Казват, че 50 процента от доброто лечение е срещата с добър доктор. Доктор, който умее да изгражда взаимоотношения на доверие и уважение с пациентите, да избира индивидуален подход в търсене на най-подходящата терапия и на базата на своята компетентност да полага комплексна грижа за болния. Вниманието и грижите допринасят за успеха на лечението. А и здравната ни система има шанс да заработи по-ефективно, ако се доверява на такива личности.
В навечерието на празниците ви срещаме с проф. Борислав Георгиев, ръководител на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница, София. Носител е на титлата „добър доктор“. Ще разговряме за за това, какво научиха медиците от срещата си с ковида, за постковидните проблеми със сърцето, за образованието и здравната култура, както и какво трябва да се направи, за да се повиши качеството на здравеопазването у нас.
А как се става добър доктор? Разговорът с професор Георгиев дава отговора.
Кое, професоре, ви насочи към медицината?
-Сложен въпрос, може би защото майка ми и баща ми са лекари, въпреки, че съм имал и съвсем други мечти, свързани с една обща култура, с литературата, но така се случи, да вляза в медицина.
-А как избрахте специалността кардиология?
-Майка ми е кардиолог. Цял живот съм бил свързан с кардиологията по един или друг начин. Имал съм контакти с много големи български кардиолози, така че наистина кардиологията ми е била винаги мечта.
– Носител сте на титлата „Добър доктор“. Но какво означава да си добър доктор, какви са принципите, които Ви ръководят?
-Хората определят добрия доктор. Но за мене добрият лекар е възпитание. Това е отношение към пациента, отношение към страданието на пациента. Пациентът не е източникът на финанси, както се възприема в съвременното общество, пациентът е болен човек, на когото трябва да се помогне. И за когото трябва да направиш всичко възможно, да му помогнеш. А не да отговориш на въпроса-има ли го, няма ли го заболяването и друго да не те интересува. Един лекар трябва да се замисли доколко той е полезен на пациента. Аз съм много доволен, когато дойде някой пациент и каже:“Ние се видяхме преди десет-дванайсет години, сега имам проблем и искам да го оправим.“ Защото на много места се случва така, че пациентът на третия, четвъртия месец се връща при лекаря си за корекции. Тоест, една терапия трябва така да се прави, че резултатът да е дългосрочен. А не да създаваме условия лекар и пациент да се виждат много често. Което означава, че или се прилагат неоптимални медикаменти, или определени медикаменти и терапии, които не вършат работа. Всичко това е свързано с познанието и с възпитанието.
-Сигурно от майка Ви сте възприели тези принципи?
-Да, това са принципи на едно старо поколене, което аз познавах. Лекари, отдадени на медицината, които създаваха една медицина през втората половина на миналия век и които, както и тези преди тях, аз познавам и наследници на големите лекари от началото на миналия век, бяха възпитани да мислят медицината като за изкуство. Професионалисти, които са били изцяло всеотдайни.
-Трябва да има приемственост.
– Отношението към пациента, това трябва се предава. Иначе самата медицина, самата кардиология се променя на три-четири години. Коренни промени има и във възможностите на диагностиката, и на терапията, и на всичко. И е много интересно как се променя се променя. Сега гледайки някои мои изследвания, които съм правил в научната област, просто се смея над тях. Но тогава беше това нивото. И все пак, те бяха приети в цял свят. Сега имаме много по-големи възможноси и в диагностиката и в лечението. Но и тогава се правеха наистина открития. Имаше възможности нещо значимо да се направи и то при много по-малки и ограничени възможности. Сега медицината стана толкова компютъризирана и модернизирана, че по-рядко се изполва мозъка. Докато преди повече се работеше с мозъка и може би затова бяха и големите открития.
-Какво предизвикателство за кардиологията се оказа коронавирусът?
