В края на миналата година Европейският общ съд обяви решението си по дело T-612/17 Google и Alphabet срещу Комисията (Google Shopping).
Съдът отхвърли почти изцяло жалбата, заведена от Google и Alphabet срещу решението на Европейската комисия (Комисията) от 27 юни 2017 г., което установи, че Google е злоупотребил с господстващото си положение на пазара, като е предпочел собствената си услуга за сравнение за пазаруване (comparison shopping service – CSS) на страниците с общи резултати, а същевременно е понижил резултатите от конкурентни сравнения. Съдът също така потвърди глобата от 2,42 милиарда евро, наложена на Google от Комисията. Решението може да бъде обжалвано пред Съда на Европейския съюз (CJEU).
Може би най-важният аспект на това решение е, че Съдът вече официално признава, че практиките на самопредпочитане могат да представляват злоупотреба с господстващо положение и пояснява, че законността на такива практики не трябва да се оценява в светлината на традиционния тест, свързан с основни съоръжения или отказ за предоставяне на достъп. Вместо това „самопредпочитането“ може да бъде злоупотреба на собствено основание, заключение, което би разширило обхвата на член 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (TFEU) и би улеснило подобни констатации и в бъдеще.
Според Съда практиките на самопредпочитане (описани като „активно облагодетелстване“ и „активни изключващи практики“) биха могли да бъдат злоупотреба с господстващо положение, което потвърждава съществуването на нова категория поведение. Решението признава, че има известно разминаване в подхода между държавите членки по отношение на практиките на самопредпочитане, но националните съдилища и органи трябва да следват съдебната практика на съдилищата на ЕС, а не обратното.
Съдът настоява, че констатациите за злоупотреба изискват стабилен анализ на последиците за всеки отделен случай, като се вземат предвид „особените обстоятелства на въпросните практики“.
Контекстът, в който се случва самопредпочитането на Google, е от решаващо значение за установяване на злоупотребата. Съдът се позовава на принципа за неутралност на мрежата (т.е. на общото задължение за равно третиране на доставчиците на Интернет достъп), като заключава, че той „не може да бъде пренебрегнат при анализиране на практиките на оператор като Google ”, който заема безспорна ултрадоминираща позиция на пазара надолу по веригата и има специална отговорност да не позволява поведението му да нарушава конкуренцията.
Поведение, при което операторът предпочита себе си, не трябва непременно да отговаря на условията за необходимост и елиминиране на всякаква конкуренция, за да бъде признато за злоупотреба. Съдът прави разграничение между две категории казуси:
а. „пасивен” (и изричен) отказ на достъп – например, когато господстваща фирма отказва достъп до инфраструктура, която разгръща за собствените си нужди, но не се ангажира активно с други стратегии, за да постави в неблагоприятно положение своите конкуренти.
б. „активни” изключващи практики – например, предпочитане на собствени продукти/услуги в ущърб на конкурентите (т.е. практики на самопредпочитане), когато злоупотребата не се крие главно в отказа като такъв, а вместо това включва активни стъпки за дискриминация срещу съперници.
Съдът също така дава да се разбере, че практиките на самопредпочитане могат да бъдат забранени само когато имат или е вероятно да имат антиконкурентен ефект. Той подчертава, че по отношение на обективните оправдания за антиконкурентно поведение тежестта на доказване е върху фирмата, която разчита на подобна обосновка. Когато става дума за повишаване на ефективността, тя трябва да покаже, че то противодейства на всички възможни отрицателни резултати върху конкуренцията и върху благосъстоянието на потребителите.
Основен спорен момент в делото е предполагаемият умишлен характер на нарушението на Google. Google твърди, че предвид новия характер на анализа на Комисията (по-специално, Комисията заявява, че решението й е „прецедент, който установява рамката за оценка на законността на този вид поведение“), Google не може да бъде обвинен в злоупотреба с господстващо положение, извършена умишлено или небрежно. Въпреки това Съдът е на мнение, че в съответствие с установената съдебна практика, когато фирма нарушител е наясно с антиконкурентния характер на своето поведение, тя действа умишлено. В случая Google е бил наясно с господстващото си положение на пазара на услуги за общо търсене и трябва да е знаел, че поведението му подкопава равните възможности между различните икономически играчи, така че поведението му е в състояние да попречи на конкурентите или по друг начин да ограничи конкуренцията.
Ако делото бъде обжалвано, Съдът на ЕС ще даде повече яснота относно това, кои фактори трябва да бъдат взети предвид и как конкретно трябва да се извършва анализът, когато става дума за подобно поведение.
