СРЕДЕН ПРЪСТ ИЛИ ДА ВЛЕЗЕ ПЕТАТА ВЛАСТ

0
301

Мълчанието в  обществените медии изглежда все по-странно. Няма нищо по-страшно за четвъртата власт от примирението и страха, от нископлатеното спокойствие. Тази тишина е най-плашеща. Заплатите в обществените медии не се променят, бюджетите не се променят, недоволните си отиват. Заплатите на „звездите“ в частните електронни  хвърлят звезден прах върху мизерните възнаграждения в печатните и в т.нар. „нови“ медии. На все повече места не се изплащат даже мизерните заплати. И няма лек срещу това безобразие. Твърди се, че средната работна заплата в страната е  близо 1000 лева. А колко е в медиите? На места заплатите в медиите са под учителските заплати. А  това са хора, които формират общественото мнение. Как се случи това?

Може би падането на обществения  статус на четвъртата власт започна тогава, когато трябваше да влезе свободата на словото, а влязоха политическият фанатизъм и фундаментализъм на бивши преподаватели по научен комунизъм и история на БКП, които станаха новите идеолози и откопираха старата непримиримост към различното мнение в новата си роля. Така и някои медии и журналисти  влязоха в новата си роля на обслужващи на трапезата. Появи се поръчковата журналистика.  Появи се нов феномен -„европейски“ медии. Разбирай финансирани по европейски от различни фондове и фондации. Останалите медии пък трябваше да се приспособят към другите европейски фондове, разпределяни от правителството и държавата.Появиха се  два Съюза на издателите. Два Етични кодекса. И никакви правила. Днес дори да сте журналист, няма как да се защитите от хейтърската и поръчковата журналистика. Най-отгоре в медийната среда плуват „медийни“ експерти, повечето от които не са виждали медии отвътре. Те станаха новите гости в ефира и на екрана на медиите. До тях плуват и „съветници“ от медийната регулация. За които обективността, достоверността и плурализмът са ези и тура. Което им хвърлят, това хващат. Ето, това е средният пръст на медийната среда. И няма защо да се сърдим на средния пръст на Емил Кошлуков. Защото той се осмели да попита защо едни и същи хора говорят едно и също по едни и същи медии. Кой ги вика и кой ги лансира? Може би това не беше начинът да се каже и другата истина. Но кажете как да се каже. Не е работа на хора, занимаващи се с политика, да ръководят програмите на обществените медии. Те могат да бъдат  чудесни, атрактивни, рейтингови водещи в частните и търговските медии. Но със среден пръст и скандали да качват рейтинга в обществените медии е обидно за всички нас. И, честно казано, не виждам причина гражданинът Кошлуков да се извини. Ние отдавна разговаряме по този начин един с друг. Така че, среден пръст, господа и дами, другарки и другари. Докато у нас с лекота се купуват и финансират медии от неизвестни купувачи и финансисти. Дори от офшорки.

Говори се за прозрачност, наричана някъде транспарентност на собствеността на медиите.  Не съм им виждал ни очите, ни ушите на повечето собственици. Имаме даже медиен закон, който работи вече 20 години, но най-често се използва, за да се прокара нечий интерес. Сега се готви още един закон. Той трябва да осветли нещо. Не е добре обаче, когато лисицата пише закон за кокошките.

Впрочем, 13 февруари т.г. е Международен ден на радиото. Честито! Тази година ще е посветен на спорта. Добра идея, на за мен лично е по-добре вместо да късаме мускулни връзки, да напрегнем мозъчните гънки, без да ги късаме. И да говорим за култура – на поведението, на общуването, за културата и изкуствата, за новия език на комуникациите. Защото вече пред нас се изправя петата власт – социалните, новите медии, гласът на народа. Медийното Политбюро ще има нови грижи – или да опитоми този звяр, или да го купи. Защото не воже като лъвчетата Терез и Максуд да бъде изпратен в спасителен фонд.

Валери Тодоров

Коментари

comments