-Ковидът се оказа предизвикателство за цялата медицина. Ние знаем, че има цели области, които не са ни ясни, но се оказа, че може и инфекциозните заболявания да ни изненадат. Ние живеехме в едно общество, което е уж добре организирано, но аз очаквах, че може да се случи нещо подобно. Защото когато са започвали през средновековието големите епидемии, те са се разпространявали за няколко години, тъй като хората са ходели по земята. А през последните години, знам една статистика, че средно един милион души във всеки момент са във въздуха.Тоест, това движение на хората е от съществено значение, защото така се пренасят инфекциите. А инфекциите, когато не си се срещал с тях, стават много опасни, защото хората заразявайки се, могат да развият най-острите и тежки форми.
Предизвикателство стана и в България, защото разбрахме, че не сме добре подготвени. Една от причините за това е, че в продължение на последните десет години, лекари не специализираха вътрешни болести. Защото такава специалност вече почти няма. Което означава, че за десет години можеха тези лекари да станат 1000. А хиляда добре подготвени интернисти, не тясно специализирали определени специалности, можеха да помогнат много в терапията на ковида. Защото ковидът не е само инфекция. Ковидът ангажира много органи и системи и затова се изявяват редица вътрешни болести, които трябва да бъдат добре познавани. Ковидът ни показа много неща. Аз имах една интересна лекция „Какво научихме от две години лечение на ковид и от сто години лечение на грип?“ Те са доста сходни, само че епидемиите от грипа са протичали по същия начин в миналото, когато хората са е срещали вируса за първи път. Но сега, заради много голямото развитие на медицината, видяхме редица болести, които се отключват от ковида, или които се влошават, или просто се изявяват, ако преди са съществували. Така че, на много неща ни научи. Но ни научи и как трябва да се отнсяме към непознатите болести. Не трябва да се създава в началото тази голяма паника, която се създаде. Трябва да се мисли. И нека с това да се занимава предимно медицината, лекарите, а не политиците.
-Не подсказа ли ковидът и нуждата от комплексно лечение, за което вие отдавна говорите? Защо все още България е далеч от световните практики за комплексно лечение?
-Аз отдавна говоря, че трябва да имаме комплексно лечение, защото сърдечно болните пациенти, не са само сърдечно болни. Те винаги имат и други, ендкринни заболявания, бъбречни заболявания, мозъчно-съдови забоявания и всякакви други. Така че ние реално подхождаме глобално към един пациент. Не изолирано. За съжаление, съвременните форми на обучение на младите лекари ги откъсва от тази възможност глобално да гледат на пациента, тъй като пак казвам, на тях им липсва Интерната, добрите познания в другите направления. Да, разбира се, един кардиолог не трябва да е блестящ ендокринолог, но трябва да знае всички състояния, свързани с ендокринологията например и да знае какви са подходите за лечение. Не да вземе хляба на ендокринолозите, но да знае какво да прави и какво да следи. По същия начин един кардиолог трябва да е добър гастроентеролог, добър нефролог, без да претендира да е специалист в тази област, но не можем да изолираме сърдечносъдовата система от другите системи. И за това ние правим непрекъснато обучителни конференции, които напоследък, последната година и половина са предимно онлайн, но които са мултидисциплинарни.
– Защото сега какво се оказва, пациентът с постковиден проблем тръгва от кабинет на кабинет и като се изчерпят пътеките, е оставен на собствен ресурс.
-Е, това е. Още ни учи ковидът. Ковидът още ни учи какви усложнения може да има и какви последици. Защото при другите заболявания ние знаем теоретически какво може да се случи след прекъсване или след овладяване на болестта, или какви усложнения настъпват. Докато тук при ковида все още се учим. Дали има дълъгковид, късен ковид, усложнеия на ковида, повторен ковид и пр. Още се учим. Но това учене не трябва да е за сметка на здравето и на живота на хората, а трябва да е добре мотивирано. И затова нещо, което се случи в медицината в последните две години, тъй като голяма част от публикациите обикновено са трудни за достъп, тъй като са платени или са само за абонати, в момента цялата литература, свързана с ковида, е на свободен достъп за лекарите. И те могат да видят във всеки един момент кой какво прави. Да, разбира се, появиха се и други проблеми. Като например, че някои започват да изказват личното си мнение, без то да се базира на доказателства и се създадоха така, някои дискомфорти в избора на терапия, Много често се казваше: „ хора, моето мнение е това, давам еди какви си лекарства“. Някои от тях се оказаха неподходящи и безсмислени. Но това бавно и полека отминава. Така или иначе, много неща се случиха. Ковидът е сложна болест, която след време може би ще ни бъде толкова яста и проста, че няма да ѝ обръщаме внимание.
