„ОСКАР“ от Клод Мание. Режисура: Венцислав Асенов, превод: Венцислав Асенов и Борис Христов, сценография: Даниела Николчева, музика: Павел Васев
Изключително забавен, поднесен с елегантността на френския хумор спектакъл, в който динамиката на действието е толкова наситена, играта на актьорите толкова разнообразна и атрактивна, сюжетът толкова неочакван, че в началото дори нямаш време и да се засмееш. Но колкото повече хващаш ритъма на главоломно развиващото се действие, енергията на спектакъла те поглъща и започваш неистово да се смееш на веригата нелепи ситуации, в които изпадат героите, като освобождаващият смях в голяма степен и е плод на осъзнаването, колко ефимерни са представите ни за печалба и загуба.
Филмът „Оскар“ с участието на Луи Дьо Финес, който малцина си спомнят вече, вероятно е разсмивал тогавашната публика по свой начин. Но текстът на пиесата, първооснова за филма, в прекрасния превод на режисьора Венцислав Асенов и Борис Христов, е разчетен така, че да намигне и на днешната ни действителност чрез съвременната интерпретация на актьорите.
Не мога да не си представя, че във великолепното изпълнение на Руслан Мъйнов в ролята на Бертран Барние, не е вложена и доза ирония към печалбарската лакомия на днешните ни новобогаташи.
Но не търсете ярък социален патос. Противопоставянето бедни-богати се размива в повсеместния ламтеж за успех чрез измама. А в този стремеж човек може да е ту на върха и ту да се срива толкова пъти, колкото позволява илюзиите да го ръководят.
В пиесата в рамките на един ден това се случва многократно, от което настъпват главозамайващо непредвидими обрати. Това е комедия на ситуациите, които главоломно следват една след друга- абсурдни и неочаквани. Но и комедия на характерите, които кореспондират и с класическата френска драматургия
Имаме френски милионер, производител на сапуни, ексцентрична налудничава съпруга, разглезена дъщеря тийнейджърка, стремяща се да се откопчи от родителска опека, куп случайни кандидат зетьове и един, когото всички очакват, но го няма. Имаме непрекъсната игра с разменени куфарчета, в едно от които има диаманти, но то все се оказва не където трябва. Имаме слугиня, която става господарка и загубена дъщеря, която намира баща си и все пак над всичко витае любовта която, нали е комедия, печели накрая… май.
Да не разказваме сюжета, за да му се насладите напълно, но как се играят тези падове и възходи в задъхания ритъм на напрегнатото действие? Забележителна е работата на режисьора и екипа да постигнат максимален синхрон така, че в този водовъртеж от обрати характерите, които изграждат актьорите, да са плътни и открояващи се с присъствието си на сцената.
За динамиката на действието вероятно принос има и работата с пластиката на актьорите, заслугата е на Татяна Янева.
Завръщането на Руслан Мъйнов, за когото ролята е била при всички случаи и предизвикателство да покаже отново най-доброто от себе си в обичания от него театър, вероятно се е превърнало и в стимул за колегите му да приемат ръкавицата и участват в надиграването и себедоказването. Невероятна е енергията, с която задава тон на играта Мъйнов, който е нон стоп на сцената. Но актьорът същевременно във всеки един миг с максимална концентрираност успява да владее тази енергия без да позволи градуса на емоциите да снижи финеса на комичното изпълнение.
Александра Сърчаджиева е ненадмината в изобретателността си като мадам Берние. Ролята на налудната екстравагантна красива богаташка съпруга е благодатна, но интерпретацията на актрисата е наситена с толкова поведенчески обрати и невъобразими превъплъщения, че очи не можеш да откъснеш от нея.
Пламен Великов е е очарователно-искрен влюбен, френски наивен мошеник в ролята на Кристиян Мартен.
Маргарита Хлебарова като Бернадет сигурно много се е забавлявала, давайки воля на фантазията си в ролята на слугинята-господарка.
За Лана( Илияна) Гекова в ролята на Жаклин, която донякъде е и първопричината за поредицата лъжи и измами, адмирации за хрумването да използва езикови лапсуси. Сигурно много труд и е струвало да бърка и преобръща думите, но с тази находка като приспособление се получава и вероятно търсен ефект-да се подчертае цялата измамност и двойственост на действието.
Разглезената Колет-Анджелика Джамбазова, е напълно автентична в образа на ярък
представител на поколението, което не знае какво иска, но иска да го получи.
Ярки и находчиви са и останалите герои: Симеон Гълъбов- Филип, наперения масажист, Шарлот, Росица Александрова-забравената любов.
А къде е Оскар, ( Игнат Дълбоков, студент от театрален колеж „Любен Гройс“.) ще се върне ли да оправи нещата, дали Оскар е печелившият или губещият, ще разберете, ако гледате спектакъла.
Фотограф: Антон Даскалов
