САЩ-РУСИЯ- НАТО. СПУСЪКЪТ НА ДИАЛОГА С ОРЪЖИЯТА НА КОМПРОМИСИТЕ

0
1063

Предновогодишният телефонен разговор между американския президент Джо Байдън и руския президент Владимир Путин на 30 декември 2021 г. в полунощ изглежда изпусна част от парата в напрежението по линията Изток – Запад. Дръпнат ли е обаче пръстът от спусъка? Това ще проличи в преговорите в периода 10 – 13 януари по оста Русия – САЩ (10 януари) в Женева, Русия – НАТО (12 януари) в Брюксел и Русия – ОССЕ (13 януари) във Виена.

Путин и Байдън се разбраха да наблюдават лично преговорите в Женева, където двете делегации ще преговарят в по-широк кръг – с експерти от министерствата на отбраната, съветите за сигурност, държавните агенции по сигурността и въоръженията. В среднощния разговор, продължил този път по-кратко (предишният разговор продължи близо два часа), в рамките на 40 минути, двамата президенти уточниха какво очакват един от друг и от бъдещите преговори.

Джо Байдън е напомнил, че ядрена война е невъзможна и победител нея не може да има. Условието за по-нататъшен диалог е деескалацията на конфликта около Украйна. Американският президент е потвърдил решителността на Запада за изключително твърди санкции, ако Русия си позволи инвазия и не прекрати дислокацията на войски по съвместната граница с Украйна. Владимир Путин предупреди, че това може да доведе до радикални решения от руска стана до скъсване на диалога, което бъдещите поколения едва ли биха могли да разберат.

В двете си послания до Вашингтон и Брюксел, преценени като ултимативни, руският президент пръв каза „Стоп“ на военната ескалация. Някои го тълкуват като предупреждение, други като страх, трети  като заплаха. Външните наблюдатели изпитват усещането, че и САЩ, и Русия, бяха заинтересовани от безпрецедентно острата риторика около конфликта в Украйна. Двете страни си премериха силите, нагласите и приятелите.  Русия проведе учения с предислоциране на 10 хиляди войници и бойна техника, като показа, че няма да стои със скръстени ръце и няма да позволи да бъде изнудвана. Въпреки че войниците все пак бяха на руска територия, това на Запад бе разчетено като заплаха, а не като предупреждение. Разхвърляха се сценарии за предстояща руска инвазия в Украйна, едва ли не с превземане на Киев. Полски експерти добавиха още сол в раната, като започнаха да пресмятат как полската армия може да победи руската, ако обаче се модернизира (за което може да попречи руско-американско споразумение) и ако Русия не употреби ядрено оръжие. Чеченският президент Рамзан Кадиров пък заяви, че пехотата само чака команда към Украйна и той на мястото на Путин вече би я изкомандвал. Все пак разгорещеният чеченец уточни, че спазва субординация и това си е негово лично мнение. Руският военен експерт Константин Сивков, след като сравни двете армии – полската и руската, поясни че „можем да ги бием отвсякъде, навсякъде и по всяко време“. В украинския вестник „День“ се появиха териториални претенции към руски области – Воронежка, Ростовска, Белгородска. През 2018 г. украинският президент Пьотр Порошенко повдигна въпроса за компактно населените с украинци райони в Кубан, Приморието, Астраханска, Воронежка област на Руската федерация. Това е опасна тендения към ескалация на споровете не само заради сепаратистките настроения в конфликтните Донецка и Луганска област, а и заради предишни териториални претенции, които имат към Украйна съседни страни като Полша, Литва Украйна. Някои полотилози даже заговориха за „нов Мюнхенски сговор“ между САЩ и Русия, което още вдига градусите около Украйна.

Британското командване разгледа планове за изтегляне на своите инструктори от Украйна, ако конфликтът премине в „гореща“ фаза и даде знак, че британци няма да участват във военни сблъсъци. Сега канадски, полски и британски инструктори обучават сухопътни част в Украйна, като програмата бе удължена до 2023 г. с обучение и на военно-морските сили. Междувременно на Украйна бе предоставена и военно-техническа помощ от САЩ от радарни системи „Пейтриът“, патрулни катери, противотанкови системи от последно поколение. Ядреният самолетоносач „Хари Труман“ бе задържан в зоната на Средиземно море към Близкия Изток, а два американски разузнавателни самолета за наземно разузнаване и радиоразузнаване прелетяха над зоната на конфликта в Украйна.