– Как атакува коронавирусът сърцето, защо се оказа, че сърцето е от най-атакуваните органи?
-Ковидът засяга сърцето по много механизми.Те са директни или индиректни. Директният механизъм на ковида е миокардитът. Тоест, ковидът, като всяка вирусна инфекция, може да засегне миокарда. Но ковидът се оказа, че е болест на кръвоносните съдове. Тъй наречената ендотелна болест. Ковидът засяга с вируса или части от вируса, или с цитокините и с много механизми, които са в хода на инфекцията, ендотела- това е вътрешната обвивка на кръвоносните съдове и оттам идват усложнения като тромбози, вазоспазъм и други неща. Освен това ковидът, подобно на всички други инфеции, само заради високата температура, дехидратацията и такива фибрилни състояния, които са характерни и за други инфекции, може да влоши налично заболяване. Например една сърдечна недостатъчност, която е стабилна, която е компенсирана, изведнъж може да декомпенсира. И човек да започне да получава оттоци, задух, появяват се аритмии, подобно на много други вирусни заболявания. Тоест, в много аспекти действа ковида. Директно или индиректно.
-Вие сте главен редактор на списание „Наука кардиология“, проблемите, свързани с постковидните усложнения, ангажират ли вниманието на научната общност у нас ?
-В кардиологичната област тези проблеми са много малки, има много други важни проблеми, свързани със сърдечно-съдовата патология. Но веднъж годишно под ръководството на проф. Христова и доц Нина Янчева се прави една хубава конференция, посветена на ковида, където се събират специалисти от всички области, за да дискутират усложненията в тяхната област и възможностите за повлияване. Така че, ние дискутираме.
Но пак казвам и много обичам да го казвам и на колеги и на моите специализанти, ковидът не е единствената болест в момента. Ние трябва да мислим и за всички други болести, за да не стане така, че пациентът отива някъде, казват му-Вие нямате ковид и го връщат в къщи, а не е решен проблемът на неговите оплаквания. Тоест, не е единствено ковидът в момента. И не трябва да го преекспонираме, защото всички други болести си остват налични.
-Кои са важните дискусионни проблеми пред науката Кардиология, които са на Вашето внимание?
-Е, много са. Те са много големи направления, които трябва да се развиват. Едно много важно направление в момента, което почти не е залегнало в България, а се развива в световно направление и ние се мъчим да го движим, това е е кардиоонкологията. Понеже големи успехи има в онкологичната терапия-и в диагностиката, и в терапията, хубави медикаменти има, но се оказва, че има сърдечно-съдови усложнения. Тоест, поради доброто лечение на онкоболните, трябва да се замислим за сърдечносъдовите последствия.
Разбира се работи се във всички области: модерните лечения на аритмиите, неинвазивните лечения на някои болести на сърцето, които вече много навлязоха, като клапно-протезиране без отворена хирургия, интервенции, които заместват операциите и много други направления се развиват и то с бързи темпове в света и в България.
-Вие сте и преподавател. На какво учите студентите и в каква степен и обучението също трябва да се променя?
-Първо, обучението за последните две-три години изключително се опошли, защото беше дистанционно. Дистанционно обучение в медицината не може да има. Тоест, пациентът и студентът трябва да са лице в лице и трябва да се преглежда. Не може да се поставя диагноза чрез компютър или по снимка. Това не е медицина. Така че, последните няколко години студентите бяха повече теоретически подготвени отколкото теоретико-практически.
Много неща трябва да се променят в обучението, защото има разлики въобще в подходите на обучение в България и в Западна Европа. Но ние се мъчим да поставяме все пак едни основи на модерното обучение дотолкова, доколкото можем в тези условия. Защото наистина се различаваме.
