изложба на съвременно китайско изкуство в Националната галерия-Двореца
5.10-18.11 2018
„Приятелството между държавите се измерва с близостта между народите им, а близостта на народите се измерва с това колко дълбоко се познават техните сърца“- казва Директорът на Китайския културен център в София, в експозето си за откриването на изложбата на съвременно китайско изкуство в Националната галерия.
И сякаш тази фраза дава и ключ за вникването в изкуството на тази страна с хилядолетна история и култура, в която моментното и вечното, политическото и метафизичното съжителстват като ин и ян и определят мирогледа и възприятието за света. България е една от първите страни, установила дипломатически отношения със съвременен Китай. И това се явява знак който предопределя взаимоотношенията, и ще бележи дълготрайността им във времето.
Традицията е това, с което съвременните китайски художници влизат в диалог, интерпретирайки темата за нейната универсалност на езика на модерната живопис. На пръв поглед картините, 43 от 13 известни творци, са провокативни и експериментални, абстрактни и новаторски. Но във всяка една от тях могат да се разчетат кодирани сиглите на една култура, в която самопознанието и осмислянето на света има дълбоки философски корени- един щрих, детайл,елемент от техника, отключват връзките с традиционното световъзприятие. Всъщност, изложбата е разговор за съвременен Китай, но през историческата традиция, като в този разговор традиционната символика играе особена роля на преводач в отношението на творците към днешното състояние на Китай.
Изложбата е респектираща както със своята концепция, така и с богатата палитра съвременни творци. Кураторите са подбрали представители на различни школи, а впечатлението е за едно открояващо се самочувствие, както и за сериозна заявка за отчетливо присъствие на световната сцена.
„Отварянето на Китай към света и реформите, които започнаха преди 40 години, карат китайските художници да отворят умовете си и очите си към света и да се свържат със съвременната епоха..“ казват кураторите – проф. Пън Уей и Джао Ли.
Йен Пин „Излитане“
На откриването на изложбата присъства и един от художниците, участващи в нея
Ю Рондъ „Тези 40 години са много важни, за китайското изкуство, което имаше възможност да изучава европейското и световното и по този начин да се интегрира. Основен начин на работа в китайското изкуство е с туш и вода
Той бе и се превърна и в своеобразен гид, запознаващ публиката с техниките и символики
Ю Рондъ
„За вас това е абстрактно изкуство., но тук всеки щрих, и цвят имат отчетливо символно значение. ..казва той предред картитните на Ли Лей.
„Небето пита“ „Светлината на освободеното сърце“
„ Творците живеят в свят на свободната форма и създават изкуство в свободна форма. “ Казва Ли Лей за своето изкуство.
“
„Замъглена светлина“ Ю Рондъ
„Съвременното изкуство в Китай се интересува предимно от обществото, от развитието на обществото и духа на обществото и как историята и традицията могат да подтикват развитието“- продължава Ю Рондъ, обяснявайки и своите кртини. В „Замъглена светлина“ съм се стремил да изобразя натиска, напрежението, което изживява човек в съвременния свят, както и стремежа да се откъсне от притеглянето. Тук техниката е традиционна-туш и вода.
Традиционна е техниката и на Су Синпин:
„Пустош“
„Няма правилно и грешно в изкуството, именно заради различията съществува изкуството…Художниците на само умеят да рисуват, артистите са най-вече мислители..истинското изкуство е всъщност мисъл.“
Ли Хон
„Аз проучвам човешкото състояние духовното състояние на човек при определени обстоятелства, проучвам връзката между духовното състояние и заобикалящото човека, света и обществото. Моите творби целят да разкрият наблюдение върху човешкото духовно състояние чрез моето собствено вътрешно състояние, както и с епохата, в която се намираме.“ Разминаване на линии
Дуо Лан-на, представител на младежкото изкуство:
„Едно малко желание“
Фан Бо:
„Замръзнала гора“
Изложбата е пътуваща. част от проекта „Еидин пояс, един път.“Първата спирка е България.
