КОРЕН ДЪЛБОКО В НЕБЕТО    

0
109

Интервю с Боряна Сечанова*, хореограф и артистичен директор на Балет „Арабеск”.

-Г-жо Сечанова, цялата 2018г. продължава да е знакова за Вас и балет „Арабеск”. Не избрахте лесния път да отбележите 50-тата си годишнина с един спектакъл-фойерверк. Решихте всеки месец от изминалия сезон, а и до края на календарната годината да има различен тематичен акцент. И ето че идва време за премиера на поредния проект след броени дни.

-Да, на 24 октомври  ще представим сатиричния танцов спектакъл „The Bingo Projekt” с трупата и актьора Ники Станоев, както и със специалното участие на Bingo Simphony Orchestra. Хореограф е Асен Наков, това е нашият солист, който отдавна прави хореографии, така че неговото развитие следим всички. Започваме един нов сезон, който ще е много различен. Стремим се репертоара на „Арабеск” да бъде разнообразен, от съвременни спектакли върху класически произведения до такива, провокирани от актуални теми на живота ни днес. Точно такъв спектакъл е „The Bingo project”.

– Какво означава един спектакъл да е „четим” според  лексиката на хореографа?
-Танцът е едно от най-древните изкуства и е служил на древните хора да общуват със своите богове. Тялото в тези ритуали е като проводник на енергията на земята, върху която стъпваме и чрез движенията тази енергия зарежда пространството около нас. Не винаги движенията и жестовете са конкретни. Четимостта на танца достига до наблюдаващите чрез емоцията, която телата на танцуващите предизвикват.
Всеки хореограф има свой специфичен език и тъй като в момента говорим за спектакъла на Асен, за хореографията му, ще кажа само, че е изключително експресивна, енергийна, абстрактна, но от друга страна достига и завладява публиката чрез усещането, че и тя самата е вплетена в движенията на танцьорите с вниманието, което изисква от нея. Лексиката му е насочена преди всичко към експресията на движението, тя въздейства на подсъзнателно ниво, мисля, по-скоро с динамиката си. Не е пряко четима, но въздейства емоционално и е много близко до съвременните възприятия на младата публика за клипообразно поднесено изкуство. Не им трябва повествование и разсъждение, защото следят с очи и възприемат визуално.

-Все пак е вплетена и музика, която допълва възприятията?
-От една страна музиката е достатъчно популярна, а от друга – има авторски прочит на всички музиканти, една различна авторска интерпретация на музикалната група Bingo Symphony Orchestra.

„Арабеск” има авторски прочит върху класически произведения, така че тук май става дума за микс от индивидуални „прочитания”. Можем да добавим сценографията и костюмите?
-Най-ценното е именно това съчетание на авторски виждания. Асен Наков не преразказва сюжета на самото произведение, което се използва в спектакъла, а използва настроението на музиката по повод на сюжетната линия. Сценографията е на Елица Георгиева – известен театрален сценограф. Тя работи за първи път с „Арабеск” и мисля, че е много точно попадение, защото изчистената сценография е в естетиката на трупата. Костюмите са по-скоро театрални, което пък прави спектакъла не чисто балетен, а както аз го наричам, един фюжън в хубавия смисъл на думата. Има танц, театър, текст, драма, хумор, музика на живо.

-Казвате, че разчитате на взаимната провокация между участниците на сцената и публиката, т.е. на съучастието на зрителите?
-Докато не покажем един спектакъл, не знаем как ще бъде приет. Разговорът за естетиката на танцовите спектакли е дълъг и е въпрос на лично усещане, доколко можеш да разголиш личните си емоции и да ги изложиш на сцената. Трябва ли, доколко и как да се провокира публиката.

-Не е ли тъкмо тук тайнството?
-На нас работният процес ни е изключително скъп и за всеки артист това е най-голямото удоволствие, но когато и публиката стане съпричастна, може да се каже че е постигнат успех или обратното. В случая това е един много навременен спектакъл, защото в последните години има всеобща тенденция за профанизиране на изкуството. Мисля, че е много важно да отворим тази тема. Хубаво е да имаш широк поглед върху живота, но за да имаш истински успех, трябва да се съсредоточиш върху определени неща. За да си добър в една област, трябва да си професионалист и колкото по-задълбочено се занимаваш, толкова по-голям шанс имаш в живота днес. Животът ни е низ от случайности, които ние може да изберем или не, да вземем или не, но когато не си подготвен за това, се опитваш да лавираш и не винаги резултатът е добър.

-Разглеждате „Арабеск” не като ансамбъл, а като сбор от индивиди. Защо?
-Пак стигаме до различния „прочит”…Продължаваме живота на трупата като неконвенциален ансамбъл, като трупа в която солистите могат да се срещат с различни хореографи и да участват в различни спектакли. Явно пространството „Арабеск” е ценно, за да се запази 50 години. Това е място, където всеки талантлив човек има възможности да работи. Трупата не е толкова голяма, а и спектаклите не се нуждаят от корде балет. Един танцьор в „Арабеск” става все по-интересен с времето. В новия спектакъл, за който говорим, участват три генерации танцьори – от 25 до 45- годишни.  Имаме и един гост от първия състав на трупата, който е на повече от 60 години. Дори с това спектакълът е уникален и невероятна провокация за хореографа.