-А на какво искате лично Вие да ги научите в човешки и професионален план?
– Първо, че медицината не е не е проста. Че всяко нещо в медицината трябва да се знае, защото то подпомага следващото надграждане. Тоест: анатомия, физиология, патоанатомия, патофизиология трябва добре да се познават, защототе винаги ще потрябват на един лекар, независимо в какво направление е. Че пациентът е жив и е с много заболявания и че трябва да се отнасяме към него като към болен човек. Да се стремим всичко да си изясним, или поне да диагностицираме, за да му помогнем, а не само да гледаме определеното заболяване, заради което той постъпва или се лекува по клинична пътека. Тоест, да поглеждаме към пациента глобално. А не да го изпращаме от един на друг специалист, докато най-накрая се получат 20-30 диагнози, някои от които и случайни.
Много неща студентите трябва да знаят, но първото нещо е, те трябва да бъдат хора.
– На какво ниво обаче е здравната ни култура?
-Българската здравна култура е на изключително ниско ниво. И това е, защото никога не е имало здравна стратегия за повишаване на здравното ниво. За съжаление, медии и други не говорят за здравна култура. Тук там се появяват предавания, които са повече с рекламен характер, отколкото за здравна култура. От там идват проблемите ни. Защото какво се получава в България? Българинът разбира от всичко, включително и от медицина. Той смята, че сам може да си постави диагнозата и че сам може да се лекува. Много реклами вървят по телевизията и те всичките са за вещества, които не са лекарства, а са хранителни добавки. Те нямат претенции за лечение и заблуждават човека, който няма добра здравна култура, че могат да му помогнат в лечението на една или друга болест, което не е така. Тоест, те не могат да заменят лекарствата, които лекарят му изписва.
Освен това нямаме правилна здравна култура на храрене, не познаваме рисковите фактори, продължават дори лекари да не се съгласяват, че намаляването на липидите, на холестерола със статини, които са златен стандарт в цял свят, е полезно. Напротив, смятат, че това е игра на индустрията . Препоръчват хранителни добавки първо, които са няколко пъти по-скъпи от статините, в някои случаи над 10 пъти! И които имат много по- малък ефект, а и които по същия начин не са естествен продукт, а са химически синтез. Тоест, тука не можем да кажем- ние намаляваме риска на пациента, защото му даваме естествен извлек от храна например, тоест всичко е химически синтез. Освен това част от тези добавки реално са прародителите на лекарствата, но в лекарствата те са изчистени. В синтеза си те са изчистени и следователно са с по-малко странични ефекти. Затова една добавка не може да се дава във високи дози, когато може би може да свърши работата на лекарство, защото има много странични ефекти.
А ние нямаме здравна култура и за спорт, за физическа активност, за движение, за ходене, никой не работи за да повиши здравната култура на родителите, за да намалят зависимостта на децата от компютри, от телевизия от телефон. Храненето не е научно обосновано особено при подрастващите. Консумират се вредни храни, каквито са голяма част от безалкохолните напитки със захар например, бързите храни, които са с високи калории и мазнини, тоест, създава се едно нездравословно хранене. Аз съм голям привърженик на програмата „Ябълка в училище“, -тоест да се консумират повече плодове и зеленчуци, при условие, че България е такъв добър производител. А не баничката и пицата, които вярно, са лесни за купуване и слагане в чантата на ученика. Но това не е правилно, след време ще страдаме от този тип поведение, защото подрастващите ще станат млади затлъстели хора със заседнал начин на живот и заболявания.
–След всичко, което казахте, парадоксално звучи едно скорошно изследване, според което 72% от българите се считат за здрави.
-Българинът в 100% е болен. В сто процента. Като има поне една болест. Да не кажа няколко. Възрастното население над 18 години около 40% имат високо кръвно. Около 30-40% имат повишен холестерол. Това са рискови фактори, които безспорно или трябва да се лекуват, или да се контролират с различни подходи.
