ПО РЪБА НА БИТИЕТО. ВАЛЕНТИН ГАНЕВ В “СПУСКАНЕ ОТ ВРЪХ МОРГАН”

0
1311

по Артър Милър в Народния театър

Вероятно АРТЪР МИЛЪР е привнесъл много от горчивия опит на собствените си житейски драми, създавайки сюжета на тази пиеса. Да припомним, че драматургът, една от забележителните американски литературни легенди, е известен и с многото си любови – последен съпруг е на самата Мерилин Монро. И може би затова поднася вечните екзистенциални проблеми, свързани с верността и любовта по един твърде личен, иронично – предизвикателен начин. Разказвайки на пръв поглед комичната история на мъж, катастрофирал в планината в снежна буря, попаднал в болница, където очи в очи, нищо неподозиращи, се срещат двете му съпруги. Законната и незаконната. Комичната ситуация отключва обаче вечния и непреходен за човека въпрос – кой е истинският смисъл на живота?  Да следваш поривите на желанията си, но да нарушаваш обществените норми, или да се ограничаваш?
И кога човек е по-щастлив или по-нещастен – когато спазва нормите или когато ги нарушава?

Един мъж строи дом, създава семейство, сади домати в градината, едновременно с това в мазето прави бомба, която може да взриви всичко, създадено от него.“ Приблизително цитирам реплика от текста. Въпросът е, кога ще гръмне бомбата, която която ще унищожи съграденото: две семейни огнища, две съпруги и две деца. Които нищо не подозират едни за други и следователно за драмата на неговия двойнствен живот. Затова са и напълно щастливи в своя.
Двете съпруги – истинската и фалшивата, живеят добре обгрижвани в света на лъжата. Едната, дъщерята на пастора, законната – умна, перфектна, сдържана и безупречна, освен че е задоволена материално, не е лишена и от инцидентни припламвания на съпружеска страст. Лаймън не е престанал да я обича или поне да й се възхищава. Тя е домът, съзиданието, опората – олицетворение е на притежанието. Другата е всичко, което не е добрата съпруга: вихрушка, лавина, предизвикателство, изпитание, с други думи – олицетворение на мъжкия копнеж по завоевание. Олицетворение на жените, по които мъжете захласнато се обръщат, но не се осмеляват да постигнат. Лаймън се осмелява. Оженва се и за нея. Подарява измамно щастие на още една жена. Единственият нещастен в тази бигамна ситуация е самият той, защото живее с истината.


Ще взриви ли Лаймън бомбата? Всъщност, пиесата започва психологически отзад напред. Бомбата е взривена. Лаймън  не е катастрофирал случайно. Търсил е смъртта, която да го отърве от жонглирането по ръба на битието. От невъзможността да намери верния път. Верния отговор.
Кога е щастлив  мъжът – когато задоволява страстите си, или когато им се противопоставя?
Защо поколения наред са знаели отговора? Бащата на героя  е ставал сутрин с нетърпение за да влезе в дюкяна и подреди бурканите и се е чувствал щастлив, а синът му се опитва да взриви живота си, защото не може да подреди хаоса, в който живее. Тук има препратки към биографията на самия Артър Милър, син на полски  емигрант от еврейски произход, започнал от нула, благодарение на работоспособността си постигнал много, магазин в Манхатън, загубил всичко по време на голямата криза 29-а, но отново стъпил на крака. Протестантският дух на Америка е залогът за успеха на нацията.Този дух се гради на въздържанието. Да работиш неуморно, да не харчиш излишно и да не се отдаваш на поривите си, означава да си верен на Бога. Но едновременно с това протестантският аскетизъм причинява дълбоки психологически травми. Защото потиска естествените желания, като налага закона на лицемерния морал. И настъпват дълбоки екзистенциални катаклизми. Артър Милър е решил да стане писател след като прочел Достоевски. И тръгва да изследва въпросите, които рушат праведно съградения успешен свят на почтения, интегрирания човек. Не случайно в английския език думата за почтеност integrity – и за цялостност, интегритет, е една и съща. Той я подлага на съмнение – кога си ти самият, когато си верен на това, което другите смятат за истина или когато си верен на това, което ти смяташ за истина.
Защото човек е устроен да следва пътя на желанията си. Ограниченията го правят нещастен. Но, пак повтаряме въпроса-става ли човек по-щастлив, когато ги наруши? Когато наруши целостта на общите правила?
Където започва изборът, свършва раят, свършва невинността. Какво е раят, освен отсъствие на нужда да избираш?“ – казва някъде драматургът.
За Лаймън няма избор, защото и двата избора за него са истински.
И все пак, да избираш е това, което те прави човешко същество. И да си носиш кръста на избора.

 

Режисьорът Николай Ламбрев –Михайловски,  освен че потвърждава пристрастеността си към силни текстове, доказва и умението си да работи задълбочено с актьорите. Той прави театър не за да смае публиката с ефекти, а да я накара да се замисли, да потърси нови отговори на тревогите, които всеки таи в душата.
Освен това следва традицията на Народния театър – да се търсят и  поставят дълбоко психологически пиеси, чиято цел е да преобразяват зрителя.  Пиесите на Артър Милър отдавна присъстват на сцената на Народния театър – “Салемските вещици” (1956 г.), „Смъртта на търговския пътник”(1964 г. и  2011 г.), само да си спомним, а който помни е щастливец –  „Цената”(1968 г. и 1992 г.) с Апостол Карамитев.
Такива постановки остават дълго да човъркат нещо в душата.

Изборът на ВАЛЕНТИН ГАНЕВ за ролята на Лаймън Фелт е откровение. Изключително преживяване е да гледаш  актьора отблизо, на камерна сцена. За да преживееш образа, който създава, като съумява да предаде всички драматични преживявания с неизчерпаема вътрешна енергия, която го държи непрекъснато „на ръба“ на възможностите, в опозиция на самия себе си, разкъсван между двата лъжовни свята, които е създал, но същевременно сам – безкрайно истински. Контрастен, но също толкова органичен е и Йосиф Шамли, който е има трудната обратна  роля на лицемерния праведник. неговата драма е не по-малка – само че е  скрита, подтисната, изтласквана неволно и отново овлядявана. Йосиф Шамли се откроява със силно присъствие на сцената.


Умело подбрани, верни и точни на образите, са и двете съпруги, ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА в ролята на Тео Фелт, ИЛИАНА КОДЖАБАШЕВА в ролята на Леа Фелт, ЕВА ДАНАИЛОВА в ролята на Беси, ЕВА ТЕПАВИЧАРОВА в ролята на сестра Лоуган.

Снимки:Антон Марков

Превод: Любов Костова
Сенография и костюми: Чайка Петрушева
Музика: Добрин Векилов-Дони
Мултимедия: Иван Москов, Полина Герасимова
Драматург на постановката: Светлана Панчева

Коментари

comments