Русия отвърна с полети на два стратегически самолета от военно-космическите си сили, които изтегли към Беларус и обяви програма от предстоящи учения с азиатски страни на тяхна и на руска територия, сред които Индия, Пакистан, Виетнам, да не забравим и Китай.

За Очевидно е, че САЩ  все по-трудно  ще поддържат предишните си глобални ангажименти, а и да воюват на два фронта – с Русия и Китай, е непосилна задача. Русия бе оценена като „враг“, а Китай – за „системна заплаха“, но в света се появяват и нови предизвикателства и полюси, застрашаващи американското лидерство. Асиметричните решения на Русия в областта на новите въоръжения налагат сдържаност във военната риторика. Американският натиск със санкции и търговски войни насърчава сближаването и взаимодействието между Москва и Пекин. В същото време Русия разбира, че военно-политическите й амбиции в момента надхвърлят икономическите й възможности. Докато Байдън се консултира с европейските си съюзници – Франция, Германия и Великобритания, Путин свика на „неформална“ среща  партньорите от ОНД, сред които премиерът на Армения,  президентите на Азърбайджан, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан. На срещата присъства и първият президент на Казахстан Нурсултан Назърбаев, архитект на евразийското сътрудничество.

Ясно е, че едва ли разпределението на силите Изток – Запад ще се върнат към ключовата 1997 г. (преди разширяването на НАТО към Източна Европа), както поиска Русия, както и трудно ще бъде оттеглено споразумението за Грузия и Украйна. Диалогът ще обхване възможното и невъзможното, но видимо САЩ все по-трудно удържат настойчивостта си, а втвърдяването на руската позиция води към появата на нови зони на сигурност и нови зони на влияние. Една от жертвите на евентуални коммпромиси може да стане Украйна, на която дори германски политици препоръчаха финландския модел – в ЕС да, в НАТО – не. По ирония на съдбата обаче в новогодишното си послание към нацията финландският президент Саули Нийнистьо заяви, че страната му е в правото си да подаде заявка за членство в НАТО.

По повод неразполагането на стратегически нападателни оръжия в близост до руските граници, Русия ще се държи така, както биха се държали САЩ, ако Русия разположи  по границите им настъпателни оръжия, подчерта помощникът на президента Путин – Юрий Ушаков. Има предпоставки за нормализиране на диалога с Вашингтон, но Русия не се стреми към договорен процес с обещания и протакания, а към реални гаранции, подчерта той.  Главното не е компромис, а реални гаранции за сигурност, заяви Юрий Ушаков.

Заместник-министърът на външните работи  Сергей Рябков поясни по повод предложения руски комплекс от мерки по сигурността, че не става дума за меню, от което да се избира, а за мащабни мерки за успокояване на напрежението. Руските предложения по стратегическата стабилност включват отказ от разширяването на НАТО на изток и от по-нататъшно приемане за членки на алианса на държави от постсъветското пространство, отказ от разполагането на военни бази в държави от постсъветското пространство, които не членуват в НАТО. Страните (САЩ и НАТО) поемат  задължения  да не провеждат учения със сценарии за употреба на ядрено оръжие, да не разполагат ракети със среден и малък радиус на действия в зоните на близост, да не разполагат ядрено оръжие в чужбина и да върнат вече разположеното, да ликвидират инфраструктурата за разгръщане на ядрено оръжие извън собствената си територия, да не разполагат въоръжения сили в районите, които биха били сметнати за заплаха за националната сигурност на другата страна, да се въздържат от полети на тежките бомбардировачи с ядрено и неядрено оръжие извън собственото небе.

Ясно е че геополитическите кризи в света, които обхванаха и Европа, стават все по-чести, а решенията все по-трудни. Старите международни договорености вече не съществуват, както и нови инструменти и правила. Въпросът беше кой ще каже пръв „Стоп“. Пръв беше Путин.

Как обаче да се тълкува това – слабост или далновидност? Четенето на взаимните послания на глас ще започне в началото на януари. Въпросът е кой ще се реши да натисне спусъка на диалога и как ще изглеждат оръжията на компромисите.

 

Коментари

comments