ОБЪРНИ СТРАНИЦАТА

0
267

 

Визитата на българския  президент Румен Радев в Русия обърна страницата. Най-сетне се сетихме, че има и национален интерес и няма защо да припяваме в хора с чужди гласове. Козлодуй не може, Бургас – Александруполис – не може, Южен поток – не може, Миг-ове – не може. Загуби ли България собствения си глас и защо се оказа, че всички  имат национални интереси, а ние – само директиви и началници? Северен поток – може, Южен – не може. Белене – не може, а скъпите ТЕЦ-ове – може.

Ние за всичко пишем стратегии,  а как да се развиват отношенията ни с Русия даже тактика нямаме. Каквото ни кажат. А ние знаем ли какво искаме?

Този път даже русофобите няма какво да кажат. Не е възможно да си с такава  висока енергийна зависимост и да не признаваш основния си доставчик на нефт и газ за стратегически партньор.

Президентът Румен Радев набра куража да каже  онова, което мнозина българи си мислят. Ние нямаме  интерес да развиваме конфронтация с Русия. Няма да коментирам предишният ни президент, на когото отвсякъде въоръжени руснаци му се привиждат. Сега, когато САЩ оттеглиха някои от военните си ангажименти и Европа трябва да налива средства във военните бюджети, американските мита атакуват европейските стоки, а конкуренцията на Китай става все по-силна, санкциите срещу  Русия стават  все по-тежко бреме. Някои злорадстват че  руската икономика ще забуксува, а на нас по-весело ли ще ни бъде от това? Президентът не взел със себе си министри. Ами ако беше взел? На други им била висока цената на руския природен газ. Ами нали ние отказахме да преподпишем Ямбургската спогодба, според която България запазваше привилигировано положение на инвестититор в руската тръбопроводна мрежа. А Германия ги преподписа като приемник на бившата ГДР. На трети недоволни от Кремъл са им високи вносните мита за нашите стоки в Русия. Но, нали България в епохата на развития социализъм, сама поиска в търговията с бившия Съветски съюз да се нареди сред развитите страни. Ето, наредихме се.

Нашият близък приятел Турция не се бои от руския газ,  нито пък от атомната електроцентрала край нашата граница. В бъдеще ние ще трябва да внасяме и ток, и газ, и бъдеще от Турция. Дано само не е във вид на Реджеп Таийп Ердоган.

Светът се променя. Преди политиката диктуваше икономиката. Сега икономиката диктува политиката. Струпващите се предизвикателства променят структурата на европейската и световната икономика. Дано не закъснеем с икономическите си приоритети.

Може би не е добър тон през една седмица в Русия да гостуват и президентът, и премиерът на България. Но…десет години не е имало среща между български и руски президент. Дали сега беше времето? А  кога? Нали търсим исторически визити, символи. 140 години от освобождението ни от османско иго, в навечерието на 24 май, десет години след последната среща на президентите на двете страни, в условията на замразен диалог и нарастваща конфронтация,  след срещата на Владимир Путин с Ангела Меркел в Сочи и преди срещата му с Еманюел Макрон… Историческо, знаково, символично…важно посещение.

Президентът Румен Радев очерта рамката, главното в очакванията от подновения диалог между двете страни. Едва ли е приятно да чуеш претенциите на другата страна, особено след като повечето от двустранните проектите са спрени от самите нас, макар и не по наша воля. Искахме енергиен шлем, сложихме военна каска. Ясно е, че президентът няма пълномощията да реши въпросите, засягащи изпълнителната власт, но ги постави на масата. Което е пробен тест за нагласите, за очакванията от следващата визита. Президентът Радев се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев само дни след като бе утвърдено новото руско правителство. Също добро съвпадение. Той се срещна в Москва с премиера, а в Сочи – с президента на Русия. Явно и Владимир Путин не бе много щастлив от разговора с нашия президент. Няма да е лесен и следващият му разговор с премиера Бойко Борисов, който ще пристигне от Киев. В него ще има и политически теми, наложени от нашето председателство в  ЕС. Но ние трябва да се научим да балансираме отношенията си. Както вътре в България, така и навън. Без ревност. С убедеността, че националният интерес е общ и никой няма монопол върху собствената ни сигурност.

А за онези, които обичат да четат инструкциите – обърни страницата или опитай да направиш нещо и сам. Така е с националната политика.  Ако не си я правиш сам, ще тия правят други…

Валери ТОДОРОВ

 

 

Коментари

comments