БЪЛГАРСКАТА ДУШЕВНОСТ В СЪЗВУЧИЕ С ДУХА НА МОДЕРНОСТТА

0
1032
Иван Милев

Представянето на изложбата :“Между традицията и модернизма“в СГХГ събра множество посетители и предизвика възхищение не случайно. Досега сякаш не бяхме поемали в такова количество нагледни доказателства за възможностите на българския творчески дух да доказва себе си, съизмервайки се със света. Някак си спорадични са познанията ни за художниците и техните творчески търсения от началото на 20-и век. Разпознаваме малко повече Майстора, малко по-малко Сирак Скитник, Иван Милев, Николай Райнов.  Но свикнали да четем историята през политиката, а не през културата, съвсем малко или въобще не си даваме сметка, в каква степен тяхното изкуство, без да загърбва националната си същност, е изиграло роля за формиране  на европейското ни битие и самочувствие, за самоосъзнаването ни като европейски народ, приобщен към модерността.

20-е години на 20-и век е време, което така и остава недоизучено  и недоосмислено. Сякаш не искаме да си отговорим как така всички области на  духовния живот тогава след Освобождението, се оказват в подем, за разлика от злощастния ни преход: науката, езикознанието, историята, архитектурата, изобразителното изкуство,театъра, киното. Как за нула време на мястото на схлупени паланки в столицата възправят снага изумителни еврипейски сгради, а на сцената на току-що построения Народен театър се играят драмите на Стриндберг,Кнут Хамсун за публика, която доскоро най-много да е плакала над „ Многострадална Геновева“.  Как кръгът „Мисъл“ просвещава умовете на новоизпечените граждани с великите философски умове на века, а в живописта навлизат влиянията на символизъма, сецесиона, експресионизма…


Никола Кожухаров: „Самовила на елен“       „Алегория“                                                 Основават се дружества, художници и архитекти се обединяват в името на новото. Стремежът за обновление на изкуството обаче, не изоставя българската традиция, а черпи вдъхновение от нея. Но историческото минало, традициите, митологията, фолклора, се интерпретират през модерността, за да разкрият на съвременен език богатството на българската душевност. За разлика от сега, когато спорим с европейската си идентичност и я противопоставяме на някаква българска „изконност“, представите за „модерност“ и „националност“ тогава не са враждували, а в съзвучие са допринасяли за себеизразявата на българския творец.


Никола Кожухаров „Кукери“                             Георги Машев „Янините девет братя“

Изложбата представя творби на знакови за българското изкуство автори: Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Иван Пенков, Николай Райнов, Пенчо Георгиев, Иван Лазаров, Никола Кожухаров, Борис Денев, Георги Машев и др. Произведенията са от фонда на СГХГ, на Национална галерия – София, Регионален исторически музей – София, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, Държавна агенция „Архиви”, Национална художествена академия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Съюз на българските художници, Градска художествена галерия – Пловдив, художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Сливен, Шумен, Русе, Исторически музей – Самоков, регионалните исторически музеи в Добрич и Враца, частни колекции.
Куратори саи на изложбата са Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски. Консултант към проекта е Татяна Димитрова,художник Надежда Олег Ляхова.


Иван Лазаров „Среднощно бдение“


Иван Милев
„Експозицията обединява произведения, които показват различните посоки на модернизиране, но същевременно отразява продължението на традициите от предходните десетилетия в младото българско изкуство. Фокусът е ориентиран в една определена посока – търсене на национална идентичност и изграждане на образи, въплъщаващи тази идея. Обособени са четири отделни тематични линии, които ясно могат да се проследят в българското изкуство от периода, а именно: интерпретации, вдъхновени от приказно-поетичния фолклор, произведения, свързани с християнството и християнското наследство, интерес към обредите и обичаите и представяне на образи от българското село.


Константин Щъркелов               Дечко Узунов

Специално място е отделено на печатната графична продукция, а експонати на приложното изкуство допълват представата за художествения живот от епохата.“ Информират организаторите.


Владимир Димитров-Майктора                             Сирак Скитник

Действително картините и платната са подредени тематично, професионално от кураторите, с препратки към бита и материалния свят на българина, аранжирани са носии,  шевици, порцелан, градски предмети. Всичко това визуализира епохата, прави я жива и осезаема.

Проектът е посветен на председателството на България на Европейския съвет и се осъществява с подкрепата на Аурубис България – АД и Програма „Култура” на Столична община. И е на разположение за посещения за публика до 5-и август.
Не пропускайте.

Коментари

comments