УСПЕШНИ ИСТОРИИ: ДА ПРЕГЪРНЕШ МЕЧТАТА СИ И ДА РЕАЛИЗИРАШ СЕБЕ СИ

0
3081

Мария Юрукова е родена в Добрич, но се определя и като пловдивчанка, нищо, че живее в София. Тя е клиничен психолог по образование, криминален по професия и сравнително наскоро е напуснала една доста престижна професия, която малцина са квалифицирани да упражняват в България. Водена от своята социална предприемчивост и желание за развитие, се хвърля стремглаво напред към хобито си да плете.

Много обича планината, дивото къмпингуване, бира с приятели в някой парк, да кара колело или просто да слуша звуците на гората и не на последно място – има 2 котки, които са доста важна част от живота й.

„Плетчица“ е нейната страница във фейсбук, която се  оказва нещо повече от представата ни за кълбо прежда, една кука и ковьорчета. Там съвсем скоро се появи и кампанията “Дари тениска, спаси една плетка”.

-Как стигна до „Плетчица“, Мария?
–  Започнах на шега, но към днешна дата се оказва основното ми занимание. В началото просто си направих профил във Facebook и качих няколко снимки на неща, които съм правила и то само защото вече нямаше на кой да раздавам подаръци. Постепенно започнах все повече да плета, все повече да качвам снимки,  повече интерес да има към моите изделия, все повече посещения на страницата ми, запитвания, положителна обратна връзка и така до днес.

 

 

„Плетчица“ е пространство, което отразява мен самата – не това дали имам определен образователен ценз или упражнявам определен тип професия, дали имам определен социален статус и прочие, а мен самата –  такава, каквато съм с всичките ми странности, привички и интереси. И заедно с мен израсна и „Плетчица“ и се промени. Ако в началото тръгнах някак плахо и семпло, плетях малки, цветни панерчета, сега съм се насочила в доста по-различна посока, а именно справяне с текстилните отпадъци. Реших, че чудесно мога да съчетая всичко – плетене, рециклиране и психология.

 

-Плетката при теб е като наследство от баба или…?
-Определено съм израснала с плетенето. Баба ми беше професионална плетачка, майка ми може чудесно да плете. Имаме някакви огромни плетачни машини на село, шевни машини, чували с прежда, куки и какво ли не. Определено не ми е чуждо, да. Но аз започнах да плета през последните години. Преди не проявявах особен интерес и смятах, че е дейност само за възрастни хора, предимно баби. Но плетенето е нещо, което ме успокоява, спирам да мисля като плета и забравям всички досадни, незначителни проблеми от ежедневието, които само ме смущават. Има дни, в които мога да плета по 12 часа и въобще не разбирам, че е станало вечер. Има вечери, в които не искам да излизам с приятели, а да остана в нас и да плета, за да завърша определен проект, който съм почнала и просто нямам търпение да видя как ще се получи.

-Всичко ли можеш да плетеш? Има ли нещо невъзможно?
-Определено има какво да уча. И със сигурност не мога да се сравнявам с някоя бойна родопска баба. Например плета почти само на една кука. Бих желала да напредна и на две куки. Искам и стан, но не може всичко едновременно. Не съм плела дрехи, но не ми се и плетат – някак са ми скучни.

-Какви дрехи носиш ти самата?
-Май стилът ми се води спортно-елегантен. Не следя модите и това, което е актуално. Просто една дреха ми харесва, друга не. Гуменки, дънки и тениска. В общи линии това – държа да ми е удобно. Аз не съм много по пазаруването, досадно ми е да обикалям всички тези магазини и да си търся дрехи, а ако трябва да пробвам – това просто би ме побъркало. Почти винаги си купувам дрехи, когато наистина ми се налага.

-Какви материали предпочиташ?
-Предпочитам естествени материали – усещането е друго. Не само при докосване на самия предмет, но и в процеса на изработка. Просто е друго. Но към днешна дата съм се насочила почти единствено към рециклираната прежда като материал.

Дари тениска, спаси една плетка – как ще разплетем това изречение:) ?
-Много искам да привлека широката общественост към проблемите, свързани с текстилните отпадъци. Малцина са наясно, че текстилната промишленост е втората по замърсяване индустрия в света. Постоянно се купуват нови и нови дрехи, старите просто се забравят или запълват нечий гардероб години наред, но рано или късно стигат до боклука. В България няма особено адекватни начини за рециклиране на текстил – в общи линии се гори, което замърсява въздуха и природата по неописуем начин.

С кампанията “Дари тениска, спаси една плетка” събирам тениски – стари, с петна, скъсани, извън модата, всякакви. От тях правя прежда, с която плета свежи и цветни интериорни решения – пуфове, възглавници, килими. Така вече произведен ресурс го преобразявам и създавам от него модерни  и уникални продукти. Прави ми впечатление, че има хора, които не искат да се разделят с любимите си тениски, но никога повече не биха ги сложили – аз предлагам вариант, в който обичаните им дрехи ще заживеят нов живот, вплитайки ги в продукт, който могат да ползват. Други пък нямат тениски, но много им допадна идеята да си закупят изделие от рециклирана прежда – така хем имаш нещо готино, хем помагаш на природата.

 Мария казва, че текстилната промишленост е втората по замърсяване индустрия в света. Ето източници във връзка с това, че текстилната индустрия е втората по замърсяване промишленост в света:

https://www.ecowatch.com/fast-fashion-is-the-second-dirtiest-industry-in-the-world-next-to-big–1882083445.html

http://smallbusiness.chron.com/kinds-pollution-textile-factories-give-off-77282.html

https://textiletoday.com.bd/holistic-approach-towards-sustainable-fashion-industry-part-1/

https://www.alternet.org/environment/its-second-dirtiest-thing-world-and-youre-wearing-it

Снимки: Александър Киричев. Снимка и Андон Ендрев.

 

Коментари

comments