-Тогава какво бихте посъветвали за коледните и новогодишните празници, за какво да внимаваме с храната?
– Е, сега (усмихва се) Дори в миналото българинът е обичал да си хапва по Коледа и Нова година. Моят прадядо умря на 110 години и не е спирал консумацията и на свинското, и на ракията и виното. Но какво е правил-те, двете прасета са се изяждали между декември и март. Тоест, свинско не се е ядяло цяла година и не се е прекалявало с месото. Работил е през лятото на нивата и по полето, полагал е физически труд, пил си е ракията, но не и когато е трябвало да работи. Така че нека българите да си хапнат, това са хубави празници, само това, което е добре да ограничат, е солта. И да ограничат преяждането и препиването. Хубаво е извън продължителните периоди на хранене да има периоди на на физическо натоварване, на движение, на ходене. Но е добре все пак човек да мисли за калориите и да има периоди, в които да си хапва повече зеленчуци. Сега е времето на ябълките, на морковите, на зелето. А в този конкретен период, нека ограничи само солта, тъй като в голяма част от случаите туршиите ни се правят повече със сол, отколкото по други начини.
– Светлите празници наближават, но и работата не спира, разбрах, че днес ви чака тежък случай?
– Имаме наистина един сложен,случай, но те са ежедневно сложните случаи, които са наистина редки. За Национална кардиологична болница е характерно, че приемамаме болни от цялата страна. И непрекъснато приемаме, обсъждаме, то затова тук екипът ни от специалисти е много голям от кардиолози с всякакви направления. Инвазивни и терапевтични, диагностични. Ежедневно имаме сложни случаи. Затова и ги приемаме, за да можем да сме максимално полезни. Този случай е наистина интересен, те са много редки такива случаи в света. Трябва да вземем становище, какво да ни бъде поетапното поведение и как бихме могли да помогнем на този млд човек.
-Какво е значението да имаш добър екип, колко важна е екипната работа?
-Без нея не може. Без екипната работа не може. Ние сме между другото единственият център в България, където имаме екипна работа и за детска кардиология. Защото има един контигент вродени сърдечни малоформации при възрастните, тоест, децата вече навършили 18 години , които минават при нас. Така че в нашите екипи понякога участват в обсъжданията и детските кардиолози. А иначе всички останали направления в диагностиката освен тесния специалист примерно рентгенолог или съдов хирург, винаги имаме и кардиолог. Тъй като имаме много общи подходи. Така че винаги обсъждаме екипно особено проблемните ситуации. За конвенционалната терапия все пак това е клиника, която беше със 100 легла и повече, достатъчно добри са кардиолозите да решават голяма част от проблемите сами.
–Какво си пожелавате за следващата година в професионален план?
-В професионален план си пожелавам много здраве на всички мои колеги и ако може да се сдобием с необходимата апаратура, защото в някои случаи създаваме професионалистите в България тук при нас, а работим с най-старата техника. Това си го пожелавам.
Пожелавам си също така да успеем да намерим възможност в болницата да се появят средства, с които да се създадат условия при които пациентите да се чувстват комфортно. Да се направят ремонти, каквито не са правени от десетилетия. И когато има добри условия за живеене на пациентите в клиниката и добри условия за диагностика, без да се страхуваме дали всеки един момент няма да се развали някой апарат, тогава наистина ще бъдем по-спокойни и ще можем много по-добре да си вършим работата.
Проф. д-р Борислав Георгиев e началник на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница, София. Специализирал е кардиология в Германия. Основните области на интереси в работата му са свързани с електрокардиологията, лечението на хипертония, профилактиката на сърдечно-съдови заболявания, епидемиологията, лекарствена терапия и др. Членува в Дружеството на кардиолозите в България, в Европейското дружество по кардиология, в Международния съвет по електрокардиология, както и в Академията на науките на Ню Йорк. Бил е член на борда на международната организация Нeart Friends Around the World. Автор е на мащабен брой публикации в научни списания и е главен редактор е на списание „Наука Кардиология“.
–
