълчалива и дискретна спрямо него, за да ѝ се отдаде той изцяло и да създаде тези пейзажи. И се вижда, как те може да са по-светли и лирично-нежни, може да се види как всичко в тях е много експресивно, той по различен начин обработва фактурата, смесва различни материали, драска, наслагва, получават ес едни много експресивни работи, силни с много сериозно въздействие като произведения. Ние събрахме над 200 работи, а успяхме да изложим малко над сто, защото за неговите произведения трябва въздух. Трябва пространство. Те немогат да бъдат слагани на няколко реда или близо една до друга, още повече, че той в едно и също време създава разнообразни творби.

–Какъв е неговият основен език, цветовете ли са основно изразно средство?

– Аз казах, че живописта му от първите дни на творчеството еволюира. Тя еволюира не само като форми, но и като колорит и като сила. Могат да бъдат по-едри петна, или по-ситни, да се вижда удара на четката, разбира се, преобладават предимно оранжево-червените тонове, но пейзажите му първо са безброй като количество, второ, не са реалистични. Те са по-скоро визионерски пейзажи. Както казва Калина Тасева за него, тя го среща когато той рисува навън, на пленер, където тя също рисува и тя казва, много интересно, лято е, дърветата са целите в зеленина, всичко е много спокойно и красиво, а на Генко дърветата са голи, клоните щръкнали, разбирате ли. Той влага в този пейзаж това, което той иска да изрази. Темите му понякога може да са меланхолични, друг път яростно-експресивни, но така или иначе го разпознаваме от една страна по деликатните цветове в определени периоди, но от друга повечето хора познават повече тази негова огнена, яростна палитра.

Балчик

И може би трябва да кажем на публиката, че ние имаме две изложби, свързани с Генко. Другата е направихме в  галерия-ателие „Дечко Узунов“, която е наш филиал. Той самият е бил студент на Дечко Узунов. Там отделихме рисунки и графики. Изложбата там се казва “Търсене на образа“. Той проявява много рано таланта си, още ученик. За съжаление, оригиналите така и не стигнаха до нас. Което имаме, са копия, имаме една ранна негова рисунка от 1935  на един старец.  Много малко е запазено. Тези копия са запазени от семейството. Оригиналите не са останали. Той е завършил Бургаската мъжка гимназия и при завършването си прави изложба със свои творби, поощрен от своите преподаватели. Даже откупуват негови произведения,  до които ние не можахме да достигнем. Нито  да съберем информация къде са отишли тези акварели и рисунки.

Пейзаж 1949 Частна колекция

Но явно неговият талант  се е проявявал още много рано. Подкрепен от близките си той заминава за София да учи в Художествената академия. След завършване работи като печатар и словослагател. 7-8 години може би. Доста след завършването си започва да се представя в общи художествени изложби. Но това не му пречи да бъде художникът, който имаме и ние така на шега си казахме, че маршрутът на Генко се състои от три опорни точки: ателието, в което рисува, кръчмата, където се среща с приятелите и изложбената зала, където са неговите творби. Всъщност, той никога не е заемал някакви постове, това, което на мен ми направи впечатление, е, че много хора на негово място биха се възползвали от даденостите, които има. Той никога не е използвал ориентацията  на своите родители даже до края остава без ателие. Той няма собствено ателие. Рисува  в апартамента си. На земята, в стаята. В изложбата пускаме едно филмче: “Импресия“, където режисьорът го е заснел само как рисува. Без разговор. Лека музика върви и виждаме творческия процес на Генко. Боичките, платното на земята, виждаме платна, които могат и да се видят в залата. Но той си остава без ателие.

Автопортрет 90-те години, частна колекция

Много трудно изградихме биографията му. Изключително трудно. Аз не очаквах, че при почти съвременен артист ние ще имаме такъв проблем. Много малко снимки събрахме, той като възрастен не е обичал да се снима, дразнел се е дори оттова, но защо пък в младите си години не се е снимал? семейството му също имаше много малко снимки и документи. Интересни бяха неговите автобиографии, които той пише за Съюза на художниците с малки грешки в годините  като информация. Много хубави негови писма намерихме в частна колекция които той пише  до богомил Райнов, например когато тои е в лудницата, в психиатрията,   го моли да помогне да го изведе оттам, защото много му е тясно и не може да рисува.
Всъщност това е, което него винаги го е вълнувало- как и къде може той да рисува. Нищо друго. Разбира се и желанието му да посети европейските музеи, да отиде в Европа. Много трудно го пускат. Даже за Париж заминава за своя сметка.  Никой не го финансира.   Той е бил много буден ум, интересувал се е  особено особено много от областта на изкуството.

– Кое е уникалното у него и има ли някакво влияние върху неговото творчество, и с кого е сравним или може да се съпостави неговият стил?

-Неговият стил е много трудно да се съпостави,   виждат се влиянията, могат да се видят творби, които са по-синтетични, по-кубистични. Могат да се различи влияние на експресионизма, но аз мисля, че той не се е вълнувал толкова от художествените теории, а по-скоро той изразява своята изострена чувствителност по  свой личен начин. Значи ние можем да разпознаем елементи на определени стилове от 20-и век но всъщност, той отразява своите радости, възторзи, тъги, конфликти за които си  говорим, и всичко, което го вълнува. Всъщност един живот, отвъд видимото.

И аз се радвам, че ние успяхме да съберем и творби и да попълним тази негова биография. Разбира се, работихме в много архиви с колегите. Всеки на различно място. Архива на Съюза на художниците, Централен държавен архив, каквото събрахме от хора, които са го познавали, някои сами ни писаха и ни пратиха снимки като Павлина Вежинова ни прати две много хубави снимки от Созопол. Аксиния Джурова също ни дади много хубави снимки от изложба на Генко. БТА беше наш сътрудник и ни помагаха с техния архив беше страшно дълго търсене и ровене,   затова казвам, от един съвременен артист, който до преди 17години е бил жив ние да не можем да съберем достатъчно  за една богата и интересна биография. Разбирам, че той не е заемал преподавателски и други обществени постове, не е публична личност, но не знам как са се загубили документи за него. Даже Комисията по досиетата искахме да видим какви документи има, лежал е в Белене, а не излязоха за него документи. Излезе за неговата първа съпруга Гертруда, че  е била в Белене. Наистина беше голямо търсене. Надявам се сега и да успеем да подготвим албума, които сигурно ще се забави поради финансовата ситуация в страната и ще го  представим в  началото на есента. Ние, както всички, нямаме бюджет но се надявам септември да успеем. И това ще бъде първото систематизиране на творчеството на Генко Генков.

А дотогава, поради това, че събрахме много творби решихме всяка седмица по едно произведение от различен период да бъде в изложбата с малък разказ за него.

-Генко Генков заслужава да заеме своето достойно място да знаем повече за   неговото творчество интересът да не е продиктуван само от легендите и митовете около него.

-Има голям интерес към неговото творчество, даже на откриването, въпреки че беше проливен дъжд дойдоха страшно много хора, около 300 човека, което беше знак, че хората наистина искат да се срещат с този артист и сега продължава този интерес.

Автопортрет 70-те години, частна колекция

Куратори: Аделина Филева, Красимир Илиев, Наташа Ноева, асистент куратор : Ана Топалова
Дизайн на зали в СГХГ и „Дечко Узунов“ и рекламни материали: Надежда Олег Ляхова
Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.

Коментари

comments