-Започнахте през септември с „Ромео и Жулиета” в Пловдив и В.Търново, след дни е премиерата за октомври, а през ноември има още една изненада за публиката?
-Да, ще ни гостува световно име – Анжелин Прежокаж, който ще направи един откъс  – „Нощите“ по мотиви на „Хиляда и една нощ“. За юбилея предвидихме Програма „Танцът и времето”. Идеята е да представим един млад хореограф и едно голямо име в хореографията. Представихме „Свободно разположени мисли” на младия арменски хореограф Аршак Галумян, който има кариера в Щатц балет в Берлин. Сега е ред и на втората част на Програмата с хореографията на Прежокаж. Предстои още едно заглавие на хореографа от „Арабеск” Мариана Крънчева и нов фрагмент на Мила Искренова.

-За Вас всичко ли е танц?
-Всичко може да се направи на танц. Много се забавлявам с това. Изпитах истински възторг като прочетох сценария на новия спектакъл, защото наистина всичко може да се покаже с танц. /Нали и когато двама души се обичат, могат да изразят това без думи – зад думите се скриват куп неща/. Танцът за мен е естествен изказ, човек танцува когато е развълнуван, когато е извън обичайното си сстояние и тогава той е искрен, изразява себе си. Унамуно говори за т.нар. вътрешна музика, която човек чува вътре в тялото си…

-Какво мислите за хората, които нямат чувство за ритъм и не танцуват?Ощетени ли са?
-Не познавам човек,който да не иска да танцува /дали може е друг въпрос/, емоцията трябва да излезе и да разтърси тялото.

-А защо казвате, че танцът е за младите?
-Танцът е изкуство на младите,танцът е движение, танцът е живот. Тялото е изразното средство на изкуството на танца и затова възможностите на младото тяло, на младите танцьори са много по-големи.
В съвременния танц техниките са толкова усложнени – динамика, бързина и стават все по-недостъпни за възрастното тяло, макар че пределът е много индивидуален. За един професионалист 40 г. са максимума. Тялото се изхабява физически в един момент. Важни са физиката и техниката.

-Като че най-важна все пак е възможността за себеизразяване?
-Детската ми мечта не е балета, ако това е подтекстът на въпроса. Преоткривала съм това изкуство с времето. Благодарна съм, че Балетът ме е приел мен и съм продължила в тази област и съм свързана именно с „Арабеск”. Артистите на трупата са изключително интелигентни. Почти всички са с висше образование  – журналистика, PR, икономика, с медицинско образование и др., което доказва че „Арабеск” не е за конвенционален тип танцови артисти. Оказва се наистина, че 50 години за трупа за съвременен танц е рядко явление и сме много горди, че у нас това се случва. Може би защото имаме „Корен дълбоко в небето”…

„Корен дълбоко в небето” е последната постановка на създателката на „Арабеск” Маргарита Арнаудова

*Боряна Сечaнова завършва Националното училище по танцово изкуство в гр. София през 1981 г. и е приета в състава на балетната трупа на Софийската опера и балет. След това продължава своето образование в Москва при проф. Олга Тарасова – през 1990 г. се дипломира със специалност Балетна режисура в ГИТИЗ.От 1991 г. работи като хореограф, а от 2000 г. е директор на балет “Арабеск”.Автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакъла на сцената на Национална опера и балет – гр. София, балет “Арабеск”, Народен театър “Иван Вазов”, Държавна опера – гр. Стара Загора, Държавна опера – гр. Варна, Държавна опера – гр. Русе, театър “Пантданс” и др.През лятото на 2006 г. е избрана за член на журито на Международния балетен конкурс, гр. Варна.

През 1996 получава Първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс в гр. Варна. Носител е и на наградата на Софийската община за най-добър спектакъл – за спектакъла “Фауст” през 2003 г. Заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават наградата “Кристална лира” за творчески екип за спектакъла “Carmina Burana” през 2006 г.
Автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакъла на сцената на Национална опера и балет – гр. София, балет “Арабеск”, Народен театър “Иван Вазов”, Държавна опера – гр. Стара Загора, Държавна опера – гр. Варна, Държавна опера – гр. Русе, театър “Пантданс” и др.
От 1992 г преподавател по модерни танцови техники в Национално  училище за танцово изкуство. 1994-1997 г. преподавател и директор на програма “Балетна режисура” – НБУ.
От 1996 г. преподавател в Американския Университет в Благоевград.
1997-1998 – преподавател модерни танцови техники “St.JONЕ” Университет, Сеул, Корея.

Коментари

comments